87 години от рождението на френския социолог и философ
Противоречив, двусмислен, изпитващ търпението на читателите си, Бодрияр твърди, че реалният ни свят всъщност е илюзия, а на студентите си казва: "Вие, бедни глупаци, живеете в заблудата на своите идеали, стремежи, постижения. Смятате, че всичко това е чиста действителност? Всъщност е измама, всичко това. Знам го по-добре от вас". Всеки сам стига до своите отговори, а ние споделяме размишленията на Бодрияр за тероризма и пластичната хирургия за Другия.
Тероризмът е безнравствен. Той е отговор на глобализацията, която сама по себе си също е безнравствена.
Терор срещу терор – зад всичко това вече няма идеология. Оттук нататък сме далеч отвъд идеологията и политиката. Енергията, която захранва терора, не може да бъде разбрана чрез никаква идеология, никаква кауза, дори ислямистката. Целта вече не е да се преобразува светът, а да се радикализира чрез саможертвата, докато системата се стреми да го реализира чрез силата.
Зрелището на тероризма налага тероризма на зрелището… Това е нашият театър на жестокостта, единственият, който ни остава.
Същественото е именно в това: в пълната заблуда на западната философия, тази на Просвещението, що се отнася до отношението между Доброто и Злото.
Наистина става дума за фундаментален антагонизъм, но който чрез призрака на Америка (която е може би епицентърът, но не и единственото въплъщение на глобализацията) и призрака на исляма (който също не е въплъщение на тероризма) обозначава триумфиращата глобализация в схватка със самата себе си. В този смисъл наистина можем да говорим за световна война, а не за тероризъм, тъй като залогът е самата глобализация. Двете първи световни войни съответстваха на класическия образ на войната. Първата сложи край на надмощието на Европа и на колониалната епоха. Втората сложи край на нацизма. Третата, която протече под формата на студена война и на разубеждаване, сложи край на комунизма. С всяка следваща война се отиваше все по-далеч в посоката на един-единствен световен ред. Днес този ред, виртуално достигнал своя край се бори с антагонистичните сили, разпръснати навсякъде, дори в самите недра на света, във всички актуални сътресения… Сблъсък, който е толкова неуловим, че от време на време идеята за война трябва да се поддържа чрез зрелищни постановки като тази в залива, или днес – тази в Афганистан. Четвъртата световна война обаче е другаде. Тя е онова, което преследва всеки световен ред, всяко хегемонистично господство – ако ислямът господстваше над света, тероризмът щеше да се надигне срещу исляма. Тъй като самият свят се съпротивлява на глобализацията.
(От “Духът на тероризма”)
***
Пластична хирургия за другия
С Новото време навлизаме в епоха на производство на Другия. Вече става дума не за убиване, изяждане или съблазняване на Другия, за изправяне пред него, състезаване с него, за любов или омраза към Другия. Става въпрос преди всичко за производство на Другия. Другият е вече обект не на страст, а на производство. Може би защото Другият, в радикалната си другост или нередуцируемата си странност, е станал опасен или непоносим. И затова се налага да прогоним като зъл дух съблазнителността му. Или може би - съвсем просто - другостта и отношенията между двама постепенно изчезват, с възхода на индивидуалните ценности и разрушаването на символните. Във всеки случай другостта липсва, и след като не можем да усещаме другостта като съдба, се налага да бъде произведено другото като различно. И тази задача стои пред тялото точно толкова, колкото пред пола или социалните отношения. За да се изплъзнем от света като съдба, от тялото като съдба, от пола (или другия пол) като съдба, е изобретено производството на другото като различно. Това е, което се случва с разликата между половете. Всеки пол придобива свои анатомични и физиологични характеристики, свое желание, с всички неизбежни събития, които следват от това, включително идеология на пола и желанието, утопия за една разлика между половете, основана върху закона и природата. Нищо такова не би имало никакъв смисъл при съблазняването, където става въпрос не за желание, а за игра /jeu/ с желанието, и където не става въпрос за равенство между различни полове, нито за отчужденост на единия пол от другия - защото подобна игра предполага пълна взаимодейственост между партньорите, равно-действеност-един-спрямо-друг (не разлика и отчуждаване - а другост и съучастничество). Съблазняването е не по-малко хистерично, тъй като никой пол не проектира сексуалността си върху другия. Дистанциите са установени. И другостта е запазена непокътната. Ето действителното условие на тази велика илюзия, на играта с желанието.
Много други неща съдействат при произвеждането на Другия, при това хистерично и спекулативно производство: като расизма например, с развоя му през модерността и съвременните му изблици. Логически расизмът би трябвало да намалява, благодарение на прогреса на Просвещението. Но колкото повече знаем, че генетичната теория на расите е необоснована, толкова повече се усилва расизмът. Това е, защото расизмът е изкуствено конструиране на другия, основано върху ерозията на странността на културите (на другостта помежду им), както и върху приемането на една фетишистка система от разлики. Докато има другост, чуждост и отношения-между-двама (дори насилствени), няма - собствено казано - такова нещо като расизъм. Така е било до ХVIII в., както показват антропологическите проучвания. Веднъж изгубено това “естествено” отношение, влизаме в отношение с един изкуствен Друг, в едно примерно отношение, отношение-пример. И нищо в културата ни не дава възможност расизмът да бъде обуздан, защото цялата ни култура се движи в същото направление - това на лудешко конструиране на Другия посредством разлики и на вечно екстраполиране на Същото посредством Другото. Аутистична култура, приела формата на фалшив алтруизъм.
Всеки говори за отчуждение. Но най-лошото отчуждение е не да бъдеш отритнат от другите, но да отритнеш другите, т.е. да се налага да произвеждаш другото в неговото отсъствие и така да бъдеш непрекъснато възвръщан към себе си и към своя образ. Ако днес сме осъдени на собствения си образ (осъдени да култивираме своето тяло, своя външен вид, своята идентичност и своето желание) - това е не заради отчуждението, а заради края на отчуждението и заради виртуалното изчезване на другия, което е много по-лоша фаталност. Фактически - парадоксалният предел на отчуждаването е да възприемаш себе си като фокус, като обект на грижа, на желание, на страдание и на комуникация. Това окончателно “късо съединяване” на другия дава началото на ера на прозрачност. Пластичната хирургия става универсална. Хирургията на лицата и телата е само симптом на друга, по-радикална: на другостта и съдбата.
Какво е решението? Няма никакво решение за това еротично движение на цяла култура, нито за такава увлеченост, за такава бездна от отричане на другото, от отричане на чуждостта и негативността. Няма никакво решение за това предварително изключване на злото и за такова превъзмогване на недоволството от Същото, примиряване с него и неговите размножаващи се изрази: кръвосмешение, аутизъм, близначество, клониране. Можем само да помним, че съблазнителното е в непримиряването с Другия и в спасяването на чуждостта на Другия. Не трябва да превъзмогваме недоволството и да се примиряваме с телата си или себе си. Не трябва да се примиряваме с Другия. Не трябва да се примиряваме с природата. Не трябва да се примиряваме с женствеността (това важи също и за жените). В това е тайната на привличането на другия.
Със съкращения от slovo.bg
Снимки: the-philosophy.com, sungrammata.com
