„За това нека ти помогне градината на брака!”
(Portrait of Friedrich Nietzsche by Edvard Munch, 1906)
За детето и брака
Имам един въпрос само за тебе, брате мой: като отвее спускам този въпрос в душата ти, за да узная колко дълбока е тя.
Ти си млад и желаеш да имаш дете и брак. Ала аз те питам: дали си ти човек, който може да желае дете?
Дали си победителят, себепокорителят, повелителят на сетивата, господарят на добродетелите си? Тъй те питам аз.
Или от твоето желание говори скотът и нуждата? Или може би самотността? Или враждата със самия себе си?
Аз искам твоята победа и твоята свобода да копнеят по дете. Живи паметници ти трябва да издигнеш на победата и на освобождението си.
Над себе си трябва да градиш. Ала по-напред трябва да изградиш себе си – хармоничен тялом и духом.
Не само трябва да се размножаваш, а и на ръст да растеш! За това нека ти помогне градината на брака!
Трябва да си създадеш едно по-висше тяло, изначално движение, самозадвижващо се колело – един създател трябва ти да създадеш.
„Брак“ – тъй наричам аз волята на една човешка двойка да създаде едното същество, което е повече от своите създатели. Взаимна страхопочит зова аз брака, страхопочит като пред люде, обладани от една и съща воля.
Нека това бъде смисъл и истина на твоя брак. Ала това, което многолюдието, тези лишни люде, зоват брак – ах, как да го назова аз?
Ах, тази духовна нищета на такава двойка! Ах, тази кал в душата на двойката! Ах, това жалко удоволствие на двойката!
Брак назовават те всичко това и отгоре на всичко твърдят, че браковете им уж били сключени на небето.
Не, аз не го желая, не ми трябва това небе на лишните люде. Не, не ги обичам, не обичам тези вплетени в небесна мрежа скотове.
Далеч от мене и богът, който накуцвайки, идва, за да благослови тези, които не е съединил!
Не се смейте над такива бракове! Кое дете не би имало основание да оплаква родителите си?
Достоен ми се стори този мъж и узрял за смисъла на земята: ала когато съзрях съпругата му, земята ми се стори дом за безумци.
Да, бих желал земята да се сгърчи и тресе, когато светец и гъска се свързват в брак.
Един се отправя като герой, за да дири истината, и накрая донася като плячка малка натруфена лъжа. Това той нарича брак.
Друг е сдържан в общуване и придирчив в избора си. Ала веднъж завинаги разваля своето общество: свой брак зове това той.
Трети пък търси слугиня с добродетелите на ангел. Ала неочаквано се превръща самият той в слугиня на една жена, а отгоре на това се налага да стане още и ангел.
Намирах всички купувачи сега много грижливи и всички имат хитри очи. Ала съпругата си купува дори и най-големия хитрец от тях все още в чувал.
Много краткотрайни лудории – това се нарича у вас „любов“. А бракът ви слага край на всички краткотрайни лудории, край, който означава дълготрайна глупост.
Вашата любов към жената и любовта на жената към мъжа: ах, де да беше тя състрадание към страдащи и забулени богове! Ала най-често се подушват взаимно два звяра.
Ала дори и вашата най-дълбока любов е само възторжен символ и мъчителна жарка страст. Факел е тя, който трябва да осветява пътищата ви към висината.
Някога вие трябва да любите свръх себе си! Та научете се преди всичко да любите! И затова вие трябваше да изпиете горчивата чаша на своята любов.
Горчилка има в чашата дори и на най-дълбоката любов: тъй тя събужда копнеж по свръхчовека, тъй буди жажда тя у тебе, създателю!
Жажда у създателя, стрела и копнеж към свръхчовека, кажи, братко мой, това ли е твоята воля за брак?
Свещена се зове за мене такава воля и такъв брак.
Тъй рече Заратустра.
От: „Тъй рече Заратустра”
* Portrait of Friedrich Nietzsche by Edvard Munch, 1906
