„Аз съм не само лекар с две специалности, но и оцелял от четири концлагера и затова знам, че човек е свободен да се издигне над всички условности и да се противопостави дори на най-тежките и сурови условия и обстоятелства, да им се опълчи благодарение на онова, което аз наричам упорство на духа.“
(1905 ~ 1997)
♥ Смисълът в живота в концентрационния лагер
Онези, които знаят колко тясна е връзката между състоянието на човешкото съзнание - неговата смелост и надежда или липсата им - и състоянието на телесния имунитет, ще разберат, че внезапната загуба на надежда и кураж могат да имат смъртоносен ефект. Основната причина за смъртта на моя приятел бе, че очакваното освобождение не дойде и той бе жестоко разочарован. Това рязко снижи телесната му устойчивост срещу латентната инфекция от тиф. Вярата му в бъдещето и волята му за живот бяха парализирани и тялото му стана жертва на болестта - и така гласът от съня му в крайна сметка беше прав. Наблюденията върху тези отделни случаи и заключенията, изведени от тях, са в съответствие с нещо, към което привлече вниманието ми главният лекар на нашия концентрационен лагер. Смъртността в лагера през седмицата между Коледата на 1944 и настъпването на новата 1945 година се увеличи повече от когато и да било. По негово мнение обяснението за това не се криеше в по-трудните работни условия, във влошаването на хранителните припаси, в промяната на времето или в нови епидемии. Просто голяма част от лагерниците живееха с наивната надежда, че за Коледа отново ще си бъдат у дома. С изтичане на времето и при липсата на обнадеждаващи новини те губеха кураж и бяха завладявани от разочарование. Това оказа опасно въздействие върху съпротивителните им сили и голям брой от тях умряха.
Както вече казахме, всеки опит за възстановяване на вътрешната сила на човек в лагера трябваше най-напред да успее да му посочи някаква бъдеща цел. Думите на Ницше: „Този, който има защо да живее, може да мине почти с всякакво как" могат да бъдат водещо мото на всички психотерапевтични и психо-хигиенни усилия спрямо лагерници. Винаги, когато имаше възможност за това, някой трябваше да им даде едно защо – една цел - за техния живот, за да им се влеят сили да понесат жестокото как на тяхното съществуване. Горко на онзи, който не виждаше вече смисъл в своя живот, не виждаше цел и предназначение и следователно нямаше защо да продължава. Той скоро бе загубен. Типичният отговор, с който такъв човек отхвърляше всички окуражаващи доводи, бе: „Не очаквам повече нищо от живота." Какво можеше да му се отговори? Това, от което истински се нуждаехме, бе основна промяна в отношението ни към живота. Трябваше да научим себе си, а след това и отчаяните хора, че от истинско значение е не какво ние очакваме от живота, а какво животът очаква от нас. Трябваше да спрем да се питаме за смисъла на живота, а да помислим за себе си като за онези, пред които животът всеки ден и час поставя въпроси. Отговорът ни не трябва да е разговори и съзерцание, а правилно действие и правилно поведение. В крайна сметка животът означава да се поеме отговорност за намиране на правилния отговор на проблемите и да се изпълнят задачите, които той постоянно поставя пред всеки индивид. Тези задачи и следователно смисълът на живота се различават както при различните хора, така и в различните моменти. Затова е невъзможно да се определи смисълът изобщо.
Направените със замах изявления никога не могат да отговорят на въпросите за смисъла на живота. „Живот" не значи нещо смътно, а нещо съвсем реално и конкретно, така както са реални и конкретни житейските задачи. Те формират човешката участ, която е различна и уникална за всеки индивид. Един човек и една участ не могат да се сравняват с друг човек и друга участ. Нито една ситуация не се повтаря и всяка се нуждае от различно решение. Понякога човек се оказва в ситуация, която може да изисква от него сам да оформи съдбата си чрез действие. Друг път за него е по-изгодно да използва възможността за съзерцание и по този начин да извлече полза. Понякога от човек може да се иска просто да приеме съдбата, да носи своя кръст. Всяка ситуация се различава по своята неповторимост и винаги има само един верен отговор на проблема, поставен от тази ситуация. Когато открие, че неговата участ е да страда, човек ще трябва да приеме страданието като своя задача; своя единствена и неповторима задача. Ще трябва съзнателно да приеме факта, че дори в страданието той е уникален и сам във вселената. Никой не може да го освободи от страданието или да страда вместо него. Неговата неповторима възможност се крие в начина, по който понася своето бреме
От: „Смисълът в живота. Увод в логотерапията“, Виктор Франкъл, изд. Фондация „Отворено общество“
Снимка: en.wikipedia.org
