„Тонът на гласа ни може да има по-голямо влияние, отколкото думите, които използваме. И за двете имаме избор.“

 

~ Тонът на гласа

„Не е толкова важно какво казваш, а начинът, по който го казваш. Не е толкова важен езикът, който използваш, а по-скоро тонът, с който го предаваш.“ ~ Неизвестен автор

Мнозина социални психолози твърдят, че до 40% от вербалната комуникация се осъществява посредством тона на гласа. Понякога може дори да е повече. Извивките на гласа са в същината на всичко, което казваме – те подплатяват думите ни с чувства. В подкрепа на това твърдение са извършени многобройни изследвания, но самият резултат може да се сведе до нещо, което знаем добре – тонът на гласа ни може да има по-голямо влияние, отколкото думите, които използваме. И за двете имаме избор.

Можем да предпочетем да натрупаме добри думи в сърцето си и да решим да използваме всякакъв вид жизнеутвърждаващи похвати с околните. Но заедно с този избор е необходимо да направим още един – по какъв начин ще предадем своето съобщение. Ето къде се намесва и емоционалният момент. Той е един от най-важните елементи на ефективното общуване. Когато сме в състояние да се поставим на мястото на отсрещния, много по-вероятно е да постигнем добра връзка. Емоцията ни позволява да изберем подходящия тон.

~ Езикът на тялото

Същите тези социални психолози, които казват, че тонът на гласа представлява 40% от комуникацията, дават още по-висок процент за езика, с който говори тялото ни. Те твърдят, че често използваме телата си, за да изразим поне половината от това, което искаме да кажем. Днес темата за езика на тялото не е така популярна, както беше през 70-те години на миналия век, когато бяха публикувани серия от книги по този въпрос. Експертите по комуникация са единодушни, че нашите тела дават много възможности за „казване”. Те твърдят, че ако искаме да общуваме ефективно, трябва да отчитаме най-вече колко важни са лицевото ни изражение и използването на жестове с ръцете.

В своята учителска кариера, а по-късно и като лектор научих, че начинът, по който поднасяме лекцията си, е не по-малко важен от съдържанието. Всъщност, ако тонът и езикът на тялото са погрешни, съобщението няма до достигне до обекта. Това също са видове избор, който правим при разговорите си с другите хора. Усмивките и приятелските жестове са чудесна компания за любезните думи.

~ Докосване

„Ако желаете да се почувствате по-близък с околните при общуването, трябва да отчитате каква невероятна сила е съсредоточена в ръцете ви.“ ~ Алън Лой Макгинис, американски християнски психотерапевт

Калифорния е известна с това, че приютява мнозина от привържениците на философията Ню Ейдж – хора, при които чувствата и докосването са важен компонент на комуникацията. Моля, не си вадете заключение, че съм техен последовател. Наистина, често докосвам отсрещния, когато разговарям, но това няма нищо общо с мястото, на което живея. Нежно докосване или радостна прегръдка, използвани в подходящ контекст, могат да бъдат мощно средство да подсилим думите си. Точно както подходящият тон може да засили ефекта на милите думи, правилният избор на докосване би могъл да им придаде повече топлина.

Дълго време на кожата се гледаше единствено като на покритие на нашето тяло. Но изследванията, проведени в областта на психологията и на биологията, ни накараха да променим схващането си. Алън Лой Макгинис, автор на книги и семеен терапевт, казва: „Повече от половин милион сензорни нишки текат от кожата през гръбначния стълб към мозъка. Като сензорна система това е най-важният орган на тялото.” Затова лекото докосване е важна част от всяка терапия. То може да стимулира хората, лишени от любов. Макгинис добавя, че „когато това е искрен израз на вашите топли чувства, докосването може да ви сближи с друг човек повече, отколкото хиляди изречени думи.” Помислете само какво могат да постигнат мекият тон и лекото докосване, когато са в комбинация!

~ Още един избор – Понякога мълчанието е злато!

„Мъдрите хора говорят, защото имат нещо да кажат. Глупците говорят, защото искат да кажат нещо.“ ~ ПЛАТОН

„По-добре да си мълчиш и да те помислят за глупак, отколкото да говориш и да не оставиш съмнение в това.“ ~ Ейбрахам ЛИНКЪЛН

Тези двама мъже вероятно ни казват всичко, за което си струва да си помислим. Понякога по-мъдрото решение е да не кажеш нищо. Но колко често говорим, без да се замислим, а по-късно съжаляваме? Така е, защото не сме получили достатъчно добро образование и обучение по комуникация, които да ни научат да спрем, за да се замислим, да слушаме внимателно, да разработим усета си за емоционално ударение и да обмисляме това, което ще кажем. Тези толкова важни умения можем да усвоим по най-различни начини: чрез книги и касети. на тема комуникация, специализирано обучение, вечерни курсове и най-добрият начин – чрез добър наставник. Първата стъпка към по-добри вербални умения е да развием навика първо да мислим (подбирайки внимателно думите си).

„Мъдростта идва на десет части, девет от които са мълчание. Десетата е краткост на изказа.“ ~ Шотландска поговорка

Избрано от: „Златните думи. Силата на позитивното общуване“, Хал Ърбън, изд. „Кръгозор“, 2005 г.
Снимка: halurban.com