„Любовта към другия човек и любовта към живота не са нещо, което може да бъде постигнато набързо. Сексът, да, но не и любовта.“
Райнер Функ е германски психоаналитик, правен носител на литературното наследство на Ерих Фром. От 1974 до 1980 г. е помощник на Ерих Фром. През годините след смъртта му, Функ издава няколко непубликувани ръкописа на Фром, както и подготвя събрани произведения на Ерих Фром и управлява Международното общество „Ерих Фром“. В допълнение към академичните си дейности, Райнер Функ има психоаналитична практика в дома си в Тюбинген.
„Никога няма да разберем психологията нито на жените, нито на мъжете, докато не съумеем да осъзнаем и признаем, че за последните приблизително шест хиляди години между половете съществува едно състояние на война. Тази война е партизанска война. Преди шест хиляди години патриархатът триумфира над жените и обществото става организирано на основата на мъжкото господство. Жените стават собственост на мъжете и биват принудени да им изказват благодарност за всяка постъпка. Но не съществува такова господство на една обществена класа, нация или пол над друга класа, нация или пол, което да не води до подсъзнателно бунтуване, ярост, омраза и желание за отмъщение в онези, които са потиснати и експлоатирани, и до страх и несигурност в онези, които потискат и експлоатират.“
Това твърдение беше направено от Ерих Фром в едно интервю от 1975 г. То обобщава в основни линии неговите размисли относно проблематичните отношения между мъжете и жените. Трудностите за двата пола се пораждат неизбежно не от разликата между тях, а от начина, по който се използва тази разлика.
Главният интерес на Фром не е насочен към съществуващите анатомични и биологични различия между половете, а към начина, по който тези различия се използват през цялата човешка история. Разликата между половете – другостта на противоположния пол – в съчетание със сексуалността има функцията да осигурява човешкото оцеляване. Привличането на единия пол към другия очевидно много слабо пречи на човешките същества да използват сексуалните различия за целите на господството.
Онова, което е от най-голям интерес във връзка с проблема между половете, е психологическото влияние, което функционирането на тази разлика има върху чувството на индивида за идентичност и за човешки връзки, особено между лицата от противоположни полове.
Всяко решение на проблема, което се опитва просто да прехвърли господството от ръцете на мъжете в ръцете на жените, само поощрява военните действия, водени между тях. Поради тази причина в споменатото по-горе интервю, Фром не приветства едно движение за правата на жените, което в действителност „запазва принципите на патриархалния свят, с изключение на това, че сега вече жените имат властта, която по-рано беше изключително притежание на мъжете“, защото това би означавало, че жените не се „еманципират като човешки същества“.
Войната следователно би продължила и „неизбежно би произвела огромно количество омраза и садизъм и от двете стани. Експлоатираните и експлоататорите седят в една и съща лодка като затворници и техните надзиратели. Всяка група заплашва другата и изпитва омраза към нея. Всяка се страхува от нападения от страна на другата група. Въпреки че мъжете претендират, че не е така, те все пак се страхуват от жените.“
Едва ли има друг психологически проблем, който да поражда толкова голямо противоречие и да е толкова сложен, колкото отношенията между половете. Причината е проста: понеже ние все още намираме в лоното на патриархалната традиция, всеки човек изпитва нейното влияние, а е и пристрастен, поради което участва в преносите и проекциите, които са всеобщо разпространени във „войната на половете“. За да открием път към яснотата, трябва да осъзнаем собствената си включеност в мисловните патриархални мрежи, като развием известен усет за онова, което патриархалните модели на възприемане и мислене всъщност са. Само по този начин можем да зърнем и след това да възприемем един възглед за действителността, който изглажда различията между половете.
Обратно на Фройд, който проследява характера на дадения мъж или жена обратно до посоката, в която половият нагон е поел в детството, Фром обяснява това от точно противоположна гледна точка: „Според мен сексуалното поведение не е причина, а последица от структурата на характера на дадената личност.“
Не „леглото“ определя успеха или провала на една връзка, а природата на връзката, характерологичната ориентация, която определя сексуалното поведение. По този начин присъщите на секса проблеми не се извеждат от разликата между половете, а се представят преди всичко като израз на конкретния начин, по който двама човека се отнасят един към друг.
Проблемите на взаимоотношенията между мъжете и жените, които придружават сексуалните различия, не са резултат преди всичко на сексуалните разлики, а по-скоро тези разлики се използват като средство за задоволяване на страсти (характерови черти) като господството и подчинението, любовта и омразата. Следователно най-важният въпрос във връзка с отношенията между половете е коя характерологична ориентация определя човешките връзки: любовта или омразата, любовта към живота или хипнозата пред насилието.
Статията „Егоизмът и себелюбието“ на Фром е сред най-важните му очерци. В нея той развива – много преди представителите на психологията на егото и теорията за нарцисизма – една теория за егото, в която, за разлика от Фройд, той поддържа твърдението, че съотносеността на човека със самия себе си винаги е свързана със съотносеността му към другите хора.
Вместо да приеме за дадено конкуренцията между любовта на човека към самия себе си и любовта му към другите хора, Фром приема като факт една връзка и взаимозависимост между съотнесеността към себе си и съотнесеността към другите, като изтъква нуждата от положителна съотнесеност към самия себе си, а именно себелюбието.
Само когато се осуети задоволяването на тази потребност, тогава егоизмът и нарцисизмът възникват като форми на компенсация заради липсата на себелюбие. Той намира, че същата логика, свързваща любовта към себе си и любовта към другите, се прилага към омразата и говори за реактивна и за обусловена от характера омраза.
Любовта и омразата са основни ориентации на характера; те оформят отношенията между половете. През 20 век любовта и омразата придобиха една много по-мащабна и много по-точна значимост: не просто любовта, а любовта към самия живот, към онова, което расте и се развива – биофилията.
Омразата също е надминала самата себе си; тя се е превърнала в желание за разрушение заради самото разрушение, в привличане към всичко, което е безжизнено, в хипнотично преклонение пред насилието, в любов към онова, което е мъртво: некрофилията.
Не конфликтът между половете ще определя бъдещето на човечеството, а това, дали ще изберем любовта към живота или любовта към смъртта. Това ще определя нашите взаимоотношения, включително онези между половете.
Любовта към живота обаче е „трудно да бъде изразена в една култура, която изтъква резултатите, а не процесите, вещите, а не живота, която превръща средствата в цели и ни учи да използваме ума си там, където би трябвало да включим сърцето си. Любовта към другия човек и любовта към живота не са нещо, което може да бъде постигнато набързо. Сексът, да, но не и любовта. Любовта изисква удоволствие в тишина, една способност да се радваме на това, да бъдем, а не да правим, да имаме или да използваме.“
От „Забравеният език“, Ерих Фром, изд. Захарий Стоянов
Снимка: rubikon.news
Картина: Separation II by Edvard Munch, 1896, lithograph, Bergen Kunstmuseum - commons.wikimedia.org