Как да изградим правилно поведение в конфликтна ситуация, да се научим да побеждаваме в спор, да започнем да общуваме пълноценно като грамотно формулираме, а после отстояваме интересите си? Известният руски психотерапевт Михаил Литвак (1938-2020) ни учи, че за тази цел трябва да подходим към общуването като вид психологическа борба, чиито прийоми напомнят източните бойни изкуства, в основата на които лежат принципите за защита, изтегляне, отбрана.

Психологическо айкидо

На една от публичните лекции, посветени на проблемите на общуването, попитах слушателите: „Кой от вас обича властта?”. Нито един от 450 човека на отговори утвърдително. Когато обаче помолих да си вдигнат ръцете тези, които искат да станат хипнотизатори, отгатнете  колко човека вдигнаха ръце? Правилно, почти всички. Какви изводи могат да се направят от това? – никой не признава пред себе си, че обича властта, никой не си признава, че иска да му се подчиняват безпрекословно. Аз лично не виждам нищо страшно в желанието да се управляват другите, още повече че човек действа винаги, изхождайки от добри намерения. Обаче желанието да се командва, осъзнато или не, се сблъсква със същите претенции от страна на партньора в общуването. Възниква конфликт, стълкновение, в които няма победител. Досада, гняв, раздразнение, потиснатост, главоболие, болки в областта на сърцето и т.н. се появяват както в този, който взема връх, така и в този, на когото му се налага да се подчинява. Възниква безсъние, по време на което се преживява конфликтната ситуация. Известно време е трудно да се вършат текущите дейности. При някои хора се повишава артериалното налягане. Някои, за да заглушат досадата, употребяват алкохол или наркотици, изливат гнева си за пореден път върху членовете на семейството си или подчинените си. Други се измъчват от угризения на съвестта. Дават си дума да бъдат по-въздържани, по-предпазливи, но… минава известно време и всичко започва отначало. Не, не отначало! Всеки следващ конфликт възниква по все по-малък повод, протича все по-бурно, а последствията са все по-тежки и по-продължителни! Никой не иска да създава конфликт и когато конфликтите зачестяват, човек мъчително търси изход. Някои започват да ограничават общуването си. В първия момент, това сякаш помага, но то е временен изход. Потребността от общуване е сходен с потребността от вода. Човек, попаднал в условията на пълна изолираност, след 5-6 дни развива психоза, по време на която се появяват слухови и зрителни халюцинации. Започва общуване с халюцинациите, което, естествено, не може да бъде продуктивно и води до гибел. От науката е установено, че именно поради това умират хората, останали самотни.

Често потребността от общуване взема своето и тогава човек влиза във взаимоотношения с когото падне, само и само да не бъде самотен. У много хора се развива затвореност, срамежливост. Вече не ти избираш, а тебе те избират. Други (основно това са силни личности, заемащи командни постове) изискват безпрекословно подчинение както в семейството, така и в службата. Тогава те спират да забелязват постепенно нарастващото недоволство на тези, които зависят от тях. Когато се изчерпят възможностите за потискане, те, обикновено с болка или изненада, забелязват, че всички са ги изоставили и смятат това за предателство. Трети, без да опитат да изгладят общуването, сменят своите партньори, развеждат се, напускат работата си, заминават за друг град и даже за друга страна, но от себе си и от своето неумение да общуваш никъде не можеш да избягаш. На новото място всичко се повтаря. Четвърти изцяло се потапят в работа, често избирайки такава, която не изисква контакти с други хора. Но и това е временен изход.  Пети… но позволете ми да завърша изброяването на сурогатните начини, заменящи разкоша на човешкото общуване. Те са страшно много. Обединява ги това, че всички те в крайна сметка довеждат до болест или асоциални форми на общуване. В болницата или в затвора – общуване винаги има, но едва ли то може да удовлетвори някого.

Съвременната наука доказва, че корените на неврозата стигат до ранното детство, когато се формира нервната система в отношенията, невротичния характер. Това води до непрекъснато изразено емоционално напрежение, често несъзнавано и човек става уязвим в трудни конфликтни ситуации. Започва невроза, психосоматични заболявания (бронхиална астма, гастрит, язва на стомаха, хипертонична болест, колит, дерматит и др.) в състояние на стрес и емоционално напрежение се нарушава имунитета. Нервните субекти по-често боледуват от инфекциозни болести, у тях по-често възникват злокачествени тумори, с тях по-често се случват нещастни случаи. По такъв начин, твърдението „Всички болести са от нерви” сега получава научна обосновка.

В течение на много години аз се опитвах да лекувам с лекарства и хипноза неврозите, които възникват след конфликт. На болните за кратко време им олекваше, но поредният конфликт, даже с най-малка проява, довеждаше до все по-тежко състояние. И това е напълно разбираемо. Нали нито лекарствата, нито хипнозата, нито биоенергийните методи, нито иглотерапията могат да научат болния на правилно поведение в конфликтна ситуация. Тогава, паралелно с лекарствата, аз започнах да уча болните на правилно отношение в конфликтна ситуация, да побеждават в спор, да управляват партньора така, че той да не забележи това, да се погаждат със самите себе си, да започнат да общуват и да продължат това общуване продуктивно, без кавги и конфликти, грамотно да формулират, а после да отстояват интересите си. Още първите опити на новия подход на лечение дадоха потресаващи резултати. Млад човек, 25 годишен, за три дни се излекува от тикове, от които е страдал 15 години. Жена с функционална парализа на долните крайници започна да ходи след няколко часа. Болен, изпратен на лечение с подозрение за тумор на главния мозък, се избави от главоболие в продължение на две седмици. При майка си се върна избягалият от къщи заради семейни конфликти 15-годишен син. На мъж, 46-годишен, се удаде да излезе от депресия, да съхрани чувството на собствено достойнство и двете си деца по време на бракоразводно дело, започнато от съпругата му, решила да замине при друг. При много пациенти се хармонизираха отношенията в службата и в семейството. Изчезна необходимостта да се властва. Своеобразният стил на подчиняване на партньора доведе до необходимия резултат. Този списък би могъл да се продължи. Постепенно се изработва отношение към общуването като вид психологическа борба, а нейните прийоми ми напомнят източните бойни изкуства, в основата на които лежат принципите за защита, изтегляне, отбрана. Аз нарекох този метод „психологическо айкидо”. Тогава формулирах принципа на амортизация.

Общи принципи на психологическата борба, лесни за разбиране и прилагане

Каня ви да се запознаете с принципите на амортизацията. Източните мъдреци казват: „Да знаеш – означава да можеш”. Ако искате да узнаете принципа на амортизация, едно прочитане на тази книга не е достатъчно. Необходимо е да се опитате и да приложите прочетеното. Понякога не се получава изведнъж. Нищо страшно! След конфликта помислете как би следвало да постъпите. Може да изпратите писмо на своя обвинител. Как да го съставите ще научите от тази книга. Наблюдавайте конфликтите на другите, постарайте се да разберете техния механизъм и да набележите начини за излизане от конфликта. Най-добре е да се учите от чуждите грешки. И така, на път! – „Пътят побеждава  пътника”.

Обективност на психологическите закони

Когато вали дъжд, ние си седим в къщи или си вземаме чадър, но не ругаем небето и облаците. Ние знаем, че законите на природата не зависят от нас и просто се стремим, колкото е по силите ни и възможностите ни да се адаптираме към тях. Но ето, възниква конфликт в семейството, в службата, на улицата или в транспорта и вместо чаровните вълшебни звуци на хармоничното общуване, близост, любов, се разнася скърцането на обременени сърца и трясъкът на разбити съдби. Винаги ни се струва, че ако я нямаше злата воля  на нашия партньор в общуването, то конфликт нямаше да има. А за какво си мисли нашият партньор? За същото. Ние мислено се опитваме да наложим на партньора си един или друг стил на поведение. Побеждаваме го, притискаме го до стената и за известно време се успокояваме, както ни се струва, че сме придобили някакъв опит в този конфликт. А какво прави нашият партньор? Същото. И често ние не подозираме, че законите на общуването също са обективни, както законите на природата и обществото.

Общувайки с партньора си ние трябва да помним, че общуваме с човек, който има за себе си добро мнение. Това трябва да подчертаваме с целия си вид, с построяването на фразите по време на беседа, а също е важно да се следи и за това да няма пренебрежителни жестове, снизходително изражение на лицето и т.н. Най-добре е, ако успеете през цялото време на беседата внимателно да следите събеседника си, както това става по време на борба.

Освен това, отговорът на партньора е закодиран в самия въпрос. И не просто закодиран, а принудителен. Ако отговорът на партньора не ни устройва (а той, както току що установихме, е принудителен), значи не сме задали точния въпрос. Следователно, за да управляваме партньора по общуване, е нужно да моделираме своето поведение, а той вече принудително ще постъпва така, както на нас ни е нужно.

Възниква въпрос: ами партньора? Ние побеждаваме, а какво ще стане с него? В това се заключава и особеността на психологическата борба, в която няма победители и победени. Тук или и двамата побеждават или и двамата са победени. Затова и вашата победа е победа и на вашия партньор. В никакъв случай не бива да възпитавате партньора си. Ще напомним, че възпитанието на човек завършва след първите 5-7 години. По-нататъшното въздействие се нарича превъзпитание, а то може да се осъществи само с помощта на самовъзпитание. Да превъзпитаваме можем само един човек – самият себе си. Чудесно е, че обектът за възпитаване е винаги под ръка. Открива се блестяща перспектива: работете над себе си, над своето поведение, изучавайте законите на психологическата борба. Бъдете мъдри и снизходителни възпитатели. Не наказвайте своят подопечен твърде строго, старайте се да го уговаряте. Нали превъзпитанието - това е промяна, а промяната винаги е трудна и болезнена. Бъдете твърди в поставените цели, но меки в средствата. Помнете, че придобиването на знания е като намотаването на кълбо. И така, в бой!

Основи на амортизацията

Подхождайки към общуването като към психологическа борба, следва да се опираме на мъдростта, натрупана от векове (библейски текстове, ученията на източните мъдреци и т.н.)

•  Занимавайте се систематично. Питаме се, а откъде да намерим време? А то не е нужно допълнително време. Всеки от нас общува, всеки има неуспехи. (Тези, които са доволни от резултатите от своето общуване, които са обичани от приятелите, обожават съпруга(та) си, боготворят подчинените, уважават началството, които никога на са в конфликт - не са длъжни да четат даденото пособие. Те са гении в общуването. Те и така, на интуитивно ниво, всичко са усвоили). Тези неуспехи трябва внимателно да се анализират в светлината на знанието, получено от тази книга и да се търсят само своите грешки. „И какво ти гледаш сламката в окото на твоя брат, а гредата в своето не виждаш? Извади първо гредата от своето и тогава ще видиш как ще изчезне и сламката от окото на твоя брат”.

•  Не се бойте от трудностите и неуспехите. „Влезте през тесните врати, защото широките врати и пространния път водят към гибел и много вървят чрез тях. Тесните врати и тесния път, водещи към живот, малцина откриват”.

•  Отработвайте отначало отбраната и защитата. Понякога дори само това е достатъчно за успешното общуване. „Спогаждай се със своя съперник, докато си на един и същи път с него…”

•  Не обръщайте внимание на присмеха на околните. „Не отговаряй на глупака, за да не станеш като него”.

•  Не тържествувайте при успех, тъй като гибелта предшества гордостта и падението надменността.

•  В периода на обучение изцяло оставете инициативата на партньора.

В основата на принципа на амортизацията лежи законът за инерцията, който е характерен не само за физическите тела, но и за биологическите системи. За да го неутрализираме, ние прилагаме амортизация, без винаги да осъзнаваме това. А щом не го осъзнаваме, то и не можем да го използваме. Далеч по-успешно прилагаме физическата амортизация. Ако са ни блъснали от високо и с това са ни принудили да падаме, ние продължаваме движението, което са ни задали – амортизираме погасявайки последствията на тласъка и чак след това заставаме на крака, изправяме се. Ако са ни блъснали във водата, то ние и тук продължаваме движението, което са ни задали и само след това, след като сме изчерпили силата на инерцията, изплуваме. Спортистите ги обучават специално на амортизация. Погледнете как приема топката един футболист, как избягва удара боксьорът и как пада борецът в тази посока, в която го тласка неговият противник. Заедно със себе си той увлича последния и после добавяйки не много енергия, се оказва отгоре, фактически използвайки неговата сила. На това е основан принципът на амортизация в междуличностните отношения.

Моделът на амортизация, представен в книжката „Приключенията на добрият войник Швейк” е такъв: „Шрьодер застана пред Швейк и започна да го разглежда. Резултатите от своите изследвания полковникът резюмира с една дума: Идиот! Осмелявам се да доложа, господин полковник, идиот! – отговори Швейк.”

На какво разчита партньорът, обръщайки е към нас с едни или други предложения? Не е трудно да се досетим – на нашето съгласие. Целият организъм, всички обменни процеси, цялата психика са настроени за това. И изведнъж ние отказваме. Как при това се чувства той? Можете ли да си представите? Спомнете си как сте се чувствали вие, когато сте канили партньора (или партньорката) си на танц или на кино и са ви отказвали! Спомнете си как сте се чувствали, когато са ви отказвали да ви назначат на интересуващата ви работа, макар и да сте знаели, че уважителни причини за този отказ не е имало! Разбира се, трябва да стане както го искаме, но първият ход трябва да бъде амортизационен. Тогава остава пространство за продуктивни контакти в бъдещето.

Избрано от: „Психологическо айкидо“, Михаил Литвак, ИК „Жануа-98“, 2008 г.
Снимка: Михаил Литвак (1938-2020)