♥ Общата черта на всички съвременни жени е ужасяващата им вътрешна не­сигурност

„Казват: жените са капризни и невъздържани. По-правилно е да се каже: всяко човешко същество с оса­катен и инфантилен вътрешен живот става невъздържано и капризно, без значение дали е мъж или жена.“

(„The Woman in Three Stages“ (1894) by Edvard Munch)

Ролята на женствеността и на мъжествеността

Женствеността

Истинската женственост не е слабост, не е безсилие, не е... нищо от това, което се разправя по неин ад­рес. Няма смисъл да се търси утопията. 99 на сто от жените са толкова далече от женствеността, колкото батерията от електроцентралата. Това не пречи сама по себе си женстве­ността да представлява сила. Тя е акумулаторът на лич­ността. Ако тази сила често се превръща в инертно бреме, в баласт или в нещо мъгляво и без съдържание, то си има своите причини, които ще се опитаме да изложим по-под­робно.

Именно защото е силно пасивна, женствеността е спо­койна по природа. Тя е в пряк досег с действителността. Вслушва се в нещата и в хората. Свързана е с Времето. Това е основното: жената не може да притежава благонадеждна женственост, ако мъжествеността й е повредена. Същото се отнася и за твореца: той не е в състояние да даде живот на силна творба, ако вдъхновението му е немощно.

Може дори да кажем, че мъжествеността никога не е способна на истинско творчество. Защото всеки твор­чески акт се извършва вътре в личността, тоест в сферата на женския полюс. Не можем да си представим Мари Кюри или Бетховен да дадат външен израз на своите творби, пре­ди да са натрупали вдъхновение. Друг пример: може ли да поставим покрива на къщата, без да сме я иззидали, ей тъй на празното място?

Изявената творческа дейност зависи от възприемчивостта, която я е формирала. Качеството на изявената дейност зависи от силата на възприемчивостта. Това е основен за­кон. Давайки външен израз на някакъв творчески акт, един мъж и една жена просто „задействат“ вътрешните си твор­чески заложби.

Съществено е да се отбележи, че женствеността е необособена сила. Лапалис щеше да заяви, че преди да полу­чи форма, всяко нещо задължително е било безформено. Щеше да заяви също, че е невъзможно да се получи статуя, ако преди това не е имало безформен материал: глина или мрамор. Това означава, че една жена не може да е истински мъ­жествена (форма), ако преди това не е била истински жен­ствена (безформена).

Вътрешният живот няма определена форма. Той улавя. Прилича на радар, който трупа информация и изпраща всички отзвуци, без значение дали става въпрос за снежин­ки или за самолети. Той е операторът, който има за задача да извърши подбора и да разграничи отзвуците. Подобно на вътрешния живот, и женствеността е без­формена и необособена. Така е, защото тя се отъждествява с него.

Каква форма може да произлезе от неоформения матери­ал? Ще се получи ли от това безформено парче глина ваза, статуя, чиния, фонтан или къща с цветя?

Каква форма ще се появи от почиващата в женската ут­роба безформена материя? Момче или момиче? С нормална или с ненормална форма?

И тишината е безформена. Каква „форма“ ще произлезе от нея? Някакво разсъждение? Крясъци? Гняв? Каква форма ще разцъфне от тази пасивност, която тру­па възприятия? Художествена творба? Музикално произве­дение? Идея? Съзидание или разрушение? Ето защо е невъзможно една жена да е само женст­веност. Ще остане безформена подобно на водата. Никога не ще може да задейства копчето на външната изява. Ще прекара живота си, „трупайки“ сигнали от околния свят, и никога няма да може да стигне до действието. Ще бъде като художник, вечно замислен над картина, която никога няма да види бял свят… Най-сетне женствеността е устойчива сила.

Мъжествеността

Сама по себе си мъжествеността е нещо незначително. Мъ­жествеността само използва предварително акумулирана енергия. Всяко изявяване – физическо или интелектуал­но – е чисто и просто резултат. Сам по себе си оловният куршум е нищо. Неговата ефикасност зависи от заряда и от качеството на барута, от съвършенството на оръжието, от точния прицел. Мъжествеността само „задейства“ творбата, гениална или посредствена. Мъжествеността никога не е гениална. Тя не е нищо друго освен един най-обикновен труженик, проводник на женствеността (или на вътрешния живот).

Много жени, неспособни на творчество и на външна изя­ва, смятат, че мъжествеността им боледува. В някои случаи това е вярно. Най-често обаче женствеността им е осакате­на или „комплексирана“, поради което не предоставя необ­ходимата за творчество енергия.

В началото на психоаналитичния курс много жени ми за­явяваха в общи линии следното:

– Не мога да се изявявам външно, неспособна съм да „направя“ каквото и да било.

– Бих искала да съм повече мъж.

Най-често това беше невярно и би следвало да кажат:

– Иска ми се женствеността ми, блокирана в някоя точка, отново да стане това, което е в действителност. По този начин, нормално захранвана, мъжествеността ми би могла да разцъфти.

Чрез психоанализата те постепенно си даваха сметка, че в това се състоеше истинското им затруднение.

Мъжествеността е крайната фаза, завършената форма. Тя е изваяната от глина „статуя“. Ето защо се отъждествява със сигурността, към която се стремят и мъже, и жени. Ако кажете на някой мъж или на някоя жена: „Вие при­тежавате определено мъжки способности“, те ще го прие­мат като комплимент. Ако обаче им кажете: „Идеите и спо­собностите ви са прекалено женски“, те веднага где се сви­ят в черупката си като костенурки. Подобна реакция може да се определи като „културна“, тъй като женствеността е била и си остава неразбрана и недооценена. Но дали някъде по-дълбоко не се крие нещо дру­го?

Налага се да преосмислим и да коригираме някои наложили се схващания (съвършено грешни!), разделящи жените и мъжете на два прекалено отчетливо разграничени лагера.

Казват: жената е интуитивна, а мъжът – логичен. По-правилно е да се каже: женствеността е интуитивна не­зависимо от пола, защото възприема нещата недиференцирано. Женствеността схваща нещата цялостно чрез усеща­нията. Мъжествеността е логична, защото пресява получе­ните възприятия и след това разсъждава съзнателно, точка по точка.

Казват: жената чувства, а мъжът разсъждава. По-правилно е да се каже: женствеността чувства, а мъ­жествеността разсъждава (важи за всяко човешко същество независимо от пола му).

Казват: жената възприема света различно от мъжа. По-правилно е да се каже: женствеността е устойчива и неподвижна. Напомня дълбока вода. Тя съставлява вътреш­ния ни живот в неговата цялост. Чувства живота такъв, ка­къвто е, конкретно, непосредно, прагматично, без излишни приказки. Мъжествеността, която е в неустойчиво движе­ние подобно на стрела, се нуждае от измислени теории и от морални тези, които й служат като ориентири за означава­не на пътя, както и от сигурност, за да не попадне отново в хаоса. Притежавайки по-обширна женственост, напълно нормално е жената да възприема живота по-различно от мъ­жа.

Казват: жените по-добре се преструват (те са по-добри ар­тистки) от мъжете.

По-правилно е да се каже: независимо от пола, женстве­ността е необособена подобно на своя символ – водата, която приема формата на съда, без да променя същността си. Гъвкава и подвижна, женствеността се приспособява към всякакви обстоятелства, отъждествява се с всякакви персонажи, роли и дори лъжи. Обратно, мъжествеността е външна изява, показност, движение. От друга страна, тя е завършена „форма“, адаптира се по-трудно, лишена е от гъвкавост. Женското поведение е равнозначно на цялостно, неоформено, необособено поливане. Женствеността не прави ни­какъв подбор. Тя трупа впечатленията, преди да ги извади навън с помощта на точни думи или действия (мъжестве­ност). Мъжкото поведение се състои в преминаване от един факт към друг по пътя на ло­гиката, на формата, на обо­собяването. Мъжественост­та подбира.

И тук нещата напомнят на политиката: десницата не може без левицата. Например множеството съвременни мъже и жени, построили живота си върху хипертрофирана мъжественост, поради което са неспособни да се пригодят към обстоятелствата. Те не следват даден път, а като че ли са прикрепени към релси. Без да съзнават, те също се преструват, правят „театър“. Бедата е в това, че играят в една-единствена, стереотипна пиеса. Думата „театър“, естествено, трябва да се схваща в най-широк смисъл с всички възможни сте­пенувания, движещи се от нормалното (женствеността е приспособима) до абнормалното: защото болната или ин­фантилна женственост е способна на всякакви преструв­ки, подлости, лъжи, без да забравяме – още едно доказа­телство за гъвкавост – способността й никога да не пада по гръб.

Казват: мъжете никога няма да разберат жените (нима не е чудно, че обратното рядко се твърди?) По-правилно е да се каже: по рационален път не можем да разберем женствеността, защото е необособена, тоест ирационална. Можем само да я почувстваме посредством въз­приятията и интуицията. Никога с логиката или с разума. Мъжът няма да е способен да възприеме жената, докато не реализира женското в себе си. Същото важи и за жената, която няма да може да разбере мъжа, докато не развие соб­ствената си мъжественост. Тук възниква една трудност. Нормалните жени (с нормална женственост и мъжестве­ност) трудно ще разберат мнозинството съвременни мъже, които упорито воюват за абстрактни идеи, вместо да се бо­рят за конкретни човешки неща.

Казват: жените са капризни и невъздържани. По-правилно е да се каже: всяко човешко същество с оса­катен и инфантилен вътрешен живот става невъздържано и капризно, без значение дали е мъж или жена.

Абсурдно е да се твърди, че „жената“ реагира по един на­чин, а „мъжът“ – по друг. Това би означавало, че всеки пол реагира като едно цяло и по специфичен нему начин. В действителност мъжът или жената реагират в зависи­мост от „полюса“, към който са включени в дадения мо­мент. Но тъй като женските модели на поведение преобла­дават у нормалната жена, не е трудно да разберем защо же­ната е предразположена към определен тип реакции спря­мо живота, към определени възприятия за битието, към оп­ределени начини на мислене, на разсъждение, на действие. С една дума, тя е предразположена към характерните беле­зи на женствеността, така както я определихме.

Фактът, че и мъжете, и жените са отвратени от ро­лята, която ги принуждават да играят, е един изключително силен коз. Женствеността е била подценявана за нуждите на културата, на морала, на религията, а в наши дни – за нуждите на технологиите. Вътрешната енергия се е изчерпала, превърнала се е в инертност. Общата черта на всички съвременни жени е ужасяващата им вътрешна не­сигурност. Когато женствеността се обезсили, основната енергия пресъхва. А резултатът е твърде добре познат.

Из: „Жената и нейната дълбинна психология“, Пиер Дако, изд. „Колибри“, 1999 г.
Картина: „The Woman in Three Stages“ (1894) by Edvard Munch; commons.wikimedia.org