Мъдростта на времето
„Нашите очи са по-алчни от стомаха и... нашето любопитство надминава възможностите ни. Ние заграбваме много, но всичко, което хванем с ръцете си, е вятър.“
(Portrait of Michel de Montaigne, 1570)
♠ Недостатъци, пороци
Да порицавам собствените си недостатъци у другиго ми изглежда толкова допустимо, колкото и да порицавам чуждите недостатъци у мене – което често и правя. Те трябва да се изобличават, където и да са, и никога да не бъдат оставяни на спокойствие.
***
Който следва робски някого, той не следва никого. Той нищо не намира, следователно и нищо не търси.
***
Високомерието и любопитството са двата бича на нашата душа. Последното ни кара да си пъхаме носа навсякъде, докато първото ни забранява да оставяме нещо нерешено и неопределено.
***
... нашите очи са по-алчни от стомаха и... нашето любопитство надминава възможностите ни. Ние заграбваме много, но всичко, което хванем с ръцете си, е вятър.
***
Мене ме огорчава... това, че оценявайки, както трябва, прегрешенията на други, оставаме слепи към нашите собствени прегрешения.
***
Трябва да видиш и осъзнаеш недостатъците си, за да можеш да разкажеш за тях. Който ги крие от другите, той обикновено ги крие от себе си.
***
♠ Пороци, поквара
Амбицията, алчността, нерешителността, страхът и властолюбието не ни напускат с промяната на мястото.
***
Нищо друго не предизвиква такова пресищане, както изобилието.
***
Непостоянството ми се струва най-обикновеният и най-явен порок на нашата природа.
***
Измежду другите пороци пиянството ми изглежда особено грубо и грозно... Другите пороци притъпяват ума, този го разрушава и внася смут в организма... Човек се намира в най-лошо състояние, когато загуби съзнание и контрол върху себе си.
***
Само неблагоразумието и нетърпението ни принуждават да бързаме.
***
А противоположен на любопитството порок е пък небрежността...
***
Никаква поквара не може до такава степен да обхване хора, че никой да не е в състояние да я избегне...
***
Измежду всички пороци най-много ненавиждам жестокостта; ненавиждам я и по природа, и чрез разума си като един от най-лошите пороци.
***
Всички пороци, когато са явни, са по-леки; но най-опасни са, когато се прикриват под мнимо здраве. (Сенека)
***
Колко несправедлива е оценката на пороците! И жените, и ние сме способни на хиляди пороци, много по-големи и по-гнусни от сладострастието; но ние разглеждаме и оценяваме пороците не според тяхната природа, а според интереса си, откъдето иде и различното ни отношение към тях.
***
Никой порок не е затворен в себе си. (Сенека)
***
Из: „Опити“. Том 1-3, Мишел дьо Монтен, изд. „Наука и изкуство”, София, 1975
Изображение: Portrait of Michel de Montaigne, 1570s (unknown artist), commons.wikimedia.org
