„Мълчанието може да съществува без словото, но словото не може да съществува без мълчанието.“
(„Silence“, between 1799 and 1801 by Johann Heinrich Füssli)
Мълчанията
По време на психоанализа някои говорят почти непрекъснато. Други, обратното, не са особено словоохотливи. Едните се страхуват от мълчанието, другите се оттеглят в него, като по този начин прикриват срама, който биха изпитали, ако разкрият тайните си. Известно е обаче, че при психоанализата няма място за срам и тайни. В живота ни са се случили някакви събития, но те не ни представят такива, каквито всъщност сме. Защо тогава да се отъждествяваме с тях?
Може в нас да съществува определен комплекс, но той не е нашата същност. Той се намира в някоя точка на окръжността, но никога не е неин център.
Някои хора прекарват цели сеанси в пълно мълчание. Сякаш чакат нещо. Но какво друго биха могли да чакат, освен да проникнат в света, чието съществуване отгатват в себе си и който ще се прояви чрез коренно различни от обичайните думи? С тази тишина не се „сблъскваме“ - потапяме се в нея.
Мълчание ли е това или молитва? Не знаем.
При психоанализата, както при интензивния афективен живот, словото съществува само чрез мълчанието. Мълчанието е неразчленимо. Словото е разчленено. Мълчанието е хоризонтална крива, разположена в дълбочина. Словото е вертикална права, разположена на повърхността.
Мълчанието може да съществува без словото, но словото не може да съществува без мълчанието. Без мълчание няма слово. Мълчанието и словото вървят заедно, съдържат се едно в друго.
Когато словото прекъсне, настъпва мълчанието, в което се зареждат усещанията. При психоанализата, в дълбинния живот, в одухотворената любов мълчанието предхожда важните мигове.
Аналитикът „чува“ мълчанието, когато между него и участника има голяма прилика. Тогава и двамата изпитват едно и също усещане. Съществуват психологически „техники“, при които мълчанието се хронометрира, а „психологът“ преценява значението му според неговата продължителност.
Опростенческа и нелепа практика. Защото тъкмо мълчанието разбулва тайните ни. Екарт казваше: „Когато всичко потъна в дълбока тишина, от царския трон към мен се спусна една голяма тайна...“
Мълчанието е енергия. Словото е динамичното й проявление.
Кой от нас не познава паузите в истинската музика, зареденото с очакване мълчание на оркестъра? Велик музикант е онзи, който умее майсторски да съчетава паузите с музиката. Защото истинското духовно сливане между хората се извършва единствено в силовото поле на мълчанието.
Избрано от: „Психология и вътрешна свобода“, Пиер Дако, изд. „Колибри“
Картина: „Silence“, between 1799 and 1801 by Johann Heinrich Füssli, commons.wikimedia.org
