Колко е полезно да бъдем „полезни“? За внушенията, които ни пречат да живеем пълноценно, споделено от френския психотерапевт д-р Етиен Жаланк в книгата му „Терапия на щастието“.

Да не се правим на „полезни“

„Не стой без работа! Бъди полезен!” Децата често чуват такива команди, които им се налагат като най-важни задължения. И все пак каква заблуда! Родителите, които произнасят тези опасни слова само изразяват това, което собствените им родители са им внушили.

Тези опасни слова са внушени на родителите от техните майка или баща. Те вече не виждат друго пред себе си, освен да бъдат задължително полезни, а това е ужасно отричане от себе си. Детето, човекът изобщо, не са инструменти – те съществуват в себе си и за себе си.

Вече сте чули това изречение: „Жената се нуждае да има деца, за да бъде наистина жена”. А знаете ли, че подобна аксиома може да доведе много нераждали жени до психоаналитика?

С какво право се осъжда една участ? Какво се влага в твърдението, че жената е значима единствено в тази област, а не е „полезна” за обществото? Безспорно, прекрасно е да бъдеш майка, но може ли за майка Тереза да се смята, че е нереализирана жена? Била ли е тя „неполезна”?

Нашето схващане за полезност е погрешно. Красотата и очарованието на живота се състоят в това, че не служат за нищо, освен да ни направят щастливи.

Драмата е, че още от детството ни поставят в система, където трябва непременно да произвеждаме, действаме, помагаме... Който се огъне пред тези правила, се смята за паразит в обществото. Аз казвам обратното – който не иска да прави нищо, е абсолютно свободен в избора си. Ако ви се иска да седнете и да гледате морето, направете го! Това не ви пречи да бъдете съвършени и напълно щастливи, дори ако пътят към щастието не е от най-леките. Който иска да се активизира, също е свободен. И в двата случая пътищата водят към щастие. В същия дух – човек, достигнал стадий на зрелост, не трябва да обикаля света, за да показва какво е научил. Достатъчно му е да представлява самия себе си – от това няма да стане по-малко мъдър.

Много пациенти се оплакват от депресия, поради чувство за безполезност. Те смятат, че не са изиграли ролята си в обществото и се обвиняват. Ако чувстват празнота, то е защото не виждат щастието вътре в себе си. Някои се отдават на благотворителна дейност, без да си дават сметка, че с течение на времето жертват желанията и самоличността си. Те се намират на погрешен път: нямаме нужда от хорското признание, за да оценим себе си.

Трябва да направим така, че животът да стане полезен за нашето развитие. Ние можем, свободни сме да бъдем полезни за другите. Но това трябва да е нашето щастие, нашият избор, а не средство да създадем добро впечатление. Нещо повече, пътят на саможертвата съществува, но не е единствен.

Безвъзмездността в живота стои в основата на всичко. Тя е природен дар. Не вярвам Бог да ни е казал:

Аз ти дадох живот, а сега ти трябва да ми върнеш нещо полезно.

Не сме подписвали договор. Ние сме свободни и не дължим нищо, освен да бъдем щастливи за себе си. Това е наша природа, а не задължение! Най-странното е да откриеш, че когато достигнеш собственото си щастие, имаш най-големи възможности да помагаш на другите. Но чувствам, че не съм се освободил достатъчно от това чувство за безполезност, което измъчва много хора.

Трябва да разберем, че не е нужно да станем полезни, ние вече сме. Всички сме независими и никакво съществуване, дори най-скромното не може да бъде отхвърлено. Жената, която не работи и се страхува мъжът й да не я упрекне за това някой ден, би могла да му каже:

– За теб е полезно това, че не съм полезна.

Безполезността и ползата от нея

• Човек би искал да придаде значение на заобикалящия го свят. Това е забравяне на безвъзмездността, която е част от този свят и тя трябва да има място в нас.

• Не поставяйте каруцата пред коня! Не се стремете да бъдете полезен на другите с надеждата да постигнете щастие. Бъдете щастлив и ще бъдете полезен като показвате истинската си същност.

От: „Терапия на щастието“, Д-р Етиен Жаланк, изд „Здраве и щастие”, 1994
Снимка: youtube.com