„Колкото по-щастливо е моето обкръжение, толкова по-добре се чувствам аз. Така успешното общуване с околния свят способства моето собствено израстване и развитие като човешко същество.“

Ключови правила в общуването

Често съм слушал оплаквания от различни хора от типа „Държа се с него сърдечно, а той отговаря с наглост“ или „Правиш добро на хората, а те ти отговарят със зло“. Всички тези жалби - това е плачът на жертвата, нежелание за промяна на каквото и да било в своя живот.

Ако в живота си се срещате с наглост и непочтеност, със зло и агресия, то именно вие сте предизвикали такава реакция у хората. По правило, хората не осъзнават това. Но това е факт! И затова трябва да поемете отговорността върху себе си. Преди всичко, реорганизирайте вашите собствени представи за общуването и вашето поведение.

Винаги ще получавате само онези реакции и отговори, които предизвиквате.

И ако реакцията, която сте получили, не е такава, каквато сте очаквали, то в това няма никаква грешка. Просто следващия път трябва да предизвикате името тази реакция, която ви е нужна. Ако това, което правите, не действа, направете нещо друго. Проявете гъвкавост.

Съществуват два типа обратна връзка.

Съзнателна - когато съзнателно изпращаме сигнали на слушателя и възприемаме сигнали от него, като ги интерпретираме по един или друг начин.

И несъзнателна - това е онази информация, която се предава извън съзнателния разум (дишане, поза, тон и тембър на гласа и други).

Според психолозите словесната информация в общуването съставлява около 7-10%. Езикът на тялото (поза, движения, мимика, дишане) - около 50%. Гласът (тон, интонация, тембър, ритъм) - около 40%. Но по моите наблюдения има още по-дълбоки подсъзнателни канали за оказване на влияние един на друг. Получава се, че важен елемент в изкуството на общуването е използването на несъзнателна обратна връзка. Но много хора по време на общуване се опитват съзнателно да вникнат в съдържанието на беседата. И губят много от това.  При общуването ние винаги получаваме някакви ответни реакции. Дали ще ги забележим, или не - това зависи от нашата внимателност и чувствителност.

Ако сравните например бокса и похватите в източната борба, ще забележите определена разлика. Този, който използва похватите на източната борба, никога не се съпротивлява на усилията на партньора - той просто възприема усилията от негова страна и ги използва, като променя траекторията им по такъв начин, че усилието да продължи в произволно желано за него направление.

Това, на което се учите сега относно общуването, силно наподобява източния стил на взаимодействие с партньора. Именно поради това нарекох една от своите методики „Психоенергийно айкидо“.

Ние неизбежно си влияем един на друг. Това е очевидно. Ние не можем да не правим това. Взаимодействието се осъществява както на съзнателно, така и на подсъзнателно ниво. При това, на подсъзнателно ниво преминава около 95% от информацията. Ние използваме околния свят и хората и нас също ни използват. Това е неизбежно. В противен случай, отидете в планината, в гората или се заключете в апартамента и не излизайте оттам. Въпреки всичко, Ще ви „докопат“. И това ще бъде бягство от самия себе си. Тъй като околният свят - това е вашият свят. Всеки човек на този свят е ваша проекция.

Хората задължително трябва да общуват. Това е необходимост подобно на въздуха и храната. Хората задължително трябва да имат обратна връзка с околния свят. Това е залогът за успешно развитие.

Четири ключови правила в общуването

Правило 1. Знание за собственото намерение (резултата)

Преди всичко, трябва да сте наясно какво искате от общуването с човека. Това може да бъде получаване на внимание, установяване на добри отношения, сключване ща сделка. Ако съзнателно осъществяваме контакт с даден човек, трябва да знаем какво искаме. Изобщо, защо хората общуват един с друг? Каква е целта на всяко общуване?

Например, целта на моето, като доктор, общуване с пациента е да помогна на човека да стане здрав и щастлив. Постигането на тази цел (тоест, помощта по отношение на другия човек) способства моята самореализация, моето личностно израстване и развитие.

Целта на моето общуване с близките (и не само с близките, а и с всеки човек) е да ги направя радостни и щастливи. Защото това е свързано директно с моята радост. Колкото по-щастливо е моето обкръжение, толкова по-добре се чувствам аз. Така успешното общуване с околния свят способства моето собствено израстване и развитие като човешко същество. Именно това е целта на всяко общуване. Трябва да правим околния свят малко по-светъл и по-радостен.

Правило 2. Внимателност

Както вече разбрахте, можете да получите много информация за човека и неговия модел за света. Чрез характерните думи, движения на тялото и гласа. Главното е - да бъдете внимателни и да развивате своята чувствителност. Всеки от нас има колосални възможности за възприятие, а сега имате повод да се възползвате от тях. Движенията на очите и движенията на тялото, както и предикатите ви дават незаменима информация за процесите, протичащи в света на другия човек. Вие не сте длъжни да следите съдържанието. Тъй като всеки има свое съдържание. Бъдете внимателни към самия процес на общуване - и ще започнете да разбирате и забелязвате много неща.

По повод на внимателността има един много добър анекдот.

Един турист се разхождал по полето, където пасели крави. Когато видял пастира, легнал под едно дърво, той се приближил към него, за да попита колко е часът. В отговор пастирът, приповдигайки се леко, повдигнал вимето на най-близката крава и рекъл: „Четири без десет.“ Туристът се отдалечил замислен. След като пообикалял малко, той се върнал, приближил се към пастира и отново попитал: - Колко е часът? - Пастирът отново повдигнал вимето на кравата и отговорил: - Четири и десет. - Но как по вимето определяте колко е часът? - попитал туристът с недоумение. - Че какво общо има вимето? - удивил се пастирът. - Повдигнах го, защото ми пречеше да виждам часовника на сградата на кметството.

Правило 3. Гъвкавост

Гъвкавостта - това е способността да говорим и действаме в съответствие с модела за света на събеседника. Умението да се присъединяваме към него и да го ръководим. За делта е необходимо да бъдем изключително внимателни и да разполагаме с богат набор от възможности, да имаме избор за преход от една реалност в друга. В общуването водещ ще бъде този, който притежава по-голям избор.  Когато имате тези три способности: знание за резултата, внимателност и гъвкавост - променяйте своето поведение, докато получите нужните ви реакции. При общуването можете да използвате множество различни способи и методи за постигане на резултатите. И никога не спирайте до тук. Постоянно отбелязвайте прогрес в света на човешките отношения.

Правило 4. Чистота на помислите

Това е много важно правило, за което много хора забравят в процеса на общуване. Всичко, което правя, трябва да бъде благоприятно за мен и за околните. Всички ние искаме нашето, общуване с хората да бъде плодотворно и да ни носи радост. Въпросът е в това какво лично вие можете да направите за това? Как да организирате своето поведение и своя опит, за да може общуването да бъде максимално ефективно и приятно за двете страни?

Живял някога един монах. Голяма част от живота си той посветил на това да изясни с какво се отличава адът от рая. Над тази тема той размишлявал дни и нощи. И ето че веднъж му се присънил необичаен сън. Сънувал, че е попаднал в ада. И там видял хора, които седели пред огромни котли с храна. Всеки от тях държал голяма лъжица с мно-о-о-о-ого дълга дръжка. Но тези хора изглеждали гладни, мършави и изнемощели. Те можели да гребат от котела, но не можели да уцелят устата си. Изведнъж към него се приближил дяволът и извикал: - Ей, монахо, давай по-бързо, че ще закъснееш за влака, отиващ в рая.

Пристигнал монахът в рая. И какво видял там? Същата картина, както и в ада. Котли с храна, хора с лъжици с дъ-ъ-ъ-ълги дръжки. Но всички били весели и сити. Вгледал се монахът - тук хората с помощта на тези лъжици се хранели един друг.

Избрано от: „Ваксина против стрес“, Д-р Валерий Синелников, изд. СофтПрес
Снимка: self.wikireading.ru