Пазителката на стари истории, поетеса и психоаналитик д-р Клариса Пинкола Естес, и нейното вълшебно познание за женската природа „Бягащата с вълци”
Повяхване и осакатяване
Повечето женски депресии и психични смущения се дължат на силно ограничен душевен живот, лишен от новаторство, импулсивност и творчество. Жените получават от творческата сила силен импулс за действие. Не можем да пренебрегваме факта, че културното ограничаване на естествените диви инстинкти ограбва дарбите на жената.
В състояние сме да се избавим от това положение, ако от някакъв душевен извор в живота ни извира подземна река. Но ако се предаде, „изгубената далеч от дома“ жена първо ще се превърне в мъгла, после в пара и накрая във валмо дим от предишната си дива същност.
Кражбата на естествената кожа на жената и нейното повяхване ми напомня за една стара история, която се разказваше в нашето семейство. Покойният ми чичо Вилмос веднъж я разказа, за да успокои и поучи възрастен роднина, който се беше държал прекалено сурово с едно дете. Чичо Вилмос се отнасяше към хората и животните с безкрайно търпение и нежност. Той беше роден разказвач в традицията на mesemondok и имаше опит в използването на приказките като лекарство.
*
При шивача Сабо дошъл един човек, за да си купи костюм. Докато стоял пред огледалото, той видял, че долният ръб на жилетката е малко крив.
– О – казал шивачът – не се безпокой за това. Просто дръж по-късия край с лявата си ръка и никой няма да забележи разликата.
После клиентът открил, че реверът на сакото не прилепва плътно към гърдите.
– А, това ли? – рекъл Сабо. – Нищо работа. Просто си завърти главата и леко натисни ревера с брадичка.
Клиентът се подчинил, но видял, че вътрешният шев на панталона е къс и малко го стяга на чатала.
– А, не се тревожи за това – успокоил го шивачът. – Просто опъни шева с дясната си ръка и всичко ще е наред. – Клиентът се съгласил и купил костюма.
На другия ден той облякъл новия костюм. Докато минавал през парка, като притискал ревера с брадичка, с една ръка дърпал жилетката надолу и с другата стискал чатала си, двама старци, които играели шах, вдигнали глави и го погледнали.
– Боже мой! – възкликнал първият старец. – Я виж този нещастен сакат човек!
Другият се замислил за миг, после измърморил:
– Да, лошо е да си сакат, но знаеш ли, чудя се… откъде си е купил толкова хубав костюм?
Отговорът на втория старец е обичайна културна реакция към жена, развила безукорна персона, но осакатяла в процеса на нейното поддържане. Е, да, тя е саката, но вижте каква хубава рокля има, колко е добра, колко прилично се държи. Когато повехнем, ние се опитваме упорито да куцукаме, преструваме се, че се справяме с всичко, че всичко е наред. Независимо дали липсва душевната кожа, или ни стяга културната кожа, ние осакатяваме, докато се преструваме, че не е така. И плащаме прекалено висока цена.
Когато жената започне да вехне, й става все по-трудно да запазва връзката си с дивата природа. Идеите, творчеството, самият живот не могат да живеят без влага. Жените в това състояние често сънуват тъмния мъж – бандити и изнасилвани ги заплашват, пленяват ги, обират ги и т.н. Понякога тези травмиращи сънища са резултат от действително преживяване, но обикновено се появяват, когато жените повяхват, защото не се грижат за инстинктивната страна на живота си, крадат от самите себе си, отнемат си творческата функция и често не се опитват да си помогнат или полагат всички усилия да не обръщат внимание на зова на морето.
През дългогодишната си практика съм виждала много жени в такова състояние. Същите тези жени са ми разказвали сънищата си за ранени животни. През последните десет години броят на този тип сънища постоянно се увеличава. Не можем да не забележим връзката с опустошената дива природа и във, и извън хората.
В тези сънища животното – сърна, гущер, кон, елен, бик, кит и т.н. – е осакатено също като клиента в приказката за новия костюм, също като тюленовата жена. Макар че сънищата за ранени животни говорят за състоянието на инстинктивното психе на жената и за нейната връзка с дивата природа, в същото време те отразяват дълбоки рани в колективното подсъзнание, свързани със загубата на инстинктивен живот. Ако поради някаква причина културата забранява пълноценния здрав живот, жената сънува ранени животни. Макар че психето полага всички усилия редовно да се пречиства и да възстановява силите си, всеки белег от камшик „там навън“ се записва в подсъзнателното „тук вътре“, така че сънуващата носи и резултатите от загубата на личните си връзки с Дивата жена, и последствията от прекъсването на връзката на света с тази дълбока природа.
Ето защо понякога не повяхва само жената. Понякога се напукват и превръщат в прах важни аспекти от нейната микросреда – семейството или работното място например, което на свой ред й оказва отрицателно въздействие. За да спомогне за коригиране на тези проблеми, тя трябва да се завърне към собствената си кожа, към инстинктивния си здрав разум. Трябва да се завърне у дома.
От: „Бягащата с вълци”, Клариса Пинкола Естес, превод Крум Бъчваров, ИК „Бард”
Снимка: Clarissa Estes by Clara Griffin, quotationof.com