„Прояви разумност в трудностите: възможно е и жестокият удар да бъде смекчен, и стегнатите окови да бъдат разхлабени, и тежкият товар да поолекне, ако човек знае как да ги понася.“
За спокойствието на духа
Х. 1. Но може да ти се е паднал труден живот и без да се усетиш, съдбата на обществото или пък собствената ти участ да е метнала на шията ти примка, която не можеш ни да отхвърлиш, ни да скъсаш: помисли само, че окованите затворници най-напред мъчително понасят топузите и прангите на краката си; но след това, когато си поставят за цел да не протестират срещу тях, а да ги понасят, необходимостта приучва да ги носят храбро, а навикът – лесно. Във всеки тип живот ще откриеш и отради, и моменти на отпущане, и удоволствия, но при условие че имаш желание да разглеждаш бедите си като нещо леко, а не да ги превръщаш в нещо омразно.
2. Най-голямата заслуга на природата към нас, хората, е, че след като е знаела за какви страдания се раждаме, е изнамерила и лек за бедите – привикването, което превръща и най-тежките удари в ежедневие. Никой не би издържал на нещастието, ако през цялото си времетраене то запазваше силата на първия порив.
3. Всички сме приковани към съдбата: веригата на един е златна и хлабава, на друг – стегната и мръсна, но каква е разликата? Всички сме в един и същ затвор, оковани са дори ония, които оковават; да не мислиш, че веригата на лявата ръка тежи по-малко? За един окови е високият му сан, за друг – богатството, за трети – благородното му потекло, за четвърти – ниското му; над главата на един тежи чужда власт, над друг – собствената му; на някои пречи да се преместят изгнанието, на други – жречеството.
4. Робство е целият наш живот. И затова човек е длъжен да свикне с положението си, да престане да се оплаква от него и да се хване за всяко добро наоколо му: няма беда тъй горчива, за която спокойният дух да не може да открие някаква утеха. Често един съвсем малък, но умно разпределен парцел е откривал възможности за многостранна употреба и при добър план и една педя място може да стане напълно обитаемо. Прояви разумност в трудностите: възможно е и жестокият удар да бъде смекчен, и стегнатите окови да бъдат разхлабени, и тежкият товар да поолекне, ако човек знае как да ги понася.
...
V. 1. Под добра звезда сме родени, стига само да не се откланяме от посочения път. Природата е направила тъй, че за един щастлив живот да не са необходими много вещи: всеки може сам да се направи щастлив. Външните неща са маловажни и не могат да наклонят везните нито в едната, нито в другата посока: успехите не въздигат мъдрия, неуспехите не го отчайват, понеже той винаги се е стремил на себе си главно да разчита, в себе си да търси всички радости.
2. Какво излиза? Обявявам се за мъдър, така ли? Съвсем не! Та нали ако можех да се обявя за мъдър, щях не само да отрека нещастието си, но и да заявя, че съм най-блаженият сред хората, че съм доближил божията същност: сега-засега съм се предал в ръцете на философите и това е напълно достатъчно да облекчи всички нещастия; и понеже все още съм неспособен да си помогна, съм избягал в чужд стан, в стана на ония, които без съмнение могат да бранят себе си и всички свои привърженици.
3. Те ми повеляват да стоя винаги като страж на пост и да предвиждам всички начинания, всички набези на Фортуна много преди да ни връхлетят. Те са тежки за оня, когото изненадат: който ги очаква ежеминутно, лесно им издържа. Вражето нахлуване поразява ненадейно издебнатия неприятел; но тези, които са се подготвили за войната много преди началото, в стегнат строй отбиват без мъка и първия удар, който е и най объркващият.
4. Никога не съм имал вяра в съдбата, дори тогава, когато тя се преструваше, че сме в мир и сговор; всички привилегии, които най-щедро се сипеха върху мен – пари, високо положение, влияние, аз поставях там, откъдето тя да може да си ги прибере, без да ме засегне. Пазех се на голямо разстояние от нея и затова тя ме ограбваше, но не късаше от мен. Лошият късмет прекършва само оня, който се е подлъгал от добрия.
5. Всички, които са се привързали към даровете на съдбата като към своя вечна собственост и искат да бъдат уважавани заради тях, започват да се тръшкат и да скърбят, когато техните наивни детски души, непознаващи трайните радости, загубят своите измамни мимолетни забавления: но който не се е надувал при повея на щастието, той няма да клюмне и при промяната му. Неговата изпитана твърдост поддържа душата му да устои и при двете положения; нали в разгара на щастието той е открил доколко издържа на нещастие.
Из: Луций Аней Сенека „Диалози“, изд. РИВА
Картина: The Death of Seneca, c.1615 - Peter Paul Rubens
