♥ Защо съжалението и съвместното страдание са отровен начин на помагане

„Като давате твърде много или неподходящо, вие хабите енергия и се оковавате с вериги към този, на когото помагате.“

Споделено от Памела Крибе, доктор по философия и независим духовен консултант в Холандия, позната у нас с книгата си „Ченълингите на Йешуа“.

Има още един фалшив бог, който искам да спомена и който вероятно взема надмощие във всекидневния ви живот. Това е съжалението към вашите приятели, споделянето на товара със своите най-скъпи същества, страдайки заедно с тях.

Сега вие можете да попитате: как това би могло да бъде заблуда? Не се ли очаква да се свързваме с другите, особено с любимите на сърцето ни и да им помагаме, ако можем? Това, за което аз говоря, е тенденцията да се свързвате с хората край себе си толкова дълбоко и да се потапяте дотам в тяхната болка, проблеми и негативни емоции, че да изгубите контакта със своята същност и вътрешен мир. Този вид съжаление и съвместно страдание не е ваш дълг, не е полезно за другите хора и не разкрива истината за вас самите.

Много от онова, което наричате „висша чувствителност“, е да сте толкова отворени към енергията на другите хора, че това да отнема вашата собствена. Вашата емпатия (способността да чувствате настроенията и емоциите на останалите) в този случай неефективно е балансирана от прозрението, че негативните енергии на другия човек принадлежат на него, а не на вас. Вие не осъзнавате достатъчно ясно, че тази негативност играе много важна роля в живота на другия човек и че вие можете да ги осветлите чрез своето състрадание и разбиране, но това не служи на никого, ако вие страдате с него.

Разбира се, вие бихте искали да видите своите скъпи същества водещи щастлив и пълноценен живот (независимо дали това са съпруг, дете, родител или приятел). Може би вие бихте искали те да се чувстват добре и техните проблеми да бъдат решени. Винаги помнете обаче, че проблемите, които те имат, са техни собствени творения. Проблеми с взаимоотношенията, с парите, със здравето, психологически разстройства… всички те са отражение на дълбоки душевни конфликти. Някъде вътре в себе си хората биха искали да преживеят тези проблеми, за да могат да постигнат яснота относно нещо.

На вас може да ви изглежда, че те са жертви, особено ако се въртят в омагьосан кръг - отново и отново. Но често пъти това означава, че те все още искат да преживеят някакви аспекти по-добре, и че все още не са отворени за вашата помощ. Ако въпреки това се опитате да им помогнете, вие лесно ще се превърнете в притискащи и контролиращи и ще изчерпате своя собствен източник на сила. След което ще се изтощите и ще се предадете (дори в собствения си живот)...

Като давате твърде много или неподходящо, вие хабите енергия и се оковавате с вериги към този, на когото помагате. Тогава собственото ви благополучие става зависимо от друг човек. Вашите емоционални енергии се смесват и това е една от основните причини за загуба на сила, жизненост и осъзнатост. Малко неща могат толкова лесно да изчерпят нашата енергия, колкото постоянното чувство за дълг, вина и отговорност към някой друг.

Да помагаш на някого означава да влагаш енергията си в решаването на проблема, а не в самия проблема. Колкото повече осъзнатост и независимост излъчваш, толкова повече въплъщаваш „енергията на решението“ и толкова повече можеш да помагаш на някой друг, без да изтощаваш себе си. Ако страдаш заедно с него, ти само затвърждаваш проблема.

От: „Живот от сърцето“ (с. 22-24), Памела Крибе, „HEART CENTERED LIVING“ - Messages inspired by Christ consciousness
Източник: espirited.com
Снимка: Pamela Kribbe

3823 Преглеждания