Фактите на повтарящия се земен живот на човека и произлизащите от това закономерности на съдбата принадлежат към най-съществените основни възгледи на антропософията. Какво значение дава Рудолф Щайнер на тези теми, се вижда от това, че в продължение на цялата си лекторска дейност той ги излага и разширява от нови гледни точки. През последната година от своята творческа дейност, 1924-та, в повече от осемдесет лекции Щайнер изнася резултатите от своите духовнонаучни изследвания на кармическите взаимовръзки на членовете на Антропософското общество.
Човешкото същество води един земен живот само по отношение на дейността на ума и дейността на сетивата. По отношение дейността на чувството и на волята човекът живее един живот заедно с боговете.
Това, което наричаме съдба на човека, е работа на боговете и също трябва да бъде третирано като работа на боговете. А какво значение има това за земния живот? Когато човек не направи усилия да постигне определено спокойствие именно по отношение на съдбата, когато той роптае срещу своята съдба, когато той от своя страна е недоволен от съдбата си, когато със субективни решения се бърка в съдбата, тогава той всъщност се намира в такова положение, като че постоянно смущава боговете при образуването на неговата съдба. Човек може правилно да живее в своята съдба, само когато може да приеме живота спокойно. Да чувства, как действа съдбата, това се числи към нещата, които са свързани със силни изпитания за човешката природа. И ако човек действително успее да се отнася сериозно към своята съдба, тогава от изживяването на своята карма той ще може да получи най- големите стимули, ще може да приеме най-силните импулси, за да живее с духовния свят. И тогава човек ще получи първо едно усещане, от самия живот ще получи едно чувство, какви са връзките на съдбата. Съвременните, модерните хора в много отношения са изгубили този финес, тази нежност на чувството. Те чувстват грубо.
Една природна катастрофа предизвиква в човека, който е засегнат от нея, много ясен спомен за всичко, което като причина се съдържа в неговата карма. Понеже, когато минава през вратата на смъртта, на човек му се припомня всичко, което се съдържа в неговата карма. Едно засилване на този спомен, един по-ясен спомен се появява в човешката душа чрез една природна катастрофа, в която този човек загива. При една железопътна катастрофа е обратното, въобще една катастрофа свързана с цивилизацията на човечеството предизвиква забрава на кармата. Но чрез това, че кармата се забравя, се появява силна възприемчивост за впечатленията, които човекът получава след смъртта като нещо ново от духовния свят. И следствието от това е, че такъв човек трябва сега сам да се запита: - Какво става с това, което съществува в мен като неупотребена карма? - И докато при една природна катастрофа в астралното тяло се сгъстяват особено интелектуалните качества на човека, то при една катастрофа, свързана с цивилизацията, се сгъстяват и засилват особено качествата на волята. Така действа кармата.
Ние не можем да се научим да познаваме кармата, без в процеса на познанието да участвува сърцето, цялата душа, волята на човека. Когато обаче се научаваме да познаваме кармата по правилния начин, тогава самият човешки живот се задълбочава. И едва тогава отношенията в живота, които събират хората кармически, добиват достатъчно значение. Тогава без съмнение има моменти, които също трябва да съществуват при неповърхностния човек, в които кармата може тежко да потиска някого. Но всички тези моменти отново ще бъдат изравнени чрез други моменти, в които кармата ще му даде крила така, че той да се издигне със своята душа от земните царства в божественото царство. И когато говорим за кармата в истинския смисъл на думата, дълбоко в нас ние трябва да почувстваме връзката на божествения свят с човешкия свят.
Нашият поглед, който без съмнение трябва да бъде пълен с разбиране на човешката карма, бива насочен от човешката съдба към съдбата на боговете. Защото проследявайки жестокостите на войните, вината и чудовищните действия по време на войните, във връзка с природните и стихийните катастрофи, които убиват хората, ние виждаме да се проявява борбата на добрите богове с лошите богове от двете направления. През човешкия живот нашият поглед прониква в живота на боговете и ние виждаме живота на боговете на задния фон на човешкия живот. И ние виждаме този живот не със сухите теоретически възгледи, а го виждаме с нашето сърце и живо участие и можем отново да разгледаме този живот на боговете във връзка с това, което става в индивидуалната карма на човека върху Земята, защото виждаме човешката съдба преплетена със съдбата на боговете. Едва когато насочим поглед върху нещо подобно, едва тогава светът, който се намира зад човека, идва съвсем близко до нас. Защото тогава ни се показва нещо, което можем да разглеждаме с най-дълбоко съучастие. Тогава се показва, как съдбата на човека е поставена в съдбата на боговете, как в определен смисъл боговете жадуват за това, което трябва да предприемат с човека, като изхождат от протичането на тяхната собствена борба. И приближавайки се до такива представи, ние се връщаме обратно с тях към това, което е навлязло в света чрез мистериите от древните времена на ясновидството. Онзи, който беше посвещаван в древните мистерии, първоначално беше въвеждан в света на елементите; там той виждаше, как постепенно се разширява неговото вътрешно естество с моралните си качества. След това той се запознаваше - и това бяха важни, мощни думи, които ученикът на древните мистерии произнасяше, - с «долните и горните богове», с ариманическите и луциферическите богове. Добрите богове са в равновесното положение. И когато ученикът на мистериите се научаваше да познава това, което новият мистериен ученик отново трябва да се научи да познава, един човек постепенно биваше посвещаван в дълбочините на съществуването. Защото, когато човек вникне в тази връзка, той стига до странния, но животворно осветяващ света възглед. Защо има толкова нещастия в света? За да могат боговете да сътворят от тях щастие. Защото само щастието, голото щастие, не водеше в дълбините на световното съществуване. Само щастието, което израства от нещастието при преминаването на човека през света на сетивата, води в дълбините на света.
* От „Езотерични разглеждания на кармичните взаимовръзки”, (17 лекции, държани в Дорнах между 6 април и 29 юни 1924, превод от немски Димо Даскалов)
* Black and white photographs of the painted inner cupolas of the first Goetheanum (originally in color). These were painted by Rudolf Steiner, between 1915 and 1918, but destroyed when the first Goetheanum burned in 1923
Изображения: Rudolf Steiner
