„Днес ценностите, които живеят в медиите, са безсърдечни, емоционално незрели, нарцистични и изискващи; Сега имаме поколение от неспособни родители, които не са си на мястото и от изгубени, самотни, уплашени и импулсивни деца.“

Дженовино Фери е психиатър и райхиански аналитик, обучаван от Федерико Наваро, директор на Италианската асоциация за райхиански анализ (S.I.A.R.), Рим, Италия. Член на Нюйоркската академия на науките и на Международния научен комитет за телесна психотерапия. Работил е като директор на Психиатричното отделение на болницата в гр. Атри, Италия и като директор на Център за психотерапевтични публични услуги. Президент е на Италианската асоциация за телесна психотерапия. Създател на „Студио Анализис“ социално-центрирана психотерапевтична клиника. Автор на много книги и научни публикации.

(Mural by Italian artist Francesco Camillo Giorgino, known as Millo for the Murmur studio project in Shanghai. The wall is located near the Hong Qiao railway station)

Времето изтече! 2020 – време за поставяне на граници

1. Изтече времето на досегашното ни отношение

Изтече времето на досегашния ни начин на гледане на нещата. Доскоро отношението, което доминираше на планетата, беше конкурентно, вечно алчно и изпитващо недостиг, виждащо само в черно-бяло и насочено към лична печалба и възвеличаване. То доведе до разруха в обществото. Имаме нужда от други качества и друго отношение. Имаме нужда от нов отговор на въпроса „Как да се свържем със света?”

Агресивният стремеж към притежание, липсата на уважение към другите и пренебрегването на чувствата им, създадоха безумни, разрастващи се като тумори богатства. Сега те са в криза. Тяхното поведение е сляпо, те не виждат цялата връзка с другия, с другото, виждат само неговите части, които могат да усвоят и погълнат. Тази слепота пречи да усетят Другия като човек, тъй като са прекалено погълнати от собствения си, преминал границите, неутолим глад.

Планетата ни е жива и нейната биосфера, която умее да превръща хаоса в ред, да натрупва енергия и да фотосинтезира, може да бъде сравнена със затворена термодинамична система. В биосферата постоянният водовъртеж на енергията позволява създаването на сложни, отворени, обменящи със средата системи – това са живите организми. Човекът, който съществува само от 2 милиона години, изключително кратък период в космически мащаб, повярва, че може да си играе с древното, природно равновесие. За щастие, природата е мъдра и има свои мъдри ограничения. Някои човешки навици достигнаха „Божествения лимит” и се изхабиха. Появяват се нови модели, стимулирани от катастрофалния белег, оставен от COVID-19, които ще виждаме все повече.

2. Изтече времето за независимост

Ние зависим от биосферата и сме част от нея. Да градим умно, заедно с нея, може да не изглежда като привлекателна идея, но е нещо, което задължително трябва да направим. Трябва да престанем да се люшкаме между крайностите на зависимостта и независимостта и да намерим подходящата за нас златна среда. Само чрез спазването на тези ограничения можем да градим ред и да разполагаме с енергия, извън тези граници само ще разрушаваме. Реалността е, че живите същества и биосферата са взаимозависими.

Всичко живо обитава едно и също пространство и диша един и същи въздух. Точно сега се нуждаем от интелигентността на човека и от способността му да открива смисъл, от отговорност към околната среда и всички други живи същества. Трябва да поемем отговорност към самата Земя, която поражда живота. Това е неотвратимо и важно, най-вече за нас самите!

Не можем да продължим да пораждаме климатични промени, които правят атмосферата ни все по-токсична и унищожават естествената среда на много живи същества, които също като нас обитават тази изумителна планета. Хаотичните промени обикновено водят до непредсказуеми последици, но не и в този случай. Изглежда, че човекът започва да губи своята водеща роля в еволюцията.

Взаимозависимостта е кръгов процес. Колкото по-отровена става биосферата, толкова по-зле се чувстват всички живи същества, включително човекът, който днес с лекота диагностицирам, че има „потисната имунна система”.

3. Изтече времето на Примитивните модели на поведение

Сега клиничният психиатър в мен иска да вземе думата, защото чу думата „потиснат”. И в други мои работи съм споменавал, че обществото е в състояние на възбудена депресия, прикрита зад маската на бързането.

Колкото по-активни ставаме, способността ни да чувстваме намалява, и тогава ставаме свръх-активни. Страхът е свързан с депресивно състояние, при което се поражда тревога, която също води до хиперактивност. Активността ни премина всякакви граници! Внимание, опасност!

Отделните части на мозъка ни вече не са добре балансирани, което води до разкъсване на връзката между знания и чувства, като все повече доминират агресивни, безчувствени модели на поведение. Те не са повлияни и омекотени от съпреживяване и емоции. Примитивните модели на поведение, основани на „всичко, което е различно от мен е опасно и трябва да бъде нападнато” са преминали всякакви граници. Внимание, опасност!

4. Изтече времето на останалото без ограничения общество

Времето за чувства, времето за взаимоотношения става все по-малко. Това, което описваме с думи като „аз съм с теб”, „общуваме”, „заедно сме” бива затрупано от огромно количество комуникация, която няма нищо общо с взаимоотношенията и по тази причина е несъществена. Безкрайните съобщения се появяват и изчезват за момент, подобно на емоции. Но те не са като чувствата, които са трайни.

Вече го няма луксът на „спомена”, на „миналото”, останал е само пунктирът, водещ към бъдещето, което е лишено от чувства, превъзбудено и преминало всякакви граници. То ни заслепява и ни пречи да видим и да усетим какво се случва тук и сега. В прибързаността си, то обърква обществото, като прекъсва и потиска усещанията в гърдите ни. Обикновено гърдите са мястото в тялото, където усещаме своите чувства и съпреживяваме, но и те са повлияни от прекомерните изисквания да отделяме време на външния свят, което ни ограбва от време, в което да се насочим навътре към себе си.

Начинът ни на свързване се е преместил от гръдния кош към очите. Да, има увеличение на информацията, която получаваме и под наплива й, ставаме безчувствени и не успяваме да отделим време за „Включване”, за „Слушане”, за „Разказване на истории” и за „Дишане”, които имат по-човешки ритъм.

Вътрешното време, което представлява непрекъснат поток от енергия, даващ стабилно усещане за собствена идентичност, е прекъснат. Самотата и усещането, че сме изгубени се появиха и станаха много по-разпространени, докато обществото ни, обзето от усещане, че нищо не е достатъчно и от желание да поглъща, крещи от болка. Разпространяват се новите болести – от пристрастявания до автоимунни заболявания и от сърдечносъдови до психиатрични проблеми.

В разрухата, породена от самопоглъщането, останалото без ограничения общество отчаяно отново и отново се предлага, като поражда незадоволени, изпълнени с усещане за дефектност и недостатъчност индивиди, които имат безкрайни нужди и непрекъснати желания, и които препускат, обзети от натрапливата идея за гигантски печалби, стремящи се към всеки предмет, покрит с лустрото на статуса. Един нереален, самовлюбен, всеобхватен порочен кръг.

Не можем да живеем без усещанията в гърдите ни! Обществото прескочи всякакви граници! Внимание, опасност!

5. Изтече времето, в което пренебрегвахме гръдния си кош.

Къде, как и кога се случва дадено заболяване – това са въпросите, които насочват изследователите и аналитичните терапевти в техните обсъждания и действия; тази информация им позволява да открият интелигентното чувство, което лежи в основата на всяко болестно състояние.

Гърдите могат да бъдат разглеждани като седалище на ограниченията, на границите и на контрола. Щом детето проходи, нормално е гръдният му кош да се превърне в основно място, от което се извършва свързването с другите. Той е незаменим както за дишането, така и за прехода от неволеви към волеви движения. Гърдите са необходимата структурна база, която позволява на детето да премине през процеса на индивидуация и отделяне от майката, която е мощен, привлекателен обект. Процесът на напускане на гърдата й и погледа й и обръщането навън, към по-големите и по-сложни хоризонти, изисква организационна самостоятелност.

Гръдният кош на нашето общество беше отслабен в лишените от ограничения модерни времена и в момента е в много уязвимо състояние!

Загубата или намалената значимост на границите, на правилата, на бащата и на организацията, които бяха съборени от непрекъснатото ускоряване на времето, само илюстрират многостранното влияние на процеса на разруха. Обществото, на първо място, беше въвлечено в невъздържано, алчно, вкопчващо се състояние, което премина към черно-бяло виждане и днес, то е бездиханно, с недостиг на въздух и кислород. Това е симптом на цикличния процес, който човечеството е задействало в биосферата и идва време да пожънем, каквото сме посели.

Интерстициалната пневмония, възможното усложнение на COVID-19, е много тревожен показател. Не мога да не я свържа с проблемите на Гръдния кош на обществото ни. Това е неочакван симптом, предизвикан от вирус, който е избрал точно това място в човешкото тяло, за размножаването си. Вирусът не е нито добър, нито лош, но със сигурност оцелява по-добре в гостоприемник, който има повече съпротивителни сили, защото когато гостоприемникът умре, обикновено умира и паразитът.

Къде – в гърдите; как – невидимо; кога – сега. Внимание, опасност!

6. Изтече времето на СвръхАз-а

Ценностите на СвръхАз-а вече не се създават в семейството, а в медиите. Това ликвидира много значими различия, които гарантираха разнообразие и доведе до значително нарастване на безразличието. Ценностите бяха замърсени от автоматично реагиращите, конкурентни, с усещане за вътрешна дефектност, гладни модели на поведение и от самовлюбените изблици.

Днес ценностите, които живеят в медиите, са безсърдечни, емоционално незрели, нарцистични и изискващи; те са изключващи, еднопосочни, не се отплащат обратно и са обвиняващи.

Днешните стойности определят ритмите и скоростта на времето, което отделяме на външния свят и, както споменах в интервю през 2005, ни ограбват от време за взаимоотношения и чувства. Сега имаме поколение от неспособни родители, които не са си на мястото и от изгубени, самотни, уплашени и импулсивни деца.

Изпразнихме семейството и нарушихме кръговата мрежа, която хем свързваше, хем създаваше „семейното поле” с неговата собствена атмосфера и неговите обособени ценности. Новите ценности пренасочват мотивацията навън от семейството, към други предмети, които да бъдат обект на желание и към други стойности, замърсени от доминиращите в момента качества, при които Притежаването определя Съществуването.

То (несъзнаваната част от психиката), е пулсиращият стълб на личността, който милиони години спори активно със СуперАз-а – другият стълб, който отговаря за личността и я цензурира. Когато не преминават границата, това взаимно-уравновесяващо се взаимодействие позволява, ако мога да цитирам бащата на психоанализата, да имаме „нормално невротичен” Аз, който представлява трета, сравнително независима позиция, която получава информация от двата мощни, привличащи, противоположни стълба, между които може да се движи. То (несъзнаваното) днес не разполага с партньор, който да може да го сдържа и Аз-ът е изгубен, като преживява предимно мощно първично-самовлюбено привличане.

Позволете ми да формулирам един парадокс – То (несъзнаваното) е преминало границите си, то е извън всякакви граници. Внимание, опасност!

7. Свърши времето на Всемогъществото

А сега една любопитна, макар и драматична сцена. Срещата на тази планета между вируса и човека…

Дори не е сигурно, че вирусът може да бъде включен сред истински живите неща, тъй като не може да оцелее самостоятелно, не може да преработва храна и трябва да паразитира, тъй като не може сам да се възпроизвежда. Той е най-малкото и структурно най-простото същество. Човекът е най-великото, структурно много сложно създание, намиращо се на хиляди еволюционни организационни стъпки напред…

И все пак, най-великото поддава и за да се защити, се шмугва да се скрие в къщи!

Наум идват и други двойки противоположности – вътре и вън, невидимо и видимо, простота и сложност, микро и макро, разстояние и контакт, индивидуално и споделено. И все пак, една двойка се очертава като изключително драматична – всемогъщество и неспособност (импотентност).

Ограничението ни прави потентни (способни); липсата му ни прави омнипотентни (всемогъщи); излишъкът му ни прави импотентни (неспособни).

Как да се примирим с функционалната интелигентност на Божествените ограничения? Как да се върнем обратно към нормалната рамка на еволюцията, връзката с другите живи системи, биосферата и живата планета, така че да не прекаляваме? Как да останем живи и в контакт с Разумните граници на Живота?

Като се приберем отново в Дома си и отново населим собствения си Гръден кош… Имаме възможността да се настаним отново в защитена среда и да открием спомена за поле, което разказва собствената ни история, връща собствената ни атмосфера, която да поемем, както и собствената ни идентичност, която да съживим… Това е възможност да имаме нови взаимоотношения с външното, което може да съдейства, да е човечно и като такова, да е интелигентно.

Смирението ни позволява да станем по-интелигентни и по-можещи; то ни позволява нова връзка, измежду височини и дълбини, по-големи от нас и ни позволява да преминем нагоре и надолу по този твърд, арогантен врат, породен от нараненото ни всемогъщество, този пречупен врат, белязан от неспособност.

Времето изтече! Внимание, опасност!

Дженовино Фери

Превод и редакция от английски: Елена Енева
(Много специализирани термини в статията са заменени с думи от обичайния речник, а части, които включват анатомични и биохимични обяснения са променени. Оригиналът вижте тук: secureservercdn.net)

Източник: Elena Eneva
Снимка: somaticpsychotherapytoday.com
Изображение: Mural by Italian artist Francesco Camillo Giorgino, known as Millo for the Murmur studio project in Shanghai. The wall is located near the Hong Qiao railway station, Millo