„Състраданието е необходимо - казват трети. - Вземете каквото имам! Вземете каквото съм! Толкоз по-малко животът ще ме обвързва!“
(Friedrich Nietzsche, 1906 by Edvard Munch)
§ Тъй рече Заратустра
За проповедниците на смъртта
Има проповедници на смъртта: и земята е пълна с такива, на които трябва да се проповядва отвръщане от живота.
Пълна е земята с излишници, развален е животът от много-и-премногото. Нека с „вечния живот“ ги отмамят от тоя живот.
„Жълти“: тъй наричат проповедниците на смъртта, или „черни“. Но аз ще ви ги покажа и в други цветове.
Това са ужасните, които мъкнат със себе си хищното животно и не дирят нищо друго освен похот или самотерзание на плътта. Но и самите им похоти са пак самотерзание.
Те не са станали още хора, тия, ужасните: нека проповядват отвръщане от живота и сами те да се пръждосат!
Това са охтичавите на душата: едва-що родени, те почват вече да умират и копнеят за учения за умора и отрицание.
Те желаят да са мъртви и ние би трябвало да не пречим на тяхната воля! Нека се пазим да будим тия мъртъвци и да повредим тия живи ковчези!
Срещнат ли някой болен, или старец, или пък труп, и веднага казват: „Животът е опровергнат!“
А опровергнати са само те и техният поглед, който вижда само единия лик на битието.
Обвити в гъста меланхолия и жадни за дребни приключения, които докарват смърт: тъй очакват те и стискат зъби.
Или пък: те посягат за конфети и при това се присмиват на своята детинщина: те висят на своята сламка-живот и се подсмиват, че все още висят на една сламка.
Тяхната мъдрост гласи: „Безумец, който продължава да живее, но ние сме тъй безумни! И това именно е най-безумното в живота!“
„Животът е само страдание“ - тъй казват други и не лъжат: погрижете се тогаз вас да ви няма! Погрижете се тогаз, да го няма тоя живот, който е само страдание!
И нека тъй гласи учението на вашата добродетел: „Ти трябва сам да се убиеш! Ти трябва сам да се премахнеш!“
„Сладострастието е грях, - тъй казват едни, които проповядват смъртта, - оставете ни да се отстраним и не раждаме деца!“
„Раждането е тягост, - казват други, - защо да раждаме още? Раждаме само нещастници!“
Също и те са проповедници на смъртта.
„Състраданието е необходимо - казват трети. - Вземете каквото имам! Вземете каквото съм! Толкоз по-малко животът ще ме обвързва!“
Да бяха съвсем състрадателни, биха влошили живота на своите ближни. Зли да бъдат - това би било тяхна същинска добрина.
Но те искат да се отърват от живота: грижа ли ги е, че със своите вериги и дарове те още по-яко обвързват!
Също и вие, на които животът е необуздан труд и неспокойство: не сте ли вие твърде уморени от живота?
Не сте ли твърде зрели за проповедта на смъртта?
Всички вие, на които е свиден необузданият труд и всичко скоролетно, бързо, ново, странно - непоносими сте сами за себе си вий, вашето усърдие е бягство и воля, сами да се забравите.
Да вярвахте повече в живота, по-малко бихте се отдавали на минутата.
Но за чакане вие нямате достатъчно съдържание у себе си - нямате дори и за мързел!
Вредом гърми гласът на ония, които проповядват смъртта: и земята е пълна с такива, на които трябва да бъде проповядвана смъртта.
Или „вечният живот“: за мен е все едно - стига само те по-скоро да се пръждосат!
Тъй рече Заратустра.
Из: „Тъй рече Заратустра“ (Книга за всички и никого), Фридрих Ницше, превод от немски Мара Белчева, 1915, изд. Логис/Комо, София, 1990
Снимка: Friedrich Nietzsche, 1906 by Edvard Munch
