„Неврозата е опит да се намери сигурност и общо равновесие за сметка на една или друга част от личността.”
Пиер ДАКО за невротичните носещи греди на човешкото същество и тълкувание на това, което наричаме невроза.
(The Scream of Nature, 1895, Edvard Munch, private collection)
Всяка човешка личност притежава свои опори. Още в детството се изграждат „носещите греди", които здраво или недотам здраво се свързват една с друга и постепенно се наместват, за да осигурят равновесието на конструкцията.
Що е невроза? Може да се каже, че човешкото същество е съставено от „невротични" носещи греди.
Необходимо е обаче преди всичко да се разгледа терминът „невроза" в нормалното му значение. Това е твърде важно, като се има предвид „болезненото" съдържание, което обикновено се влага в него.
Имаме невроза в най-широкия смисъл винаги когато дадена човешка личност (би следвало да кажем дадена „система в движение") се приспособява към предложени (или наложени) отвън норми.
А всяко дете още от раждането си е принудено да се нагажда към правила, ценности и пр., които никога не са негови собствени, тъй като не то е техният автор. Ако доведем нещата докрай, става ясно, че безкрайният низ от усилия да се приспособим „към другите" поражда многобройни „неврози", локализирани във времето, продължителни или не, нормални или не.
Човешкото същество е вечен акробат. Във всеки миг, във всяка милиардна част от секундата целият организъм се стреми да запази равновесието си. И във всеки миг организмът достига до състояние на равновесие, в което би могъл да остане неопределено дълго време, ако не беше система в движение (тук действа втория принцип на термодинамиката).
Така че нашето несъзнавано, което прилича на гигантски компютър, натъпкан с информация, непрекъснато се опитва да запази равновесието на системата, като това много често става в ущърб на една или друга част от цялото. Крайно важно е добре да разберем този факт.
Да се върнем на компютъра. Да си представим огромен централен компютър на не по-малко огромен завод. Да допуснем, че в него работят сто хиляди души, от генералния директор до най-неквалифицирания работник, като всеки има своето място и функция.
Да предположим още, че на компютъра е подадена цялата информация за всичко в завода - от най-дребната машинна част до най-малката молекула на всеки човек, изпълнител или ръководител.
Компютърът е включен денонощно. Да вземем сега един измежду стоте хиляди служители, който работи в кабинета си на двайсет и петия етаж. - той очевидно не знае нищо от онова, което става в „утробата" на компютъра. Последният функционира в интерес на цялото и не се интересува от служителя като отделен елемент; нито от генералния директор, нито от някоя машина или машинна част поотделно.
С цел да запази равновесието на системата компютърът ще смени дадена машинна част, ще премести или уволни някой служител, ще назначи нов директор и т. н. Следователно личното благополучие на кой да е от елементите може да бъде накърнено в името на общото равновесие.
Да кажем, че мерките спрямо служителите са една или друга невроза, нормална или не. Да прибавим, че анормалната невроза наподобява служителя, който би искал на всяка цена да се задържи на своя пост заради личната си сигурност, но не успява да се впише в равновесието на цялото. Тогава този служител се превръща в нещо като „фиксация”; работата му става стереотипна; той се труди само за себе си, откъснат е от колектива и функционира на празни обороти, вкопчвайки се в неизменната си задача.
Разбираемо е в такъв случай, че между него и компютъра, между него и колегите му възниква силно напрежение. Това напрежение се нарича тревожност.
Да се върнем към човешката „система". Всяка невроза (нормална или не) е опит за приспособяване (успешно или не). При анормалната невроза нещата се развиват така, сякаш част от. цялото работи за своя сметка (както служителят в завода). Появяват се „комплексите", които са чужди тела в психичното на личността.
Изгражда се скован Свръхаз. Чуждите тела се превръщат в нещо като магнити, които привличат към себе си цяла поредица от поведения, които иначе биха били нормални. Част от личността се обездвижва. Между нея и другата част, „здравата", възниква напрежение. Тревожността избликва, разлива се, приижда, докато в същото време се води все по-ожесточена битка за истинско или мнимо приспособяване. А компютърът на несъзнаваното работи без почивка. Неврозата е опит да се намери сигурност и общо равновесие за сметка на една или друга част от личността.
Избрано от: „Тълкуване на сънищата”, Пиер Дако, изд. Колибри
Картина: The Scream by Norwegian Expressionist artist Edvard Munch, 1893, commons.wikimedia.org
