„Като цяло способите за „духовно възпитание“ се свеждат към една проста формула: ти получаваш това, което не приемаш, и не получаваш онова, без което не можеш да си представиш Живота.“
Методи за духовно възпитание
В този параграф бихме искали да ви разкажем за това, какви способи използва Животът (или нашият „наблюдател“), за да вразуми заблудените ни души. Обяснихме, че нашият „наблюдател“ употребява най-различни способи, за да докаже погрешността на убежденията ни. Засега са ни известни пет начина, които Животът използва за нашето „възпитание“. Нека ги разгледаме по-подробно.
~ Възпитаване чрез пряко стълкновение с друг човек, притежаващ противоположна (или просто различна) ценностна система.
Подобна процедура на духовно „възпитание“ достатъчно активно се провежда в семейството, където съпрузите обикновено имат противоположни ценностни системи и затова се явяват като „кармични“ таблетки един за друг. Ако родителите имат идеализации по отношение на децата, последните просто ще бъдат принудени да ги разрушават. Приятелите и деловите партньори също си разрушават взаимно ценностните системи и по този начин осъществяват „възпитателен“ процес. Началниците „възпитават“ подчинените си, подчинените - началниците, и т.н.
~ Възпитаване чрез поставяне на човека в ситуация, в която се разрушават много значими за него идеали.
Тук вече е трудно да се определи, кой именно човек осъществява възпитателния процес. По-скоро те ще са много на брой и всички заедно ще създават ситуация, в която се разрушава вашата ценностна система. Например, идеализиращият парите си остава без тях и често не е възможно да се определи по чия вина е възникнало подобно положение. Той може да е станал част от колектива на разорена фирма или неговият личен бизнес да е рухнал под бремето на данъците или на повишената аренда. Нещо се случва, но конкретен виновник няма. Защо е нужно да се отнемат парите от идеализиращия ги човек? В какво се състои същността на подобен „възпитателен“ процес? Както ни се представя, на човека нагледно му се показва, че във всеки момент той си живее в рая, а недоволството от собственото му положение се явява като едно типично погрешно убеждение. Не вярвате? Дайте да видим тогава как Животът ни доказва това на практика. Да допуснем, например, че вие заработвате 450 лева на месец и сте недоволен от живота. Пък и от какво да сте доволни - та другите печелят по 800 - 1500, че и много повече. А защо за мен пък да не може? - питате се вие. Разбира се, че може! Но за тази цел е нужно не да се обиждате на живота си, ами да търсите реални пътища за увеличаване на доходите. Ако пък сте предпочели пътя на обидите и осъждането на другите хора, Животът в процеса на вашето „възпитание“ ще направи така, щото да започнете да получавате само по 100 лева. Получавайки тези сто лева, вие все едно ще продължите да оцелявате, но предишните 450 вече ще започнат да ви се струват един доста привлекателен доход. И ако не приемете новата ситуация като урок и не помолите Живота да ви прости за осъждането и обидите, „възпитателният“ процес ще продължи. На вас ще ви бъдат отнети и тези 100 лева, а в замяна ще получите пълна нищета и лека парализа и от предишната си позиция на печелещ човек ще се превърнете в бреме за близките си. И сега вече, когато наистина сте на топа на устата, вие ще си спомните за своя предишен живот, в който сте печелили, били сте здрави и сте могли да си намерите работа с още по-добра заплата. Това практически е било рай в сравнение със сегашната ви ситуация, нали? Е, ами като сте живели в рая, тогава за какво сте се обиждали? Ако в това ново, вече много тежко положение човек съумее да осъзнае погрешността на убежденията си и да измоли прошка за своите обиди и осъждания, то ще му бъде позволено да се върне в предишното си състояние (с 450-те на месец). И ако е благодарен на това, ще му се даде възможност да получава значително повече - практически толкова, колкото ще съумее да приеме, без да си създаде нови идеализации.
Именно така се реализира духовното възпитание при наличието на идеализация на парите (по-точно заради недоволството от тяхното количество). „Възпитаването“ протича по много неприятен и болезнен начин от гледна точка на „възпитаемия“. И много правилно от гледна точка на „възпитателите“. По подобен начин протича духовното възпитание и при наличието на идеализации на властта, целите, кариерата, способностите, контрола над околния свят и т.н.). То се провежда чрез създаването на такива ситуации, при които ценностите ви се оказват разрушени, а на вас на практика ви се доказва, че отношението ви към Живота е било погрешно.
~ Възпитаване чрез поставяне на човека в ситуация, в която той е принуден да извършва онези постъпки, за които по-рано е осъждал или презирал другите хора (включително себе си).
Така се случва, когато осъждате някого за глупостта, неделовитостта и недисциплинираността му, както и за други нарушения на моралните норми, доброто поведение в обществото или които и да било значими за вас правила на държане. Спомнете си, не е ли имало в живота ви случай, когато сте били недоволни и сте критикували гласно поведението на някой човек. Например за закъснението му за важна среща или пък за несъответстващото му за случая облекло? И малко по-късно не стана ли така, че сам по независещи от вас причини закъсняхте за важна среща или пък не успяхте да се облечете адекватно за ситуацията? Навярно е било така, но не сте свързвали тези случаи. Още повече, че между тях може да са изтекли от няколко дни до няколко месеца (или даже години). И обстоятелствата, при които сте нарушили своите собствени принципи не са зависели от вас. Или поне на вас така ви се струва. Но ние бихме желали да ви уверим, че тези обстоятелства са били създадени именно затова, за да се окажете в ситуацията на онзи човек, когото сте осъждали. Т.е - по някакъв начин сами сте си оформили това събитие, без дори да го подозирате. Затова, ако сте се оказали в ситуация, която ви довежда до голям дискомфорт поради факта, че сам сте нарушили собствените си поведенчески норми и принципи, опитайте се да разберете, защо ви е била дадена тя. Спомнете си кога и кого сте осъждали за подобно поведение. Ако си спомните и мислено помолите прошка за своето осъждане, на Живота няма вече да му се налага да ви поставя в подобни ситуации. Ако не си спомните, и решите, че всичко е било случайност (т.е. запазвате си осъжданията), ситуацията може да започне редовно да се повтаря, и то за дълги години. Или все ще закъснявате за важни срещи и ще се възмущавате от себе си за това, или пък постоянно ще се облечени неподходящо за съответните ситуации, или друго нещо, което ще ви причинява дискомфорт и ще ви дава основания за себеосъждане. Но ние разгледахме най-лекия вариант за използване на този метод на духовно възпитание.
В реалността той се прилага поста често и понякога в твърде неприятната форма на конфликтни взаимоотношения между деца и родители. Как се получава това? Да допуснем, че вашето детство е било отровено от не дотам добрите отношения между родителите ви - те често са вдигали скандали и понякога даже са се били. В резултат на това, в душата ви се е загнездила обида към тях. Взимате решение за себе си - вашето семейство никога няма да бъде такова! Но продължавате да осъждате родителите си. Следователно, когато пораснете и си създадете семейство, Животът ще ви застави да заемете позицията на вашите родители. Възможно е вие безпричинно да започнете да се дразните и да вдигате скандали по повод и без повод. А ако се опитвате да спазите даденото на самия себе си в детството обещание и се въздържите от пререкания, тогава всички околни ще започнат да ви провокират да го сторите. Съпругът (или съпругата) ще ви устройват истерични сцени, децата, родствениците или съседите ви ще се държат с вас възможно най-гаднярски, провокирайки ви по този начин да поскандалничите малко и да заемете тъкмо онази позиция, която сте осъждали в душата си. И това ще продължава дотогава, докато не престанете да осъждате родителите си, при което на вашите „възпитатели“ вече няма да им се налага да предприемат спрямо вас такива неприятни мерки.
~ Възпитаване чрез създаване на такава ситуация, в която се реализират онези погрешни убеждения, битуващи у вас на подсъзнателно (емоционално или ментално) ниво.
Например в живота ви е имало такъв случай, когато сте получили крупна сума пари и след това сте имали големи неприятности. От неприятностите сте се избавили, но в паметта ви се е запечатала програмата „големи пари - неприятности (или опасност)“. Сега тя ще работи независимо от вашето желание или от съзнателното ви отношение към живота. Вие може упорито да се стремите към големите пари, но ситуацията все така ще се наглася, че няма да ги имате. Можете да негодувате или да полагате големи усилия за постигането на успехи, но нищо няма да се получава - собствената ви подсъзнателна програма Ще формира събитията по такъв начин, че да не ви доставя нови неприятности. Възможно е тези разсъждения да ви се сторят твърде сложни. Но това съвсем не е така. Ако сте запознати със съвременните системи за програмиране на постижения в бизнеса, вие ще си спомните, че едно от най-важните условия за успех се явява ходът на вашите мисли. Вие трябва да допуснете парите до себе си, да не се боите от тях или пък да ги осъждате. Т.е. - длъжни сте да се освободите от всякакви програми на опасения или презрение към парите дори и на подсъзнателно ниво.
Ние приведохме пример с пари, но такава програма може да стои в подсъзнанието ни и по какъвто и да било повод. В младостта си сте се влюбили в блондинка и поради това жестоко са ви пребили. Сега отново сте се срещнали с блондинка, тя ви се харесва, но нищо не се получава, макар и да няма обективни основания за възникването на каквито и да било проблеми.
Всъщност, всичко се случва в съответствие с първия принцип на Методиката за формиране на събития, който гласи следното: вие сами предизвиквате всички събития в живота си. Тук този принцип действа в пълна сила. Друг въпрос е, че вие сами формирате и негативните случки в живота си. Но за това вече сте отговорни вие, а не принципът - каквито програми съхранявате в подсъзнанието си, такива и резултати получавате.
~ Духовно възпитание по пътя на принудителното изтръгваме на човека от потока събития, така че да има достатъчно време за размишления над въпроса правилно ли се отнася към Живота.
Това обикновено се осъществява чрез иницииране на тежки болести, разрушаващи погрешните убеждения на човека, или пък чрез престой в затвора. Този способ се използва, когато нашият „наблюдател“ не е успял с предишните четири (например, в случай че продължавате да осъждате себе си или когато не реагирате на разрушаването на вашите погрешни убеждения за външния свят). Такива заболявания носят възпитателен характер и признак за появата им е усилването на вашите преживявания при тяхното възникване. Например вие идеализирате способността си да контролирате близките си (идеализация на контрола) и постоянно ги поставяте под опека, изпитвайки безпокойство, когато се намират извън вашето полезрение. И изведнъж ви спохожда болест, която ограничава вашата подвижност - сега възможностите ви да контролирате близките си са силно намалени, за сметка на което душевните ви мъки са се увеличили. С този ход животът ви показва, че вашите близки могат прекрасно да си живеят и без покровителството ви, но вие не желаете да разберете този урок, ами сте се вкопчили в своите страхове и в опитите си все пак да осъществите контролиращата си функция. Подобни заболявания имат явен „възпитателен“ ефект. И на средствата на съвременната медицина й е доста трудно да се справя с тях - Животът няма да ви позволи да оздравеете, докато не научите уроците си.
С това ще приключим с разглеждането на способите за „духовно възпитание“. Като цяло те се свеждат към една проста формула: ти получаваш това, което не приемаш, и не получаваш онова, без което не можеш да си представиш Живота.
От: „Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска“, Александър Свияш, изд. „Фариел“, 2006
Снимка: Alexander Sviyash, youtube.com
