През 1647 г. брилянтните афоризми на испанския мислител и писател от три негови книги - „Героят“, „Политикът“ и „Благоразумният“ са събрани в шедьовъра „Изкуството на житейската мъдрост“, който излиза под название „Джобен оракул или изкуство на благоразумието“.
За богатството и славата, културата и глупостта, споделено от Джобния оракул на Грасиан.
БОГАТСТВО И СЛАВА. Богатството е преходно, славата - вечна. Едното осигурява добър живот, другото безсмъртие. Първото спасява от завистта, второто - от забравата. Благосъстоянието се търси и се постига, славата трябва да се заслужи. Стремежът да си извоюваш добро име се ражда от силата на добродетелта. Славата е и си остава спътница на възвишения дух. Тя се стреми винаги към крайности, води до чудовищна уродливост или прави чудеса, буди отвращение или възхита.
КУЛТУРА И ИЗТЪНЧЕНОСТ. Човек се ражда невеж дивак и трупайки култура се издига над животните. Културата формира човека и колкото по-богата е тя, толкова по-завършена е личността.
Високото ниво на културното развитие дава основание на Древна Гърция да нарича останалия свят варварски. Невежеството е винаги недодялано. Нищо не обогатява културата така, както знанията. Но дори и високообразованият човек отблъсква, ако му липсва финес. Изискани трябва да бъдат не само мислите, но и желанията ни, а преди всичко - нашата реч.
Има хора, които по природа са изтънчени - като характер и поведение, мисли и слова. Те притежават изящна външност и душевна красота - и телом и духом, и в обвивката, и в сърцевината си. Други, тъкмо обратното, са така просташки недодялани, че всичко у тях, дори най-превъзходните качества, се загрозяват от нетърпимата им дивашка грубост.
ТАЙНАТА НА ДЪЛГИЯ ЖИВОТ. Живей достойно. Две неща най-бързо съкращават живота - глупостта и покварата. Някои погубват живота си, защото не са съумели да го опазят, други - от нехайство. Както добродетелта е сама по себе си награда, така и порокът е сам по себе си наказание. Който бърза да живее и се предава в плен на пороците, сам съсипва живота си, защото само добродетелта ни дарява безсмъртие. Силата на духа се предава и на тялото, а безупречният живот е не само смислен, но и дълъг.
ЧУДОВИЩА НА ГЛУПОСТТА. Това са суетните, себичните, надутите, твърдоглавите, капризните, надменните, маниаците, предвзетите, чудаците, интригантите, заядливите и темподобни - всички те са чудовища на нахалството и глупостта. Всяка душевна уродливост е по-безобразна от телесната, защото осквернява Съвършената красота. Но кой би могъл да излекува тази повсеместна лудост? Там, където няма самоконтрол, няма място за мъдър съвет и чужди напътствия. Вместо да се срамуват и да се боят от публично осмиване, подобен род хора се самоутешават с фалшивата надежда за въображаемото одобрение от околните.
НАУЧИ СЕ ДА ЗАБРАВЯШ. Това е не толкова изкуство, колкото щастлива дарба. Нещата, които би трябвало да потопим в забрава, най-дълго се помнят. Паметта е не само коварна и ни предава в моменти, когато ни е най-необходима, но тя е и неразумна, и ни се явява тогава, когато е неуместна. Тя лесно ни създава неприятности, а е неуслужлива, когато би могла да ни донесе радост. Често най-добрият лек против болката е забравата, но ние не се сещаме как да се излекуваме. Абсолютно необходимо е да създадем полезни навици на собствената си памет, защото тя е в състояние да превърне съществуването ни в истински рай или в ад. Изключение от това правило са самодоволните, които невинно се наслаждават на своето глупаво блаженство.
От: „Изкуството на житейската мъдрост”, Балтасар Грасиан, изд. Кибеа
Изображение: Baltasar Gracián, es.wikipedia.org
