„Колкото по-сериозно е социалното подпомагане, толкова по-защитен се чувства човек и толкова по-малка е потребността му да се възпроизвежда като създава повече деца.“
Семейството
Примативността оказва огромно влияние на семейните отношения, диктувайки модела на семейството и стратегията на поведение на мъжете и на жените.
Например, инстинктът на продължение на рода принуждава мъжете несъзнателно да се стремят да преспят (за да създадат потомство) с максимално количество жени. На съзнателно ниво ги интересува само секса, а на несъзнателно високопримативният мъж се стреми да се самоутвърди като самец – господар на всички самки в стадото.
Същият този инстинкт принуждава жените на всяка цена да създават семейства и да имат деца (да продължават рода). При избора на мъж жената несъзнателно се стреми да избере мъжа с най-висок ранг (от гледна точка на инстинкта, а не на разума!) и да му стане жена (или любовница). По този начин и тя придобива висок статут в обществото (в стадото). Но ако след това мъжът не оправдае надеждите на жената (окаже се, че е слаб, неудачник и без пари), рангът му в очите на жената рязко пада (любовта минава) Тя охладнява към него и насочва вниманието си към друг, отново с висок ранг (в сравнение с нейния статут) мъж. Естествено всички тези постъпки са неразбираеми за разума и са източник на множество негативни преживявания.
Под влияние на инстинкта за продължаване на рода високопримативните семейства се стремят да имат колкото се може повече деца. Тъй като обикновено условията за живот са сурови, част от децата не оцеляват, остават само най-силните и най-здравите, т.е. във високопримативните групи действа механизмът на естествения отбор, възпроизвеждайки качествен генофонд - увеличаващи се и активни нови поколения.
При нископримативната част от населението инстинктът за продължаване на рода е слаб, жените не се стремят на всяка цена да създадат семейство и да се сдобият с деца. Семействата се градят на базата на взаимното привличане и се запазват, докато има любов. Като цяло и при мъжете, и при жените се наблюдава намаляване на влечението (либидото) - очевидно като следствие от общия спад на емоционалността. Вместо любов и секс те търсят други начини за поддържане на интереса към живота - интензивна работа, спорт, хобита. Раждането на деца се планира. Тъй като децата пречат на кариерата на жените, често те решават да не раждат или имат само едно дете. В резултат на това числеността на нацията намалява.
Здравето
Високопримативните хора обикновено са с добро здраве още от момента на раждането си (децата с лошо здраве просто не оцеляват). Тъй като това е безплатен ресурс, той се изразходва безжалостно и преди всичко. Грижите за здравето и разходите за поддържане на добро здравословно състояние се смятат за безсмислена и глупава работа, тъй като винаги се намират по-важни дейности. В случай на заболяване хората с високо ниво на примативност първо се опитват да се преборят с болестта, като не й обръщат внимание. Ако болката не минава, започват да се лекуват с подръчни и народни (безплатни) средства. Само ако и това не помага, те решават да се обърнат към лекар. Не е прието да търсят причините за заболяването вътре в себе си.
В нископримативните страни здравето се смята за реална ценност, в която трябва да се влагат време и пари. Хората регулират процеса на храненето си, занимават се със спорт, стремят се да водят здравословен начин на живот. В случай на заболяване е прието веднага да се обръщат към специалист. Високоразвитата медицина и силната система за социално подпомагане позволяват да бъде запазен животът на всякакви деца, включително и на слабите и на болните. В резултат на това генофондът бива засегнат и броят на възпроизвеждащите се слаби и нежизнеспособни особи се увеличава (дори при добри екологични условия и нормална медицина). В крайна сметка след няколко поколения тази раса бива победена от по-млада и по-силна раса.
Нископримативната раса е обречена с течение на времето да се изроди и да изчезне. Ако, разбира се, не започне да се обновява интензивно чрез смесени бракове с представители на високопримативни народи. Затова решението на проблема за увеличаване на раждаемостта със средствата на социалното подпомагане е по-скоро обречено на провал (доказателство за това е опитът на европейските страни, които разполагат с прекрасна система за социално подпомагане). Най-вероятно ще се случи обратното. Колкото по-сериозно е социалното подпомагане, толкова по-защитен се чувства човек и толкова по-малка е потребността му да се възпроизвежда като създава повече деца. Той на всяка цена ще се стреми да запази и отгледа онова единствено дете, което се е родило. По този начин ще бъде задействан процесът на деградация на нацията (тук става дума за основното население, а не за високопримативните преселници, на които финансовата помощ ще помогне да отгледат още повече деца).
Работата, бизнесът
Примативността се проявява също и в такава важна сфера на живота, каквато е работата или бизнесът.
Във високопримативните страни стадният инстинкт налага на ръководителя на фирмата да наема на работа роднини (приятели, едноверци, съотечественици), независимо от деловите им качества. По този начин той несъзнателно се усеща пó защитен. След като във фирмата работят членове на едно семейство (или от един клан) стига се дотам, че пред тях не се поставят твърде големи изисквания. Дори ако някой не се справя с работата си не го гонят от фирмата, а му намират място според силите и възможностите му. Нищо, че е безполезен, но пък е свой човек и не бива да бъде обиждан.
В страните със средно ниво на примативност (от рода на Русия) собствениците на фирми също доста често назначават или канят на работа свои роднини, приятели, съученици, бивши колеги и т.н. Общо казано, членове на една и съща глутница. След това, ако тези близки хора не могат да се справят с работата, възникват търкания. Собственикът на фирмата започва да изпитва негативни емоции и да се колебае - дали да се отърве от човека, който му е близък, но пък е много некомпетентен, или да го остави на работа с надеждата, че нещата ще се оправят. Това се нарича „идеализация на отношенията между хората“ и понякога води до крайно разочароващи резултати.
В нископримативните страни критериите, според които хората биват наемани на работа, са свързани предимно с нивото им на квалификация и с деловите им качества. За да имат възможност да се отърват от служител или работник, чиято работа е неудовлетворителна, трудовите договори са със срок една година или всяка година се прави атестация на персонала. Роднинските връзки на работното място или в бизнеса не са добре приети или са просто недопустими. Например в САЩ е въведена забрана за лични връзки в компаниите (конфликт на интереси). Ако между мъж и жена в една фирма се създадат неформални отношения, единият от тях трябва да напусне работата си, независимо от заеманата длъжност, квалификация и други делови качества.
От: „Смисълът на живота“, Александър Свияш, изд. „СофтПрес“, 2012 г.
Снимка: Александър Свияш; youtube.com
