„Щом веднъж открием лекарството за болестта на въображението, няма друга болест, над която да не можем да се издигнем.“ ~ „Лечението. Ментално пречистване и светът на ума“
(Hazrat Inayat Khan, 1920)
Здравето
Една източна поговорка гласи, че има една-единствена болест, за която няма лек, и тази болест се нарича вам, което значи „въображение“. Във всяка болест въображението играе своята роля. Колкото по-голямо е то, толкова по-сериозна става болестта. Но като оставим настрана болестите, където и да се прояви, въображението поражда проблеми като преувеличава и прави нещата още по-трудни за понасяне. Често човек се чувства уморен, преди да е започнал работа, само при мисълта за нея. Докато работи, умората от мислите му все повече се засилва и преди да е свършил работата, той се чувства изтощен. Директорът на фабриката например, е по-уморен след два часа работа, отколкото работникът след цял ден занимание с машините. Отговорникът по озеленяването се изморява много повече от градинаря, прекарал целия ден в занимания със земята. Често човек от публиката се чувства много по-уморен от певеца, пял цяла вечер. Преди да е извървял дългото разстояние, друг има нужда от почивка само при мисълта за пътя. Въображението винаги води, а болестта следва.
Въображението е автоматично действие на ума. Човек тренира въображението, като тренира мисленето. В ума се извършва развитие, което се проявява така, както мускулите на тялото изпъкват след тренировка. По този начин въображението се развива и тренира.
Няма съмнение, че онзи, който има контрол над въображението си, може да овладее себе си и да се издигне над болестта. Беше ми много забавно да наблюдавам една жена, която понякога изнасяше лекции – две седмици преди това тя започваше да се тревожи, следваше болест, лекарите идваха да я прегледат и това се повтаряше. В деня на лекцията жената се чувстваше на края на силите си. Налагаше се да я преглеждат лечители, да я съветват окултисти, астролози да й правят хороскоп, за да й кажат, че лекцията ще мине успешно, преди тя да се почувства готова да излезе. Това не е рядко явление. Често преувеличаваме умората, объркването, болката и проблемите, като правим от мухата слон, без да го съзнаваме. Ако някой ни каже това, няма да се съгласим, няма да го признаем – но такава е истината. Деветдесет и девет от сто души, страдащи от дадена болест, биха могли да се излекуват, ако въображението им позволи.
При децата болката се увеличава с въображението, затова онзи, който разбира това, може да спре болката по-бързо от всяко лекарство с помощта на внушението, на което децата откликват много лесно. На възрастния, който трудно отпуска въображението си, по-трудно може да се помогне, но при детето това става за миг. То може да плаче от болка, но ако му кажем нещо, с което да завладеем въображението му, можем да го излекуваме. Мнозина започват да изпитват страх от болестта още преди да са усетили болка, ако лекарят им е казал, че нещо не е наред. Той може да е сгрешил в диагнозата си, но страхът и очакването на болката заемат мястото на болестта. При умствено разстройство въображението е основната причина за болестта.
Нервната система е основният механизъм във физическото тяло. На въображението откликва много по-силно този механизъм, отколкото плътта, костите и кожата. На мисълта веднага реагират нервите, а не кожата, плътта и костите. Последните участват във въздействието, което идва от нервите. Нервната система стои между физическите и менталните аспекти на нашето същество. Следователно точно както може да създаде и да поддържа една болест, въображението може и да я излекува. Когато някой е излекуван чрез въображението, остатъкът от болестта в тялото няма от какво да се храни и естествено изчезва. Често правех експеримент с човек, който казваше, че има ужасно главоболие. Карах го да пее и накрая той откриваше, че болката е отминала. Всичко, което отвлича ума от тягостните мисли за болестта, прекършва подпорите на болестта. Тя се срива, защото няма какво да я поддържа, няма го въображението.
Самосъжалението е най-големият враг на човека. Макар понякога за сърцето да е приятно усещането да каже: „Ах, горкият аз” и е успокояващо да чуе от друг „Толкова съжалявам, че не си добре”, мисля, че бихме предпочели да чуем разбирането, изразено по друг начин, а именно: „Толкова се радвам да видя, че си добре”. За да изпитаме това приятно усещане, не е необходимо да сме болни. Нужно е да сме благодарни. Благодарността ни никога не може да е прекомерна. Ако умеем да ценим даденото ни от живота, ще видим безбройните даровете отгоре, за които никога не мислим и не ценим. Ако ги приемаме с благодарност, възниква естествено усещане на нежност. Точно тази нежност си струва да имаме.
В сравнение с човека животните са по-отзивчиви към природата и затова тя им помага да забравят за болестите, от които страдат. С хората това е много по-трудно, тъй като те не откликват на природата. Всеки има своя малък свят, който понякога е с размерите на къщичка за кукли. В този свят човек живее, без да осъзнава огромния свят навън, без да осъзнава вселената. Той просто живее в своя малък свят и това е всичко, което познава, което осъзнава, от което се интересува. Затова, ако неговият свят е изпълнен с нещастие, болести и лош късмет, той не може да се измъкне от него, защото го е превърнал в черупка, както водните създания си правят черупка, в която да живеят. Не светът му причинява нещастие – човек сам си е създал черупка на страдания, в която му харесва да живее, защото тя е неговият дом, независимо дали е пълна с болка, нещастие, доброта, благочестивост или нещо друго.
Тъй като болестите имат външно проявление, човек много често го използва, за да поддържа мислите си за болестта. Умът има такава голяма сила, че там, където има само един признак на болестта, той вижда хиляда и един. Например, щом си внушим, че някой приятел е недоволен от нас, всичко, което той прави, и добро, и лошо, ни се струва продиктувано от това отношение. А ако мислим, че приятелят ни се отнася към нас с обич, всичко в поведението му подкрепя тази мисъл.
Когато човек си мисли, че е роден без късмет, каквото и да му се случи, той ще си каже: „Всичко ми носи лош късмет. Лошият късмет ме преследва.” За този човек дори доброто ще е лошо, защото такъв е начинът, по който той възприема нещата. А когато човек живее с мисълта, че има късмет, всичко, което идва при него, е добро.
Колкото повече изучаваме този въпрос, толкова по-ясно разбираме, че умът е господар на живота. А щом осъзнаем силата на мисълта и концентрацията в оформянето на живота ни, ставаме притежатели на Божието царство. Липсата на това познание е причина да не ценим божествената искра, която е в нас. Поради това неосъзнаване потъваме все по-дълбоко и по-дълбоко. Осъзнаем ли го обаче, започваме да уважаваме себе си. А уважаващият себе си човек уважава и другите, помагащият на себе си човек помага и на другите, издигащият се човек ще помогне и на друг да се издигне. Щом веднъж открием лекарството за болестта на въображението, няма друга болест, над която да не можем да се издигнем. Трябва само да осъзнаем източника на съвършенството в самите нас.
От: „Лечението. Ментално пречистване и светът на ума“, Хазрат Инаят Хан, изд. „Шамбала“, 2012 г.
Снимка: The Sufi-teacher and founder of the International Sufo-Order Hazrat Inayat Khan, 1920, bg.wikipedia.org
