През 1926 г. знаменитият индийски поет, композитор, педагог и философ Рабиндранат Тагор обикаля Европа и изнася беседи за спасението на човешкия род, отношенията между хората и великата сила на любовта. На 17 ноември Тагор идва в България и изнася своята беседа в салона на Оперетния театър. Народът ни го посреща с възторг и братска топлота. „Още съм под впечатлението на трогателното посрещане, което намерих тук. Бих искал да бъда един музикален инструмент, защото само музиката може да изрази човешките чувства.“ – споделя в речта си Тагор. Той не се среща лично с Петър Дънов, но ето какво отговаря Учителя на един въпрос по темата:

„Бях на сказка, изнесена от Тагор. Защо той изглеждаше силен? Да не би да е поради неговите дрехи?“

„Тагор всяка сутрин прекарва по два часа в размишление и съзерцание, и в това стои силата му.“, отвръща Дънов. 

(Rabindranath Tagore (1861-1941), portrait by Walther Illner)

За силата ♥ Размишление на Рабиндранат Тагор

Силата можем да измерим. Онова, което ние познаваме като сила, можем да го подведем под законите на математиката. И дейността на ония, които познават като най-върховно нещо силата, се състои именно в това. Те всякога умножават. Умножават числото на хората, умножават числото на парите и всички други средства на силата. В тоя свой стремеж те жертват правата, жертват живота на другите, защото чуждата жертва е потребна за култа на силата, а земята е вече червена от кръвта на тая жертва.

Материализмът има тая съществена черта, че измерва крайните неща, защото и той самият е краен. Всичките вражди, всичките жестокости свирепствали в историята на човечеството, са плод на стесненото, крайно схващане на живота, че за собственото свое благо, трябва да пожертвуваш благото на ближния си.

Гордостта на силата винаги ще ни препятства да открием истинския смисъл на нашия живот. Тя няма да ни посочи оня желан бряг на мира, който се намира отвъд езерото на пролятата човешка кръв.

Когато вникнем по-дълбоко, за да проумеем какво е силата, ще видим само това, че срещу нейния принцип внезапно въстава един друг, незнаен принцип, който спира нейния ход. Тогава ще ни стане ясно защо в историята, всякога, когато силата в нейната слепота, е искала да разруши великия закон на ритъма, е започвала своето самоунищожение. Тогава ще проумеем, защо хората и до сега замислят и строят Вавилонската кула.

Силата, със своя принцип, не може да бъде нито най-ценната, нито най-високата истина, защото тя дръзва да се опълчи срещу царуващия ритъм, а там тя намира своята смърт.

Себеограничението, себеконтролът са вратата, която води към доброто. Това добро не е затворено нито в размера, нито в множеството, нито в друго някое средство на силата.

Оня, който е разбрал това, не се срамува от скромното си облекло. Той е захвърлил своята корона в праха и устремно, сигурно и твърдо крачи нагоре по свещения път.

От: „Шепоти на душата”, Рабиндранат Тагор
Изображение: Rabindranath Tagore (1861-1941), portrait by Walther Illner