„Ние всички искаме сила и власт: силата, която парите дават, силата да доминирате, силата на знанието, силата на властта. Тя ни дава място, престиж и това е, което искаме.“
(1895 ~ 1986)
Всеки от нас живее в тесния кръг на защитаващите ни отговори. Умът, със своите забрани, честолюбие, измамени надежди и страдания, образува това, което наричаме „мен“ и “аз”.
Съществува различие между мозъка и ума. Мозъкът разделя, но той не може да вижда всичко изцяло, той действа в определени граници. А умът е цялостен и може да възприема цялото. Мозъкът е включен в ума, но мозъкът не съдържа ума. Колкото и да е пречистена и изтънчена, мисълта не е способна възприеме, разбере и обхване всичко изцяло. Не мозъкът, но умът е способен за цялостно виждане.
Ние сме развили мозъка до толкова невероятна степен. Всичкото наше образование е култивиране на мозъка, защото има печалба от развиването на техниката, в придобиването на знание. Способността за виждане на цялото, на тоталното съществувание – в такова възприятие няма мотив за печалба; ето защо ние го игнорираме. За нас специализацията е по-важна от разбирането. А има разбиране само там, където има възприятие на цялостността. До каквато и степен да развиете мозъка, да проанализирате причините и следствията на отделни събития, вашата мисъл не ще може да унищожи страданието. Само ако умът възприема следствието, причината и целия процес като цяло и минава отвъд рамките му, тогава страданието се прекратява.
За повечето от нас работата е станала много важна, защото от нея зависи положението ни в обществото и материалното ни благополучие. А когато статуса в обществото, основан на нашата професия стане важен, тогава възниква противоречие и конфликт. Колко много уважаваме учения и поглеждаме с пренебрежение готвача! Как само поглеждаме министъра, генерала, и пренебрегваме войника! Така че има противоречие, когато статуса зависи от професията; има класово неравенство, класова борба. Обществото може да се опитва да премахне класата, но дотогава, докато съществува статус зависещ от професията, ще съществуват и класите. А това е всичко, което искаме. Ние всички искаме статус, който е власт и сила.
Знаете ли, силата (властта – б.пр.) е необикновено нещо. Всеки я преследва: отшелника, генерала, ученият, домакинята, съпругът. Ние всички искаме сила и власт: силата, която парите дават, силата да доминирате, силата на знанието, силата на властта. Тя ни дава място, престиж и това е, което искаме. А силата е зло, била тя властта на диктатора, властта на съпругата над съпруга или съпругът над съпругата. Тя е зло, защото принуждава другите да се съгласят, да се пригодят; и в този процес няма свобода. А ние я искаме много изтънчено или много грубо; и тъкмо затова преследваме и знанието. Знанието е толкова важно за повечето от нас, и ние гледаме на учените с техните интелектуални трикове, защото със знанието върви и силата.
Моля, слушайте не просто мен, а вашите умове, мозъци и сърца. Наблюдавайте там и ще видите колко жадно повечето от нас търсят тази сила. А където има търсене на сила, няма процес на учене. Само невинният ум може да учи; само млад, свеж ум се наслаждава на ученето, а не ум и мозък обременени от знание, от опит. Познанието и ученето, не означават натрупване на сведения. Държейки се за знанието и прибавяйки още знание вие преставате да учите.
„За страданието и религиозността“ (със съкращение), из Парижките беседи на Кришнамурти, 24.IX.1961 г.
Източник: anandaproject.net
Снимка: Jiddu Krishnamurti (1895-1986); taringa.net
