Дзенският майстор Тик Нят Хан споделя, че интегрирането на тялото и ума е единственият начин да бъдем напълно живи във всеки миг - докато ходим, готвим, шофираме, и по време на всяка друга дейност от всекидневието, без да се изгубваме в собствените си мисли. За четирите качества на щастието, споделено в книгата му „Покой на ума”.
Практиката за хармонизиране на тялото и ума внася повече мир, яснота, състрадание и смелост във всекидневния ни живот. С тези четири качества можем да бъдем достатъчно щастливи, за да сме в състояние да помагаме на другите.
Хората са склонни да мислят, че щастие означава да имаш слава, власт, богатство и сетивни удоволствия. Но ние знаем, че копнежът по тях може да донесе много страдание. Затова е необходимо да придобием съвсем различно разбиране за щастието. Ако култивираме мир в себе си, яснотата, състраданието и смелостта ще дойдат.
Без да имате състрадание, не може да бъдете щастлив човек. Лишеният от състрадание е много самотен, защото не може да осъществи истински контакт с друго живо същество. Достатъчно състрадателният има смелостта да се освободи и да помогне и на други да се освободят. Това е истинско щастие, онова щастие, от което се нуждае всеки от нас.
Мир
Първото, което е необходимо, е да направим дишането си по-спокойно и умиротворено. Когато се включи вниманието, дишането ни става по-равномерно и хармонично. Когато следим дъха си, дишането ни естествено става по-дълбоко, по-бавно и по-приятно. Достатъчно е да дишаме осъзнато само половин или една минута, за да усетим как качеството на дишането ни се подобрява. То става по-спокойно и хармонично. Това е основата за внасяне на покой в тялото, чувствата, ума и възприятията ни.
Яснота
Често се чувстваме съкрушени или объркани. Не мислим ясно. Речта и действията ни в такива моменти могат да предизвикат страдание не само за нас, но и за хората около нас. Когато в нас има повече мир, започваме да виждаме нещата по-ясно. Без мир яснотата е невъзможна. Яснотата спомага за отстраняване на неверните възприятия. Когато умът ви е достатъчно ясен, вие виждате нещата такива, каквито са в действителност, а нещата, които правите и казвате, не пораждат страдания за вас или другите. Виждайки нещата по-ясно, започвате да изпитвате състрадание, а гневът и завистта отшумяват. Започвате да проявявате разбиране и вече нямате желание да обвинявате или наказвате нито себе си, нито другите. Приемате се такива, каквито сте, приемате другите такива, каквито са, и гледате себе си и другите с очите на състраданието.
Състрадание
Състрадание е третото качество, което можем да култивираме посредством тази практика. Ние сме съставени от тяло и ум. Както умът, така и тялото са енергия. Вече знаем, че материята е енергия и енергията е материя. Макар да не извършваме физически движения, докато седим, тялото ни може да излъчва активно енергията на покоя и състраданието. Тялото ни не е само материя; то е енергия. Умът ни също е енергия.
Има болнава и здрава енергия, а енергията на ума може да бъде мощна. Енергията на омразата, страха, гнева или отчаянието може да бъде много мощна. Когато седим или се движим осъзнато, ние не генерираме тези енергии. Вместо това генерираме енергията на осъзнатостта, покоя и състраданието. Когато знаем как да влезем във връзка със страданието вътре в нас и страданието в света, в нас се ражда енергията на състраданието. Това е енергията, която може да лекува и трансформира.
Смелост
Когато сте изпълнени със състрадание, имате капацитета да действате смело. Имате достатъчно смелост да се изправите лице в лице срещу навици като желания, гневливост и т.н. и да ги осветите със своето внимание. Без достатъчно състрадание към себе си и другите няма да имате необходимата смелост, за да премахнете от себе си бремето, което ви кара да страдате.
Щом умът и тялото се успокоят, започваме да виждаме по-ясно. Вместо да бъдем изгубени, болни, отчуждени, ние притежаваме яснота, имаме визия. Допускаме несравнимо по-малко грешки. Умиротворението се следва от спокойствие и яснота. Когато виждаме ясно гнева и тъгата си, може да се случи нещо като чудо и да престанем да изпитваме гняв или тъга. Започваме да усещаме състрадание. Мирът на тялото и ума носи яснота. Това на свой ред поражда щастие и любов. Без любов не е възможно да се чувстваме истински щастливи.
От: „Покой на ума. Постигане на пълно присъствие тук и сега”, Тик Нят Хан, изд. Сиела
Снимка: thichnhathanhfoundation.org
