„Когато вашият разум открие своя господар, вие ще познаете тайната на живота.“
Уилям Уокър Аткинсън (1862-1932) е американски писател, с голямо влияние върху духовните и философски движения от началото на 90-те години на миналия век, като "Новата мисъл" (предшественик на днешното движение "Ново време"- New Age) и теософията.
Аткинсън спомага за популяризирането на източни концепции в Америка като йога и широко интерпретирания хиндуизъм. Разширеният му курс по йога философия и ориенталски окултизъм остава важна следа в западните изследвания на източната култура.
(Self-Portrait with Masks, 1899 by James Ensor, symbolism, Menard Art Museum, Japan)
Силата на волята е една от най-могъщите и същевременно най-малко изучените сили на природата. Тя се прилага несъзнателно от почти всички хора. Някои използват нейното действие, без да познават законите на възникването и развитието й.
Мнозина са свикнали да мислят за собственото си „Аз" само доколкото го свързват физически с тялото си. Това е чисто материалистичен подход. Други мислят за собственото си „Аз" като за духовно създание, което ръководи тялото и се намира в мозъка. Това отчасти е правилно, но не отговаря изцяло на истината.
Само някои съзнават, че човек има „висше Аз", а съвсем малко хора го познават и живеят в съответствие с неговите изисквания. Нашето „Аз" е толкова по-съвършено от разума, колкото разумът е по-съвършен от тялото. А двете са негови оръдия и служат за изпълнение на неговите действия, ако „Аз" реши да ги използва.
Истинското „Аз" е това, което чувстваме в момента на самовглъбяване и мечтания и когато мислим или казваме на себе си: „Аз съм." Всеки от нас е усещал истинското „Аз" в някои моменти от живота си, но едва ли е съзнавал неговото пълно значение.
Нищо не може да навреди или унищожи истинското „Аз". Тялото и разумът ще изчезнат, но „Аз съм" е вечно и неразрушимо. То е могъщо, а когато разумът се научи да се подчинява на неговото влияние, човек като че ли получава ново битие и придобива неочаквани за себе си сили.
„Аз съм" - това е истинската ви същност. И когато вашият разум открие своя господар, вие ще познаете тайната на живота. Аз посях зърното на тази мисъл в ума ви, то ще покълне и ще се превърне в красиво цвете, благоуханието на което ще надмине аромата на всички земни цветя. И тогава вие ще разберете, че сте открили самия себе си.
Това, което наричаме воля, е израз на „Аз съм" у човека. Тя има такова отношение към него, както мисълта към разума. Когато говорим за „развитие на волята", ние всъщност разбираме такова развитие на разума, което признава волята като господстваща над него сила.
Волята е достатъчно силна, но се нуждае от развитие. Това като че ли противоречи на общоразпространеното схващане, но все пак е вярно. По психическите ви вени протича могъщият поток на волята ви, но вие първо трябва да го почувствате, преди да се научите да управлявате духовната си колесница.
Мислите у човека са два вида. Единият вид, който нарекохме пасивен, едва надхвърля инстинктивното усилие и прилича на „протичащо от само себе си мислене", а възникването му не изисква никаква или почти никаква сила на волята.
Другият вид, наречен от нас активна умствена дейност, възниква в резултат на по-силно или послабо искане, предизвикано от силата на волята.
Колкото повече развивате активната дейност на мозъка си, толкова по-силна и по-могъща става тя. Човек, който разбира законите за превъзходството на духа, има безспорно преимущество пред хората, на които са известни само пасивните усилия на ума.
Проявата на волевото искане съществено се различава при отделните хора. Като цяло се налага следният извод: човек оказва влияние върху другите в зависимост от силата на волевото искане.
Великите личности в историята на човечеството са развивали тази сила у себе си в сравнително висока степен, макар и често несъзнателно; понякога са нямали понятие за същността на могъщата сила, която са използвали за постигане на своите цели. Много от тях открито са признавали, че не могат да разберат и обяснят причините за обаянието си по отношение на другите. Разбира се, те са съзнавали, че владеят определена сила, но същността и управляващите я закони не са им били известни.
Наполеон е поразителен пример за човек, който е развил в найвисока степен у себе си силата на волевото искане. Неговата воля е властвала над милиони хора, които са изпълнявали заповедите му, а постиженията му са граничели едва ли не с чудеса. По някои от бележките му може да се направи изводът, че вероятно е имал представа за силата, от която се е възползвал за определено време с пълното й съгласие. Впоследствие той започва да злоупотребява с нея, поради което я загубва, а после, поради пренебрежителното си отношение към нейните закони, губи и властта си.
Навярно сте забелязали, че хората, които винаги са съпътствани от успеха, чувстват инстинктивно своето „Аз". Те вярват в самите себе си и често признават, че самото провидение се грижи за тях. Като Наполеон те вярват в „своята щастлива звезда". В това се заключава и инстинктивното им осъзнаване на собственото „Аз". Те притежават само частица от истината, която едва са усвоили, но непреодолимото им желание за могъщество, слава и богатство ги тласка да се възползват от нея.
Много други са разбрали силата на „Аз съм", разбрали са нейните закони и въпреки това не се стремят към материални изгоди. Те обладават силата, но се задоволяват с помалки материални блага и нямат никакво желание да плащат за това, което е прието да се нарича успех или обаяние по отношение на другите.
Въпреки че притежават тази скрита сила, те не се стремят към високо положение и слава, презират ги и съзнават, че подобни стремежи са недостойни за тях: те предпочитат да използват присъщите им сили за постигане на високи цели.
Обикновено говорят като пророци: „Суета на суетите и страдание на духа", или като Пуку: „Колко безумни са смъртните." Очевидно законът за компенсациите изравнява всичко - богатството, могъществото и положението в обществото невинаги носят щастие. Старите мъдрости, като „Тежка е царската корона" и „Няма рози без бодли", са напълно оправдани.
Всеки си избира свой жизнен път и никой не може да решава вместо него. Аз само ви предлагам да постъпите както бихте пожелали. Но има само един начин да успеете и той се състои в това, да изпълните решението, което предварително сте приели. Трябва просто „да заорете със своя плуг", без да обръщате внимание на другите. Набележете си цел и се стремете към нея, отстранявайки всички препятствия по пътя си.
За да осъществите стремежите си, следва точно да определите желанието си и да опознаете собственото си „Аз" –тогава ще овладеете и това, което обикновено се нарича „сила на волята".
Когато говорите или мислите: „Аз съм", вие осъзнавате съществуването на вашето лично „Аз" и започвате да чувствате силата му в себе си. Само по себе си това познание е твърде недостатъчно, но ако го развиете, то ще нарасне и ще предизвика във вашия ум зараждането на смели планове за бъдещето.
Осъзнаването на истината при едни се удава по-бързо, при други - по-бавно и сложно, а някои въобще не могат да я осмислят. На последните ще кажа: „Не е дошло времето да познаете тази велика истина, но семето й вече е посято и след време ще покълне."
На тези, които вече чувстват първите признаци на пробуждането на собственото им „Аз", ще кажа: „Не забравяйте никога за него и то ще разцъфне като лотос, постепенно и естествено; веднъж възникнала, мисълта ви за него не може да изчезне, тъй както нищо в природата не прекъсва своето развитие."
Усвояването на съсредоточаването (концентрирането) на мисълта ще ви даде възможност да развиете понятието за собственото си „Аз". Мисълта „Аз съм" мълчаливо присъства в съзнанието ви и когато се съсредоточите, тя става все по-силна и по-силна.
Силата ви зависи от вашето спокойствие, дори невъзмутимост. Желанията си изразявайте под формата на благосклонно настойчиво искане, като винаги ги съпровождайте с увереност, че ще бъдат изпълнени. Цялата тайна се състои във вярата ви в резултата.
Избрано от Уилям Аткинсън, „Психология на успеха“, изд. Хомо-Футурус
Изображение: Self-Portrait with Masks, 1899 by James Ensor, symbolism, Menard Art Museum, Japan
