За порочното смирение и гордостта ~ Рене ДЕКАРТ

 

Страстите на душата 

~ В какво се състои добродетелното смирение

Най-благородните са обикновено и най-скромни. Добродетелната смиреност се състои единствено в това, че размишляваме върху несъвършенството на нашата природа и върху грешките, които може да сме направили преди, и тия, които сме в състояние да направим в бъдеще и които не са по-малки от онези които могат да допуснат другите. Поради това ние не предпочитаме себе си пред когото и да било друг, а смятаме, че и останалите хора, притежавайки свободна воля също като нас, могат да се ползуват също тъй добре от нея.

~ За гордостта

Всички онези, които си съставят добро мнение за себе си въз основа на каквато и да било друга причина, не притежават истинско благородство, а единствено гордост. Последната е винаги крайно порочна, и то толкова повече, колкото по-несъстоятелна е причината, поради която уважаваме себе си. А най-несъстоятелна от всички е оная, когато човек се гордее без никакво основание за това, сиреч когато не смята, че притежава каквато и да било заслуга, за която трябва да бъде тачен, но тъкмо поради това не зачита каквато и да било заслуга. Такъв човек си въобразява, че славата се изчерпва с насилственото й заграбване и смята, че онези, които си я приписват най-много, са действително най-прославени. Този порок е тъй неразумен и тъй абсурден, че трудно бих повярвал, че има хора, които му се отдават, ако никой никога не би бил възхваляван неоснователно. Обаче ласкателството е тъй повсеместно разпространено, че няма човек, който, колкото и недостатъци да притежава, да не се види често уважаван за неща, които не само не заслужават никаква похвала, но дори са достойни за укор. Тъкмо това дава възможност на най-невежите и най-глупавите да изпадат в този вид гордост.

~ Последиците от гордостта са противоположни на тези, произтичащи от благородството

Каквато и да бъде обаче причината, поради която уважаваме себе си, ако това не е усещаното в нас желание (volonte) да се ползуваме винаги добре от свободната си воля, от което, както изтъкнах, произтича благородството, тя поражда винаги една крайно осъдителна гордост, която е тъй различна от истинското благородство, че довежда до напълно обратни последици. Всички останали блага, като например ума, красотата, богатството, почестите и др., се тачат обикновено толкова повече, колкото в по-малко хора се срещат, и дори в по-голямата си част са по природа такива, че е невъзможно да бъдат предадени на много хора. Именно затова горделивците се опитват да унижат всички останали и робувайки на желанията си, оставят душата си непрекъснато да се вълнува от омраза, завист, ревност и гняв.

~ За порочното смирение

Що се касае до низостта или порочното смирение, то се състои главно в това, че човек се чувствува слаб и недостатъчно решителен и сякаш му липсва пълна свобода на волята, та не може, да се въздържи от постъпки, за които знае, че после ще се разкайва; и още в това, че човек се смята безсилен да съществува самостоятелно, нито може да се лиши от много неща, придобиването на които зависи от другите. По такъв начин тази страст е пряко противоположна на благородството и често се случва така, че най-низките по дух хора са най-нахални и най-надменни, по същия начин както най-благородните са най-непретенциозни и най-скромни. И докато хората., крито притежават силен и благороден дух не променят настроението си под действието на успехите или нещастията, които им се случват, онези, чийто дух е слаб и долен, се водят само от случая и затова преуспяването не по-малко ги кара да се възгордяват, отколкото нещастията - да се чувствуват унизени. И дори нерядко ги виждаме да се унижават срамно пред хора, от които очакват някаква изгода или ги е страх да не им напакостят, но в същото време нахално се перчат пред онези, от които не се страхуват и не очакват нищо.

От: „Страстите на душата”, Рене Декарт, изд. Наука и изкуство
Изображение: Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands, commons.wikimedia.org