„Но тъй като буржоазното производство трябва да кристализира богатството като фетиш във формата на отделна вещ, златото и среброто са неговото съответно въплъщение.“
~ „Към критиката на политическата икономия, Карл Маркс (1858 г.)
(Mural by Diego Rivera showing Karl Marx, in the National Palace in Mexico City)
Благородните метали
„През време на парламентарните дебати по банковите закони на сър Робърт Пил от 1844 и 1845 г., Гладстон забеляза, че дори любовта не е превърнала толкова много хора в глупци, колкото мъдруването върху същността на парите.“
Въпросът, защо златото и среброто, а не други стоки служат за материал на парите, излиза извън пределите на буржоазната система. Поради това ние само сумарно обобщаваме най-съществените аспекти. Тъй като самото всеобщо работно време допуска само количествени разлики, предметът, който трябва да важи като негово специфично въплъщение, трябва да бъде способен да изразява чисто количествени разлики, така че са предпоставени еднаквост и еднообразие на качеството. Това е първото условие за функционирането на една стока като мярка на стойностите. Ако аз например оценявам всички стоки във волове, кожи, пшеница и т.н., всъщност трябва да ги измервам в мислени средни волове или средни кожи, тъй като има качествена разлика между вол и вол, пшеница и пшеница или кожа и кожа. Напротив, златото и среброто, като прости тела са винаги равни на самите себе си и поради това еднакви количества от тях представляват еднакво големи стойности. Другото условие за стоката, която трябва да служи като всеобщ еквивалент, който произлиза от нейната функция да изразява чисто количествени разлики, е възможността да бъде нарязана на произволни части и отново съединявана, така че парите за смятане да могат да бъдат представени и осезателно. Златото и среброто притежават тези качества в най-висока степен.
Като средство за обръщение златото и среброто имат пред другите стоки това предимство, че тяхното голямо специфично тегло – способността им да представят относително голямо тегло в малък обем – съответства на икономическото им специфично тегло – на способността им да включват относително много работно време, т.е. голяма разменна стойност в малък обем. По този начин е осигурена лекотата на транспортирането, на прехвърлянето от ръце в ръце или от държава в държава, както и способността им бързо да се появяват и изчезват – накратко, тяхната материална подвижност, това sine qua non (необходимо условие) за тази стока, която трябва да служи като perpetuum mobile (вечен двигател) на процеса на обръщение. Високата специфична стойност на благородните метали, тяхната трайност, относителна неразрушимост и неокисляемост на въздуха, а специално при златото неговата неразтворимост в киселини, с изключение на царската вода, всички тези естествени свойства правят от благородните метали естествен материал за образуване на съкровища.
Голямото значение на металите изобщо в рамките на непосредствения производствен процес е свързано с функцията им като оръдие на производството. Независимо от редкостта на златото и среброто тяхната голяма мекота в сравнение с желязото и дори с медта (в закалено състояние, както я употребявали древните народи) ги прави негодни за такова използване и ги лишава до голяма степен от онова свойство, върху което почива потребителната стойност на металите изобщо. Колкото безполезни са те в рамките на непосредствения производствен процес, толкова може и без тях като средства за живот, като предмети за потребление. Затова всяко произволно количество от тях може да влезе в обществения процес на обръщението, без да навреди на процесите на непосредственото производство и потребление.
Тяхната индивидуална потребителна стойност не влиза в конфликт с икономическата им функция. От друга страна, златото и среброто са не само излишни в отрицателен смисъл, т.е. предмети, от които можем да се лишим, но техните естетични свойства ги правят естествен материал за разкош, украшения, блясък и празнични потребности, накратко – положителна форма на изобилието и богатството. Те се явяват, тъй да се каже, като самородна светлина, изкопана от подземния свят, при което среброто отразява всички лъчи на светлината в тяхната първоначална смес, а златото – само най-силният цвят – червения. Но усетът за цвят е най-популярната форма на естетичното чувство изобщо. Етимологичната връзка между наименованията на благородните метали и съотношението на цветовете в индогерманските езици е доказана от Якоб Грим (вж. неговата „История на немския език“).
Накрая способността на златото и среброто да бъдат превръщани от формата на монети във формата на кюлче, от формата на кюлче във формата на луксозни артикули и, обратно, следователно тяхното предимство пред другите стоки да не бъдат свързани веднъж завинаги с дадени, определени потребителни форми ги прави естественият материал на парите, които трябва постоянно да се превръщат от една определеност по форма в друга.
Природата не произвежда пари, нито банкери, нито камбиален курс. Но тъй като буржоазното производство трябва да кристализира богатството като фетиш във формата на отделна вещ, златото и среброто са неговото съответно въплъщение. Златото и среброто по природата си не са пари, но парите са по природата си злато и сребро. От една страна, сребърният или златният паричен кристал е не само продукт на процеса на обръщение, но и фактически неговият единствен устойчив продукт. От друга страна, златото и среброто са готови природни продукти и са също тъй непосредствено първото, както са и второто, неразделени от никакви различия по формата. Всеобщият продукт на обществения процес, или самият обществен процес като продукт, е особен природен продукт – метал, скрит в недрата на земята и изкопаем от нея.
Ние видяхме, че златото и среброто не отговарят на изискването, което им се поставя като пари – да бъдат стойности с неизменни величини. Все пак те притежават, както още Аристотел отбелязва, по-перманентна величина на стойността, отколкото средно другите стоки. Независимо от общия ефект от поскъпването или поевтиняването на благородните метали, колебанията в стойностните съотношения за златото и среброто са особено важни, тъй като и двата метала паралелно служат на световния пазар като материал на парите. Чисто икономическите причини за тези промени в стойността – завоевания и други политически промени, които са оказвали голямо влияние върху стойността на металите в стария свят, действат само локално и временно – трябва да бъдат сведени до изменението на работното време, необходимо за производството на тези метали. Самото работно време ще зависи от тяхната относителна естествена рядкост, както и от по-големите или по-малки трудности, с които се съпътства добиването им в чисто метално състояние.
Избрано от: „Към критиката на политическата икономия“, Карл Маркс, Партиздат, София, 1983 г.
* Mural by Diego Rivera showing Karl Marx, in the National Palace in Mexico City; commons.wikimedia.org