„Ако някой е стигнал дотам, че да може сам да се владее, той с в състояние да заеме висок пост; ако сам не е успял да се възпита, как тогава ще може да се надява да ръководи други.“
Държавата
§
За мъдрото държавно управление
Учителят рече:
Достатъчно храна, достатъчно оръжие и доверието на народа.
Тзе-кунг каза:
Да приемем, че ти нямаш друг избор, освен да се откажеш от едно от трите; от какво би се отказал?
Учителят отговори:
От оръжието.
Тзе-кунг каза:
Да приемем, че ти трябва да се откажеш от едно от останалите две, от какво би се лишил?
Учителят отговори:
От храната, защото смъртта е съдба на всички хора, но народ, който не се доверява на господаря си, е действително загубен.
Учителят рече:
Когато самият господар е праведен човек, всичко ще върви добре, дори и да не издава заповеди. Но ако не е праведен, той може да издава заповеди, колкото ще; никой няма да ги изпълнява.
Княз Тинг попита, дали съществува някакъв принцип, който да обедини всичко, което би могло да доведе страната до разцвет?
Учителят отвърна:
Няма принцип, от който можем да очакваме това; но има принцип, който обхваща почти всичко. Той гласи: „Трудно е да си княз и не е лесно да си министър“. Господар, който действително разбира, че е трудно да си княз, почти е в състояние да доведе чрез един-единствен принцип страната си до разцвет.
Княз Тинг попита:
Има ли принцип, който може да провали цяла страна?
Учителят Кунг рече:
Няма такъв принцип, но има един, който се доближава до него. Той гласи: „Какво удовлетворение би могъл да изпитваш от това да си княз, ако човек не може да каже, каквото иска, и никой не смее да изрази друго мнение. Докато това, което той казва, е добро, дотогава, естествено, също е добре да не му се противоречи. Но ако това, което той казва, не струва, то не е ли все едно да тласнеш страната си с един-единствен принцип в упадък“.
...Да накараш народа да се бие, преди да си го възпитал, означава да го предадеш.
Да изискваш много от себе си, а малко от другите, това е пътят за един господар, за да обуздае недоволството.
§
За изкуството да управляваш
Учителят Кунг рече:
Да управляваш, означава да изправяш. Ако ти вървиш по правия път, кой би посмял да тръгне по криви пътеки.
Фан Чи попита:
Кой е добър господар?
Учителят рече:
Който обича хората.
Той попита по-нататък:
Кой е мъдър господар?
Учителят рече:
Който познава хората.
Учителят рече:
Страна с военна мощ от хиляда бойни коли може да бъде управлявана само ако господарят съвестно спазва дълга си, ако изпълнява своите обещания, ако е пестелив в разходите си, ако желае най-доброто за поданиците си и ако кара селяните да изпълняват ангария само в подходящо време.
§
За доброто държавно управление
Учителят рече:
Води хората, бъди пример за тях!
Бъди неуморно прилежен!
Не се опитвай да избързваш. Не се грижи за маловажни неща. Ако си прибързан, твоята личност няма да може да се изяви. Ако се оставиш да те разсеят, нищо значимо няма да свършиш.
Издигни праведните и ги постави над лошите; тогава обикновените хора ще те подкрепят.
Накарай подчинените си да вършат колкото се може повече. Отминавай малките пропуски. Издигай мъжете с по-големи способности.
Повишавай по чин първо тези, които познаваш, а ако ти не познаваш някого, другите сигурно няма да го пропуснат.
Чи Канг-тзе попита:
Има ли средство да накараш народа да бъде верен на властта и да я уважава?
Учителят рече:
Бъди с достойнство и ще те уважават. Бъди скромен към родителите си, любезен към децата, и те ще ти бъдат предани. Издигай достойните и се грижи за възпитанието на неудачниците. Това е най-доброто средство да те уважават.
§
За властта
Князът трябва да бъде княз, министърът - министър, бащата - баща и синът - син.
Тзе-лу каза:
Да приемем, че ти ръководиш три войски, какъв човек би си взел за помощник?
Учителят рече:
Мъж, който е готов да дръпне тигъра за мустаците или де скочи в река, без да се замисля дали ще остане жив, или ще загине — такъв не бих си избрал. Аз бих взел човек, който пристъпва към трудностите с необходимата предпазливост и би имал успех по-скоро с една умна стратегия.
…В служба на държавата човек трябва да следи за изпълнението на дълга си, а не да бъде алчен за заплащане.
Който не заема пост в държавата, не бива да се меси в нейната политика.
Ако някой е стигнал дотам, че да може сам да се владее, той с в състояние да заеме висок пост; ако сам не е успял да се възпита, как тогава ще може да се надява да ръководи други.
В държавната политика да намериш добрия път за всички поданици е толкова трудно, както да гледаш едновременно в четирите небесни посоки.
Из: „Конфуций. Добрият път: Мисли на великия китайски мъдрец“, изд. „Елпис“, Велико Търново, 1992
Изображение: biography.com