„Какво значение има колко много любовници имате, ако никой от тях не ви даде Вселената?“
Жак Лакан (1901 ~ 1981) е френски психоаналитик и психиатър с важни приноси към психоанализата, философията и литературната теория, смятан за най-влиятелния интелектуалец във Франция през 60-те и 70-те години на XX век. Неговата интердисциплинарна работа е фройдистка и включва несъзнателното, егото, идентификацията и езика като субективно възприемане. Като сподвижник на групата на сюрреалистите възприема тяхната концепция за базисното значение на мечтите и на творческото въображение за човешката душа. Той доразвива идеята за нуждата да живееш с мечти като фундаментална за психическата ни мотивация за личностната ни самореализация.
Фактът, че за секса се говори, показва се по уличните ъгли като прах за пране по телевизионните реклами, не носи никакво обещание за радост. Това е част от модата, от тази фалшива либерализация, която така нареченото разкрепостено общество ни дава, като благоволение свише. Но това е безполезно...
Навсякъде около нас има тревожещи, всичко поглъщащи неща като телевизията, която изяжда толкова много от нас. Но това е само защото има хора, които позволяват да бъдат изядени.
Тревогата на работника поробен от поточната линия като гребците на галерите, това е днешната тревога.
Често чуваме да казват, че трябва да придадем смисъл на това или онова, на нечии мисли, въжделения, секс, живот. Но ние не знаем абсолютно нищо за живота. Експертите се задъхват, опитвайки се да ни го обясняват.
Експертите надявайки техните официални одежди в техните асептични лаборатории, тези възрастни деца играещи с неизвестни неща, създавайки все по-сложни уреди, изобретявайки все по-мъгляви формули, аз мисля, че те са луди. Те вече променят физиономията на вселената и едва сега им хрумва, че това може да е опасно. А ако всичко се взриви в лицето им? Но експертите на са достатъчно експерти за да знаят, че тяхната професия е невъзможна. Опасявам се, че „реалното“, това чудовищно нещо, което не съществува, печели в крайна сметка. Науката се превръща в религия и става все по-деспотична, тъпа и мъглява. Имаме атомен господ, космичен господ и т.н. ако науката или религията победят с нас е свършено.
Разликата между реалното (това, което не върви) и символичното, въображаемото (което е истината) е, че реалното е светът. Но „светът“ не съществува. Достатъчно да се сетим за голямото количество баналности, които безкраен брой имбецили вярват, че е светът.
Има индивиди и това е всичко. Когато чуя хората да говорят за човека от улицата, за изследвания на общественото мнение, за масови феномени и т.н., аз си мисля за всичките пациенти, които съм виждал на кушетката си и съм слушал 40 години. Никой от тях, в никаква степен не приличаше на другите, никой от тях нямаше същите фобии и тревоги, същия начин на говорене, същия страх, че не разбира.
За мен единствената истинска наука, която си струва да следваме е научната фантастика.
Измежду всички социални групи семейството играе първостепенна роля при предаването на културата.
Всички неща на този свят са огледала.
Любовта е да даваш нещо, което нямаш, на човек, който не го иска.
Желанието на човек е да получи свой смисъл в желанията на другиго.
Аз-ът винаги е в полето на Другия.
Ненавистта, както и любовта, се явяват безгранични поприща.
Какво значение има колко много любовници имате, ако никой от тях не ви даде Вселената?
Когато човек обича, това няма нищо общо със секса.
Бъзсъзнателността - това е глава от моята история, която съдържа бяло петно или лъжа.
Безпокойството, както знаем, винаги е свързано със загуба ... с двустранна връзка, осъдена на избледняване, за да бъде заменена от нещо друго, нещо, пред което човек не може да се изправи без световъртеж
Интуицията е хлъзгава.
Вековете са оставили неразрешими въпроси, ясни днес и на десетгодишно дете.
Реакцията - това съвсем не е отговор.
Сравнението не е доказателство.
Светът на думите поражда света на вещите.
Само думите могат да пораждат мисъл и да придават същност. Без езикът, човечеството никога не би напреднало в усилията си да разбере.
Винаги говоря истината. Не цялата истина, защото няма начин да кажа всичко. Всичко е буквално невъзможно: думите се провалят. И все пак чрез тази невъзможност истината все пак се задържа за реалността.
Символите се вплитат в живота на човек като гъста мрежа.
Това, което Фройд ни показа ... беше, че нищо не може да бъде изтръгнато, унищожено или изгорено, освен по символичен начин, както се казва, в образите, задочно.
Аз съм там, където се говори, че Вселената е дефект в чистотата на несъществуванието.
Желанието, което е функция, централна за целия човешки опит, е желанието за нещо неназовимо. И в същото време това желание е в основата на всяко въодушевление. Ако битието беше само това, което е, нямаше дори да говорим за това. Съществуването съществува като точна функция на тази липса.
Снимки: pinterest.com, psychologie-meditation.blogspot
