„Действителното може да бъде разбрано само в живота, а не като бягате от него.”
Защо искате да ви кажа какви са смисълът и целта на живота? Какво имаме предвид под думата живот? Има ли животът смисъл, цел? Самото живеене не е ли негова цел, негов смисъл? Защо искаме нещо повече? Защото сме толкова недоволни от живота си, защото животът ни е толкова празен, грозен, монотонен - непрекъснато правим едно и също нещо, затова искаме нещо повече, нещо отвъд онова, което вършим. Тъй като всекидневният ни живот е толкова празен, скучен, безсмислен, непоносимо глупав, казваме, че животът трябва да има някакъв по-висш смисъл и затова вие задавате този въпрос. Няма съмнение, че човек, който живее богат живот, който вижда нещата такива, каквито са, е доволен от това, което има, и не е объркан. Нещата са му ясни и затова не пита каква е целта на живота. За него самото живеене е начало и край. Трудностите ни се дължат на това, че тъй като животът ни е празен, ние се стараем да открием някаква цел и се стремим към нея. Такава цел. в живота не може да бъде нищо друго освен продукт на интелекта, продукт, който няма нищо общо с действителното. Когато едно тъпо, глупаво съзнание с празно сърце търси целта на живота, тази цел ще бъде също празна. Затова нашата цел е да открием как можем да направим живота си богат не с пари и тем подобни, а вътрешно богат – и това не е нещо загадъчно. Когато кажете, че целта на живота е да бъдете щастливи, че целта на живота е да намерите Бог, без съмнение, това желание да намерите Бог е бягство от живота и вашият Бог е просто нещо познато. Можете да намерите път само към някакъв обект, който ви е познат. Ако изградите стълба към онова, което наричате Бог, без съмнение, това до което ще стигнете, няма да е Бог. Действителното може да бъде разбрано само в живота, а не като бягате от него. Когато търсите смисъл в живота, вие всъщност бягате и не разбирате какво е животът. Животът е взаимоотношения, действие на взаимоотношения. Когато не разбираме значението на взаимоотношенията, или когато взаимоотношенията са объркани, тогава търсим нещо по-значително. Защо нашият живот е толкова празен? Защо сме толкова самотни и се чувстваме така неудовлетворени? Защото никога не сме се вглеждали в себе си, за да разберем себе си. Никога не си признаваме, че този живот е единственото нещо, което ни е дадено, поради което трябва да го опознаем напълно и докрай. Предпочитаме да бягаме от себе си и затова търсим смисъла на живота не във взаимоотношенията си, а в други неща. Ако започнем да разбираме действията, които нашите взаимоотношения с хората, собствеността, вярата и идеите представляват, тогава ще установим, че те носят своя собствена награда. Не е необходимо да търсите. То е същото като да търсите любов. Можете ли да намерите любовта, като я търсите? Любовта не може да бъде култивирана. Ще намерите любовта само във взаимоотношенията, не извън тях, а тъй като ни липсва любов, искаме да намерим цел в живота. Там където има любов, която е своята собствена вечност, не търсим Бог, защото любовта е Бог.
Ние търсим някакъв смисъл извън нас, защото съзнанието ни е пълно с технически подробности и суеверни шушукания и животът ни е празен. За да намерим смисъла на живота, трябва да минем през врата, която води към нас. Съзнателно или несъзнателно избягваме да видим нещата такива, каквито са сами по себе си и искаме Бог да ни отвори някаква външна врата. Само онези, които не обичат, задават въпроси за смисъла на живота. Любовта може да бъде намерена само в действията, които са взаимоотношения.
От „Първата и последната свобода”, Джиду Кришнамурти, превод Владимир Филипов, изд. Кибеа
Снимки: doorofperception.com, youtube.com
