♥ Зоните на комфорт ни помагат да подхождаме конструктивно към истинските си емоции

„Изпълнените с обич майчини реакции ни научават, че съ­кровените ни мисли и емоции са значими и ни служат за пример как сами да си помагаме и да си даваме кураж, когато сме изпра­вени пред трудности.“

Един от водещите световни експерти в областта на невропластиката д-р Джефри Шуорц е пионер в областта на лечението на хора с обсесивно-компулсивни разстройства. В основата на неговия подход е умствената осъзнатост, чрез която пациентите могат да постигнат дълготрайно облекчение. Шуорц работи съвместно с психиатъра Ребека Гладинг по усъвършенстването на програма, която успешно обяснява как работи мозъкът и защо често се чувстваме пленници на неговата свръхактивност  вредни навици, социално безпокойство и др. Книгата им „Ти не си твоят мозък“ (Изд. Изток-Запад) включва изпитани решения в 4 стъпки за промяна на лошите навици, прекратяване на нездравословно мислене и поемане на контрол върху живота.

Зоните на комфорт ни помагат да подхождаме конструктивно към истинските си емоции

Зоната на емоционален комфорт в детството е от решаващо значе­ние, защото тя ни осигурява необходимото тренировъчно поле, където се научаваме как да се справяме с истинските си емоции като гняв, тъга, скръб, страх, щастие и безпокойство по кон­структивен, любящ начин. В това защитено пространство раз­бираме, че допускането и изразяването (вместо потискането) на истинските ни потребности и емоции е полезно и здравословно.

Как научаваме това? От начина, по който хората, които се грижат за нас, се отнасят към нас и към другите хора (включи­телно и към самите себе си). Ако са относително достъпни емо­ционално и през повечето време откликват на нашите нужди и емоции, ние се чувстваме спокойни и закриляни, разбирани и обичани. Например ако сме плакали, когато сме падали и майка ни е показвала загриженост и внимание към нашите чувства на безпокойство и страх, без същевременно да приема случилото се прекалено драматично, ние сме превъзмогвали преживяното утешени и спокойни – и Ах-ох центърът ние получавал успокое­ние в резултат на загрижеността, обичта, вниманието и съпри­частието на нашата майка.

Тези изпълнени с обич майчини реакции ни научават, че съ­кровените ни мисли и емоции са значими и ни служат за пример как сами да си помагаме и да си даваме кураж, когато сме изпра­вени пред трудности. Ако имаме много такива ситуации в дет­ството си, израстваме с увереността, че истинските ни емоции, нужди и интереси не са маловажни и че е напълно нормално да ги споделяме с важните хора в живота си. Тази способност да при­емаме истинските си емоции и нужди – и да общуваме с хората по естествен, откровен и любящ начин – ни помага да поддържа­ме своя Ах-ох център относително спокоен през повечето вре­ме, освен, разбира се, в случаите, когато сме изложени на реална опасност.

„Здравословна доза“ загриженост – гаранция за 50% успех

Не е нужно хората, които се грижат за нас в детството ни, да бъдат перфектни, достатъчно е да откликват на по­требностите, емоциите и интересите ни искрено и заин­тересовано – както и да си признават и да се извиняват за случаите, в които не са успели да го направят.

И обратно, ако в детството си не срещаме разбиране, когато плачем с основание, ако близките ни хора реагират прекалено емоционално, когато нещо се случи, ако пренебрегват или ома­ловажават страховете ни, ако ни заплашват, че може да се случи нещо ужасно, ако използват потребностите ни, за да ни контро­лират или не показват интерес към дейностите, живота и емоци­ите ни, това ни кара да заключим, че съкровените ни мисли, емо­ции, интереси и чувства са маловажни. Това е сигнал също така, че не сме в безопасност и става причина Ах-ох центърът в мозъка ни да се активира често. Честото задействане на Ах-ох центъра води до хронично безпокойство и тревожност, които мозъкът се опитва да успокои с нездравословни навици.

Накратко: в детството си имаме нужда хората, които се гри­жат за нас, да се стараят да бъдат „достатъчно добри“ и да от­кликват на нашите нужди, тревоги и страхове с любов, внимание и загриженост поне в 50% от времето. Ако те успеят да го напра­вят, ние се чувстваме защитени и в безопасност, Ах-ох центърът ни е преобладаващо спокоен и се научаваме как да реагираме и да се справяме със стреса по здравословен начин. Ако не успе­ят, напускаме защитената територия на детството обременени с множество фалшиви мозъчни съобщения, с хронично задейст­ван Ах-ох център и многобройни нездравословни модели за по­ведение и справяне със заобикалящия ни свят.

От: „Ти не си твоят мозък“, Джефри Шуорц, Ребека Гладинг, изд. „Изток-Запад“, 2017 г.
Изображение: pexels.com

24021 Преглеждания