„Забелязвам в нас една единствена причина, която може с пълно право да ни накара да се уважаваме, а това е именно ползването от нашата свободна воля и властта, която имаме над своите желания.“
(Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands)
~ Ние може да уважаваме или презираме самите себе си
Тия две страсти могат изобщо да бъдат отнасяни към всевъзможни обекти. Те придобиват обаче особено значение, когато ги отнесем към самите нас, сиреч когато преценяваме дали собствената ни стойност заслужава уважение или презрение. Движението на духовете, което ги поражда, тогава е тъй явно, че променя дори израза на лицето, жестовете, походката и изобщо всички действия на онези, които съставят за себе си по-добро или по-лошо мнение от обикновеното.
~ Благодарение на коя причина ние можем да уважаваме себе си
Тъй като едно от главните изисквания на мъдростта е да познаем как и защо всеки един е длъжен да изпитва уважение или презрение към себе си, ще се опитам да кажа тук своето мнение по този въпрос. Забелязвам в нас една единствена причина, която може с пълно право да ни накара да се уважаваме, а това е именно ползването от нашата свободна воля и властта, която имаме над своите желания. Защото само по отношение на постъпки, които зависят от свободната ни воля, ние можем с основание да бъдем хвалени или порицавани. Свободната воля ни прави до известна степен подобни на бога, превръщайки ни в господари на самите нас, стига само да не изгубим поради низост правата, които ни предоставя.
~ В какво се състои благородството
Смятам, че истинското благородство (generosite), кое то ни кара да уважаваме себе си до най-висшата степен, до която може да стигне изобщо законното самоуважение, се състои, от една страна, в съзнанието, че истински ни принадлежи само това свободно разпореждане с нашите желания и че ние трябва да бъдем хвалени или порицавани единствено в зависимост от това, дали се ползуваме добре или зле от тази свобода. От друга страна, то се състои в това, че чувстваме в себе си твърда и постоянна решимост да се ползуваме добре от нея, сиреч да не ни липсва никога желание да предприемем и извършим ония неща, които по наша преценка са най-добрите. Именно това значи да следваме безупречно добродетелта.
~ Благородството не ни позволява да презираме другите хора
Онези, които имат това съзнание и чувство за собствено достойнство, лесно стигат до убеждението, че всеки друг може също така да ги изпитва към себе си, тъй като в това няма нищо, което да зависи от другите хора. Именно затова те не презират никого и макар че виждат често другите да допускат грешки, които разкриват техните слабости, те са склонни много повече да ги извиняват, отколкото да ги обвиняват, смятайки, че грешките са допуснати по-скоро поради липса на осведоменост, отколкото поради липса на добра воля. Те съвсем не мислят, че стоят много по-ниско от ония, които притежават повече блага или почести, и даже от ония, които са по-умни, по-осведомени. по-красиви или изобщо ги надминават в някои други съвършенства. Но те също така не се смятат и за много по-високостоящи от онези, които те от своя страна превъзхождат, тъй като всички неща им се струват много по-незначителни в сравнение с добрата воля, която единствено ги кара да се уважават и която те предполагат, че се намира или би могла да се намира във всеки един от останалите хора.
~ Какви свойства притежава благородството и как то служи като средство срещу всички своеволия на страстите
Онези, които са благородни по този начин, са по природа склонни да вършат велики дела, въпреки че не предприемат нищо, за което се чувстват неспособни. И понеже за тях няма нищо по-велико от това, да правят добро на другите хора и да презират собствения си интерес, те са винаги безупречно вежливи, приветливи и услужливи към всички. Същевременно те са пълни господари на своите страсти, в частност на желанията, ревността ни завистта, тъй като според тях никой предмет, придобиването на който не зависи от тях, не е тъй ценен, че да заслужава да бъде страстно желан. Господари са също и на омразата към хората, понеже се отнасят с уважение към всички, на страха, тъй като доверието, с което хранят към тяхната добродетелност, ги прави сигурни, и най-сетне на гнева, понеже ценят твърде малко всичко, което зависи от другите, и затова никога не дават такова предимство на своите врагове, че да се признаят за обидени от тях.
Из: „Страстите на душата“, Рене Декарт, изд. Наука и изкуство, София, 1978 г.
Изображение: Portrait of René Descartes, circa 1647-1649, Jan Baptist Weenix, The Centraal Museum, Utrecht, Netherlands, commons.wikimedia.org