„Щастието е сила, която на всеки човек отмерва от всички земни блага точно толкова, от колкото той се нуждае, за да живее щастливо, - ни повече, ни по-малко.“
Максими и напътствени слова от духовното учение на Bo Yin Ra (немски поет, художник и духовен учител, роден с името Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876-1943) - една истинска порта към мъдростта, безценен израз на онова, което винаги е било наричано Откровение.
(1876 ~ 1943)
♥ ТИ
Единствен ти решаваш какво да покълне от семето на твоето страдание!
Едва скръбта, уви, разкрива за мнозина нещичко от техните собствени дълбини, тъй като в радостта, способна да ги доведе до същите тези дълбини, те се задоволяват с малкото, което намират на повърхността.
Никое нещастие на този тъй изпълнен с нещастия свят не е толкова голямо, че да препречи трайно пътя на щастието. С всяка искрица щастие обаче, която възприемаш в съзнанието си като щастие, ти правиш да секне едно от хилядите изворчета на нещастие на тази земя, а когато наистина успееш да сътвориш щастието си, с това ще си избавил завинаги човечеството от едно от големите тресавища на нещастието, които са възникнали в резултат на хилядолетно безразсъдство и упорито невежество и които могат да бъдат пресушени единствено от слънцата на самосътвореното щастие на единици.
„Право” на щастие ние нямаме, всеки човек обаче има задължението да изгради своето щастие. Никъде по земята няма да намерим истинско щастие, ако сами не си го създадем!
От ранно утро до късна вечер не бива да отминаваш нито едно събитие, колкото и незначително да е то, без да си успял да извлечеш от него някакво, макар и най-мъничко щастие.
Малцина само знаят, че нито богатството, нито почестите могат да дадат щастие и че щастието е сила, която на всеки човек отмерва от всички земни блага точно толкова, от колкото тъкмо той се нуждае, за да живее щастливо, — ни повече, ни по-малко.
Единствено в теб е силата да сътвориш своето щастие и всяко щастие се основава само на силата на творящия, защото единствено удовлетворението, давано от тази сила, е истинско щастие.
Като част и „център” на човешката общност ти имаш винаги право да се стремиш към всичкото богатство, което тази земя може да ти предложи!
Ти имаш право на неограничено богатство, но искаш ли да придобиеш някакво макар и скромно по размер богатство, ще трябва да приемеш необходимостта да дадеш съответната равностойност за него!
По всяко време имаш свободата да постигнеш онова, което можеш, а ти можеш да постигнеш всичко, към което се стремиш с истинска воля.
Богатството, с което разполага земята, е тъй неизмеримо голямо, че и за теб по всяко време стои на разположение огромно състояние.
Желанията ти ще принесат плод само ако им се удаде да увлекат що-годе след себе си твоята воля.
Имаш ли волята да създадеш постижимото за теб богатство, пази се от завистта!
Искаш ли да станеш „богат”, пази се да не „пестиш” на дребно!
Горко на човечество, което престане да се отнася с дълбоко уважение към богатството! Горко на човечество, което престане да свежда почтително глава пред бедността!
Никога няма да загубят силата си да творят ново щастие хората, у които тя се е преляла още в детството им от родители, съумели сами да създадат своето щастие!
Ако веселието е било преди равнозначно за теб на греха, постарай се вече да разбереш, че ведрата радост е во веки несъвместима с онази глупост, която се нарича „грях”.
Знай, о, търсещи, който се стремиш към хармония в своята душа и полагаш усилия да се съединиш в себе си с Духа: — аз не бих могъл да те „взема на сериозно”, преди да съм се убедил, че можеш да се смееш! И наистина: никакво разкаяние няма да те изтръгне от греха така, както чистосърдечният ти смях над твоите глупави постъпки.
Колкото повече се научаваш да се смееш, толкова по-свободен ще ставаш.
Едва ли има по-голяма заблуда от убеждението, че на истинската радост трябвало да се позволи да се излее безпрепятствено като буен планински поток.
Недей забравя себе си в своята радост! Ще увеличиш стократно радостта си, ако съумееш да я формираш според присъщата на теб самия мяра.
Да „обичаме Бога”, ще рече: - така да „обичаме”, така драговолно да приемаме всяко изпитание и всяка болка на земята, сякаш сме искали и сме се стремили всичко да бъде точно така, както ни го поднася животът. Да „обичаме Бога”, ще рече: - да обичаме земята и всяко живо същество на нея такова, каквото е, дори ако това изобщо не отговаря на нашите желания. Да „обичаме Бога”, ще рече: - да обичаме самите себе си и от любов към себе си да приемаме всички несгоди, чието бреме ни е дадено да носим по дългия и труден път, който от грешките и заблудите ни води накрая до самите нас - такива, каквито сме вечно в Бога!
Избрано от: „Bo Yin Ra. Максими от Неговото духовно учение“, съставителство и въведение Рудолф Шот, ИК „ИРИС-95“, 2001
Снимка: Bo Yin Ra (Bô Yin Râ, Joseph Anton Schneiderfranken, 1876-1943), boyinra.org