Френският философ Жак Дерида (1930-2004), роден също като Албер Камю в Алжир, само че 17 години по-късно, е човек с над 80 научни разработки и с повече от пет десетилетия преподавателска дейност в най-известните световни университети не само във Франция, но и в Йейл и Харвард.
Наричат го „бащата на деконструктивизма“ - теория, която поддържа тезата, че смисълът на който и да е текст не е окончателен и неизменен, а зависи от тълкуването на читателя. В произведенията си пространствено обяснява за това, което се намира „отвъд думите“.
Също като колегите си интелектуалци от 60-те - Фуко и Дельоз, Жак Дерида, смятаният за най-известния философ на 20 век, винаги е бил с активна гражданска позиция, което в неговия случай означава - ревностен защитник на малцинствата, върл противник на колониализма и апартейда в Южна Африка, и също като сънародника си Камю, е твърдо против смъртното наказание,.
Въпреки това Жак Дерида категорично отказва да политизира своите философски текстове, както и да се обвързва по какъвто и да е начин с властващите в момента политически сили.
Жак Дерида посети България през 2001, само три години преди смъртта си, за да участва на специална конференция, посветена на творчеството му на тема „Чудовищният дискурс. Балканите и Европа - деконструкция на политиката“. Удостоен е с Доктор хонорис кауза на философските науки от Софийския университет. Въпреки че е смятан за изкючително труден за четене автор, на българските читатели, той е познат с книгите си „Вавилонските кули“, „За граматологията“ и др.
Никой не се ядосва на математик или физик, който не разбира, или на някой, който говори чужд език, а по-скоро на този, който го оплита на собствения му.
Защо от философите се очаква да бъдат по-лесни за разбиране, а не от учените, които са много по-неразбираеми?
Вие също така ме питате с личен маниер, защо хората са така разпалени и люти по отношение на мен. В много голяма степен аз не зная това, в техни ръце е да успеят да отговорят на този въпрос. До някаква по-малка степен все пак аз знам, че обикновено това не е защото хората са персонално гневни към мен (е, разбира се, това се случва предполагам насаме), а по-скоро защото хората са гневни на това което „пиша“. Те са ядосани на моите текстове, много повече от което и да било друго, и аз мисля, това е заради начина, по който аз пиша – а не заради съдържанието или пък тезисите.
Те казват, че аз не се подчинявам на простите правила на реториката, граматиката, доказателството и аргументацията, но разбира се, ако бяха в действителност незаинтересовани, те не биха се гневили. Както се случва, те започват да се чувстват увлечени, ала в същото време усещат, че това не е така лесно, и за да четат моите текстове трябва да променят правилата, да четат различно, и въобще ако не друго, то поне с един различен ритъм.
Ако искам да дам икономично, елиптично описание на деконструкцията, бих казал, че тя представлява мислене за произхода и за границите на въпроса: “какво е?...”.
Първият проблем на средствата за масова информация, е свързан с това което не се превежда, или даже се публикува на доминиращия политически език.
Читателят трябва да бъде или свръх изкушен, или съвсем не изкушен.
Има нещо, нещо което действително е извън пределите на езика, и всичко зависи от интерпретацията.
Ние всички сме посредници, преводачи.
Там където има език, има и сцена.
Това, което не може да бъде казано, по-добре да бъде написано, отколкото премълчано.
Няма никакъв край на книгата, и никакво начало на писмото.
Всяко повторение е изменение.
Само съдбата на езикът излиза извън тялото.
Езикът не може да се прави без пространствени метафори.
Идиомът не е камък. Идиомът - това не е границата на полицейското с портата.
Фактите сами по себе си се явяват теореми, достатъчно е да се опишат.
Ако искате да възстановявате нещо нерядко трябва да се разрушават наново възникнали структури.
Във всяка култура се умира по различен начин.
Няма общи правила, и никой на никого не може да дава някакъв общ съвет.
Мисълта, че метафизика съществува, е метафизически предразсъдък.
Винаги съм имал „училищна“ болест, така както другите имат морска болест. Плачех, когато станеше време да отида в училище много след като такова срамно поведение се смяташе за допустимо.
И до ден днешен не мога да прекося прага на учебно заведение без да получа физически симптоми в гърдите и в стомаха си, без да почувствам дискомфорт и безпокойство. И въпреки това никога не съм напускал училище.
Всичко да е уредено, и да се върши по точно определен начин, се нарича култура.
Очите никога не остаряват.
Кой е казал, че човек се ражда само веднъж?
Женската съблазън действа от разстояние, и дистанцията е елемент от нейната власт.
Снимки: Alchetron
