„Смятам Френсис Бейкън, Джон Лок и Исак Нютон за тримата най-велики мъже, живели някога на света, те създадоха здравата база за израстването на физическите и моралните науки.” ~ Томас ДЖЕФЕРСЪН
Изтъкнат философ, юрист, политик и писател, рицар, барон, виконт и лорд-канцлер, Франсис Бейкън е класик на английския материализъм от ХVІІ век. В теорията си за познанието той налага идеята, че истинското знание произтича от опита - философията нарича този подход емпиричен. Бейкън не просто поставя основите на емпиризма, но е и един от най-последователно придържащите се към него. Твърди, че човек би могъл да прави много повече открития, ако подхожда систематично в изследванията си. Автор е на множество трактати, но неговите основни съчинения са „Нов органон”, „Нова Атлантида”, „За усъвършенстването на науките” и „Опити”. Става известен и с това, че обосновава афористичната теза, че напредъкът на науката се нуждае не само от добър метод, но и от добра политическа подкрепа. Според Бейкън, науката е призвана да увеличава човешките сили и да осигури на хората богат и достоен живот.
Francis Bacon (1561 ~ 1626), Viscount St Alban, by unknown artist, c.1731 (artist died 1739) after an original of c.1617, National Portrait Gallery, London
Афоризмите не служат само за развлечение или за украшение на речта, те, безусловно, са важни и полезни в деловия живот и в гражданската практика.
Колкото е по-достоен човек, на толкова повече хора той съчувства.
Бъди сам дотолкова честен, че да не лъжеш другите.
В гнева си глупците имат остър език, но по-богати от това не стават.
Всички останали пороци са противоположни на достойнството, само гордостта има допирни точки с него.
От всички добродетели и достойнства на душата, най-великото достойнство е добротата.
Книгите са корабите на мисълта, странстващи по вълните на времето и грижливо пренасящи своя ценен товар от поколение на поколение.
Когато имаш работа с постоянно хитруващи хора, трябва винаги да имаш предвид техните цели. С такива хора е по-добре да говориш малко и да говориш само това, което те повече от всичко очакват.
Красотата е като скъпоценен камък: колкото е по-проста, толкова е по-скъпа.
Лъжата разкрива слаба душа, безпомощен ум, порочен характер.
Хората, които имат твърде много недостатъци, преди всичко ги търсят у другите.
Няма по-голяма мъдрост от своевременната.
Няма никой, който да прави зло, заради самото зло, но всички го правят, заради изгода или удоволствие, или чест, или заради нещо подобно.
Обичайна хитрина: създателите на дадена наука превръщат безсилието на своята наука в клевета срещу природата.
Предпазливостта в думите е повече от красноречие.
Първото впечатление винаги е несъвършено, непълно: то прилича на сянка, повърхност или профил.
Наистина, отмъщавайки, човек се изравнява със своя враг, а прощавайки на врага си, той го превъзхожда.
Причината за заблудите се корени не толкова в нашите усещания, а и в самата природа на човешкия разум, който всичко представя според собствения си мащаб, а не според мащаба на вселената и по такъв начин можем да го уподобим на огледало с неравна повърхност, което отразява лъчите на предметите, но примесва към тях и своята собствена природа.
Нека твое правило да бъде не само следване примера на добрите дела, но и да служиш като образец за добро на другите.
Чувството е слабо и заблуждава.
(Източник афоризми: literaturensviat.com, превод: Татяна Любенова)
(Portrait of Bacon by Frans Pourbus, 1617, Palace on the Water in Warsaw)
Завистта няма почивен ден.
Знание и могъщество е едно и също.
Знанието само по себе си е сила.
Мълчанието е добродетелта на глупците.
Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен.
Парите са добър слуга, но лош господар.
Този, който знае малко, се отличава с голяма подозрителност.
Трябва да се стремим към знание не заради споровете, не за да презираме другите, не заради полза, слава, власт или други низки цели, а за да бъдем полезни в живота.
Човек може толкова, колкото знае.
Изображения: Wikipedia - Portrait of Bacon by Frans Pourbus (1617), Palace on the Water in Warsaw; Sir Francis Bacon, c. 1618
