(The Mirror of Venus, 1875 - Edward Burne-Jones)
Според някои хора, нарцисистите са преживели неописуема болка в миналото си и затова са си изградили различни защитни механизми, за да се справят с проблема си. Но на всеки здравомислещ човек е ясно, че въпреки преживените трагедии, човек може все пак да намери сили в себе си да преодолее травмите, като не им позволява да оказват толкова сериозно влияние върху живота му и живота на близките му.
Причините за възникване на нарцистичното личностно разстройство са неизяснени. Някои от предполагаемите теории са:
- надценяване в детството;
- заучено поведение;
- генетична предразположеност;
- насилие в детството.
Разбира се, коренът на проблема по-скоро е съвкупност от причини.
Но каква всъщност се случва, когато “изстрадалият” нарцисист, надянал маската на страдалец, срещне емпат?
Емпатът е човек, който иска да помогне. Той разбира и приема чуждата болка. Може да изпитва състрадание и вярва в доброто във всеки човек. Понякога дори пренебрегва себе си, като се поставя на мястото на нуждаещия се и се опитва да оправи нещата, които предизвикват тревога и болка.
Нарцисистът е пълната противоположност на емпата - той изсмуква жизнената му енергия за своя изгода, без да се интересува от последиците и не се вълнува от това дали причинява страдание. Всъщност това, което го опиянява е илюзорното чувство за надмощие от това, че съумява да причини страдание. За нарцисистът отношенията с емпат са идеални за користните му цели, но за емпата цялата ситуация е един малък ад на земята.
Емпатите силно вярват, че всички хора са добри. Но емпатите не разбират, че съществуват личности, които не са склонни да изпитват емпатия и да са мили, любезни и доброжелателни. Трудно им е да осмислят, че има хора, които вършат нещо без капка съвест. Емпатите не умеят да поставят граници на неприемливото поведение. Един нарцисист с радост би се възползвал от добродушният им и всеопрощаващ характер.
Целта на нарцисиста е да използва и манипулира човека, склонен да изпитва емпатия. Нарцисистът е овладял добре изкуството на престореното поведение и ще използва дълго практикувани нечестиви и недобронамерени методи, за да упражни своето влияние. Така ще успее да осъществи контрол не само върху “жертвата” си, но и върху всеки нейн ход в бъдеще. Този вид психологическо насилие нараства във времето, а човекът, върху който е приложено, няма представа, че бива манипулиран. Процесът се нарича “замъгляване”.
Емпатът вярва във всемогъщата сила на любовта и в това, че ако обича нарцисиста и му го показва с действия, ако му помага и го успокоява, ще успее да излекува болката, която вярва, че той таи дълбоко в душата си. Да не забравяме, че нарцисистите са патологични лъжци и макар да изкарват себе си жертва, всъщност са точно обратното - насилници.
Могат ли тези две противоположни личности да намерят баланс в отношенията си? Най-вероятно не. Емпатът би се изтощил от цялото напрежение и липса на споделеност. Точно както новият килим е мек, чист и красив, но с времето уляга, замърсява се и се пълни с малки боклучета. Емпатът постоянно ще бъде обвиняван, когато нещата не вървят. Ще усети, че само той полага усилия за просъществуването на връзката. Понякога процесът на осъзнаване отнема години, но в крайна сметка всеки човек в подобна връзка разбира, че няма връщане назад и счупеното не може да се поправи. Или трябва да потъне или да изплува от този “убийствен” водовъртеж. Както капитанът на кораб първо се убеждава, че всички ще са в безопасност и едва тогава се грижи за собственото си спасение, емпатът в подобни отношения най-напред ще обърне внимание на децата, преди да скочи и да търси спасение на някой пристан. Някои смятат, че могат да останат на борда с надеждата, че корабът няма да потъне, но често щетите са толкова големи, че плаването към залеза не е опция.
Напускането на кораба не е провал, нито загуба. По-скоро може да се приеме като положителната нагласа, която човек трябва да заема, за да успее да продължи напред. Оставането в проблемна връзка с толкова психологически “отровна” личност е равносилно на доброволно подписване на собствената си смъртна присъда. Психологическото насилие се отразява на здравето, не само на психическото, но и на физическото. Никак не е егоистично човек да се погрижи за себе си.
Винаги има избор - дали да остане и да продължава да получава същото количество грозно отношение за неопределен период от време; или да поеме живота си в ръце и да положи основите на едно ново начало, далеч от тормоза и контролирането. Пътят ще е труден, но ще си заслужава усилията.
Спокойното море не ражда добри моряци.
Източник: mysticalraven.com
Изображение (заглавно): William Waterhouse - Echo and Narcissus, 1903
