Ако спреш да учиш, умираш. Ученето е жи­вот ♥ ОШО

„Животът няма цел, той е една вечно течаща река: винаги достигаща, но никога не достига; винаги пристигаща - но всяко пристигане се превръща в ново отпътуване.“

Беседи върху притчите на Исус

Ако спреш да учиш, умираш. Ученето е жи­вот. Ти можеш да ме попиташ: „Все още ли си жив?" - въпро­сът ще е същият.

Егото е един перфекционист и то смята, че когато си по­стигнал, когато си станал просветлен, вече няма учене; тогава ти вече знаеш всичко. Но ако знаеш всичко, това „всичко“ ще бъде крайно. Просто от това, че е познато, то се превръща в крайно.

Ти не можеш да познаваш безкрайното. Безкрайно озна­чава просто, че ти продължаваш да учиш и да учиш, и да учиш, и краят никога няма да дойде; това е едно безкрайно пътешествие. То започва, но никога не свършва.

Но тогава егото си мисли: щом като е така, каква е разликата, като и ние учим? Разликата е тази, че вие учите, дока­то сте дълбоко заспали, несъзнателни, а този, който е посветен, учи съзнателно. Твоето учене не е знаене; твоето учене е зна­ние, мъртва информация. Човек, който е събуден - неговото учене не е като знание; неговото учене е просто знаене.

Той е като огледало. Огледалото непрекъснато отразява. Прелети птица пред огледалото - и то я отразява. Има ли момент, в който можеш да кажеш: „Сега огледалото е съвър­шено, то не отразява нищо?“ Когато огледалото е съвършено, то ще отразява съвършено - това е всичко.

Когато си събуден, ти учиш съвършено. Не че спираш да учиш, не че защото си станал съвършен, няма повече какво да знаеш - тъкмо напротив. Колкото повече знаеш, толкова повече има какво да се знае; колкото повече отваряш очите си, толкова повече те заобикаля безкрайното. Това е едно без­крайно пътешествие.

Аз все още уча. И съм щастлив, не бих искал да е иначе. Не бих искал да дойда до момент, когато да мога да кажа: „Знам всичко“, защото това ще е смърт. Тогава какво? - тога­ва реката е замръзнала, тогава тя вече не тече. Не, съвърше­ната река продължава да тече; тя не замръзва. Аз ще продължавам да уча, Буда и Исус все още учат. Така трябва да бъде.

Ако кажеш на християните, че Исус все още учи, те много ще се разгневят. Божият син, единородният син на Бога - как може той все още да учи? Той знае всичко! Но аз ти казвам: той все още учи, защото е все още жив, жив с безкрайността - учейки безкрайно, но, разбира се, съвършено.

Това е много трудно да се разбере, защото твоето его ви­наги търси цели и ако ученето продължи за вечни времена, тогава няма цел. Но аз ти казвам: така е животът. Животът няма цел, той е една вечно течаща река: винаги достигаща, но никога не достига; винаги пристигаща - но всяко пристигане се превръща в ново отпътуване.

Отиди в Хималаите. Ходи, движи се, изкачи се на върха. Докато си се катерил нагоре, друг връх отвъд него е нямало. След това си достигнал върха и много повече върхове са ти са се разкрили. Ти продължаваш все по-нататък и по-нататък, и по-нататък; това е един непрекъснат процес.

Бог е процес. Дори Бог учи. Така трябва да бъде, иначе Той би бил глупак. Той не е глупак, Той учи. Той се развива - и това е прекрасно. Нищо не е статично, всичко е динамично. Това имам предвид, когато казвам: не говори „Бог е“ винаги казвай „Бог се случва“. Не използвай статичен термин; не из­ползвай съществително за Него - използвай глагол. Кажи: „Той се случва“; кажи „Той учи“; като „Той е процес, Той е река“, и ще си попаднал на истината.

Да, аз непрекъснато уча. Във всеки момент животът е така страхотно прекрасен и обширен, така страхотно безкраен и мистериозен. Да кажеш за някой, че е познал всичко, ще бъде богохулство.

Из: „Следвай ме. Беседи върху притчите на Исус“, Том 1, Ошо, изд. Гуторанов
Илюстрация: Deviantart / Osho by Svikramart