Най-безполезните чувства - вина и безпокойство ♥ Д-р Уейн ДАЙЪР

„Можете безкрайно дълго да се оплаквате от себе си и да изпитвате чувство на вина, докато сте жив, но нито едно късче от тази вина не ще ви помогне да поправите миналото си поведение.“

Ако вярвате, че ще промените някое минало или бъдещо събитие, като достатъчно дълго изпитвате чувство на вина или безпокойство, то вие живеете на планета с различна действителност. Двете най-безполезни чувства в живота са вината за нещо, което е извършено, и безпокойството за нещо, което би могло да се извърши. Ето ги големите пустини - Безпокойство и Вина - Вина и Безпокойство. Като проучвате тези две слаби места, ще видите колко свързани са те. Всъщност те могат да се разглеждат като два  противоположни краища на една и съща права.

Настояще

Чувство (минало) (бъдеще) Безпокойство за вина

Вината означава, че настоящите ви моменти изтичат в демобилизация като резултат от минало поведение, докато безпокойството е средството, което ви демобилизира сега по отношение на събитие в бъдещето - често това е нещо, над което нямате власт. Ще разберете това, ако се опитате да си представите, че се чувствате виновен за бъдещо събитие или че се безпокоите за нещо, което вече е станало. Макар едното да е реакция по отношение на бъдещето, а другото - на миналото, и двете имат еднаква цел - да ви разстройват или демобилизират в настоящия момент. Американският хуморист и журналист Робърт Джоунс Бърдет пише следното в „Златният ден“: „Хората полудяват не под въздействие на днешното преживяване, а поради угризението за нещо, което е станало вчера, и страха от това, което може да донесе утрешният ден.“

Примери на чувство на вина и безпокойство могат да се забележат у почти всички около вас. Светът е пълен с хора, които или се терзаят заради нещо, което не е трябвало да правят, или изпитват смут за нещо, което може да се случи или да не се случи. Сигурно и вие не правите изключение. Ако имате широк диапазон на вина и безпокойство, те трябва да бъдат завинаги изкоренени, почистени и стерилизирани. Унищожете тези червейчета „б“ и „в“, които заразяват толкова много страни на живота ви.

Вината и безпокойството са може би най-често срещаните форми на дистрес в нашата култура. Вината ви кара да мислите за минало събитие, да се обезсърчавате или ядосвате по повод на нещо, което сте направили или казали, и да изпълвате настоящите си моменти с чувства, свързани с минало поведение. Безпокойството е причина да изразходвате ценните сегашни моменти в мисли за бъдещо събитие. Независимо дали гледате назад или напред, резултатът е един и същ - захвърляте сегашния момент.

Самоналожена вина

Вторият вид реакции на вина е много по-тревожен. В този случай индивидът е демобилизиран от постъпки, които е извършил неотдавна, но които не са непременно свързани с детството. Това е вината, която човек сам си налага, когато наруши правило или морален закон на възрастните хора. Индивидът може дълго да се чувства гузен, макар че това с нищо не променя станалото. Типичната самоналожена вина изниква, когато сте наругали някого и се мразите за това, или когато в настоящия момент чувствате емоционално безсилие поради някоя своя постъпка, например ако сте ограбили магазин, ако не сте отишли на църква или сте казали нещо неуместно в миналото.

Следователно можете да разглеждате чувството си на вина като реакции спрямо наложени отвън стандарти, с които все още се стараете да угодите на отсъстващ авторитет, или като резултат на опита ви да отстоявате самоналожени норми, които всъщност не приемате, но които поради някакви причини признавате на думи. И в двата случая поведението е глупаво и, което е по-важно, безполезно. Можете безкрайно дълго да се оплаквате от себе си и да изпитвате чувство на вина, докато сте жив, но нито едно късче от тази вина не ще ви помогне да поправите миналото си поведение.

Вината ви е опит да промените историята, да пожелаете друго развитие на нещата. Но историята е история и с нищо не може да се промени. Можете да започнете да променяте отношението си към това, което ви кара да изпитвате чувство за вина. В нашата култура има много ограничения на пуританско мислене, които изпращат сигнали като: „Ако ви е приятно, трябва да чувствате вина.“ Голям брой от самоналожените ви реакции на вина могат да се свържат с този начин на мислене. Вероятно сте се научили, че не би трябвало да си угаждате, че „мръсните вицове“ не би трябвало да ви доставят удоволствие, или че не е редно да участвате в някои „странни“ сексуални връзки. Докато ограничаващите сигнали са навсякъде в нашата култура, чувството за вина, което изпитвате, когато се забавлявате, е изцяло наложено от вас самия.

Можете да се научите да вкусвате от удоволствията, без да изпитвате чувство на вина. Можете да се научите да се възприемате като човек, способен да извърши всичко, което влиза в ценностната ви система и не вреди на другите - и да го извършите, без да изпитате чувство на вина. Ако извършите някаква постъпка - каквато и да е тя - и след това установите, че не я харесвате или че не харесвате себе си, можете да решите да изкорените това свое поведение в бъдеще. Но да се самонаказвате чрез преживяване на вина е невротичен изблик, който можете да си спестите. Чувството за вина не помага. То не само ви демобилизира, но увеличава вероятността да повторите нежеланото поведение. Вината може да е награда за самата себе си, както и позволение за повтаряне на поведението. Докато запазвате потенциалната печалба - с чувството си на вина се освобождавате от отговорност, - вие не ще можете да напуснете омагьосаната „бягаща пътечка“, която не води към нищо друго освен към нещастни настоящи моменти.

От: „Вашите слаби места“, Уейн Дайър, превод Нели Щерева, изд. „Кибеа“, 2011
Снимка: goodreads.com

13015 Преглеждания