„Изпълнените с обич майчини реакции ни научават, че съкровените ни мисли и емоции са значими и ни служат за пример как сами да си помагаме и да си даваме кураж, когато сме изправени пред трудности.“
Един от водещите световни експерти в областта на невропластиката д-р Джефри Шуорц е пионер в областта на лечението на хора с обсесивно-компулсивни разстройства. В основата на неговия подход е умствената осъзнатост, чрез която пациентите могат да постигнат дълготрайно облекчение. Шуорц работи съвместно с психиатъра Ребека Гладинг по усъвършенстването на програма, която успешно обяснява как работи мозъкът и защо често се чувстваме пленници на неговата свръхактивност – вредни навици, социално безпокойство и др. Книгата им „Ти не си твоят мозък“ (Изд. Изток-Запад) включва изпитани решения в 4 стъпки за промяна на лошите навици, прекратяване на нездравословно мислене и поемане на контрол върху живота.
Зоните на комфорт ни помагат да подхождаме конструктивно към истинските си емоции
Зоната на емоционален комфорт в детството е от решаващо значение, защото тя ни осигурява необходимото тренировъчно поле, където се научаваме как да се справяме с истинските си емоции като гняв, тъга, скръб, страх, щастие и безпокойство по конструктивен, любящ начин. В това защитено пространство разбираме, че допускането и изразяването (вместо потискането) на истинските ни потребности и емоции е полезно и здравословно.
Как научаваме това? От начина, по който хората, които се грижат за нас, се отнасят към нас и към другите хора (включително и към самите себе си). Ако са относително достъпни емоционално и през повечето време откликват на нашите нужди и емоции, ние се чувстваме спокойни и закриляни, разбирани и обичани. Например ако сме плакали, когато сме падали и майка ни е показвала загриженост и внимание към нашите чувства на безпокойство и страх, без същевременно да приема случилото се прекалено драматично, ние сме превъзмогвали преживяното утешени и спокойни – и Ах-ох центърът ние получавал успокоение в резултат на загрижеността, обичта, вниманието и съпричастието на нашата майка.
Тези изпълнени с обич майчини реакции ни научават, че съкровените ни мисли и емоции са значими и ни служат за пример как сами да си помагаме и да си даваме кураж, когато сме изправени пред трудности. Ако имаме много такива ситуации в детството си, израстваме с увереността, че истинските ни емоции, нужди и интереси не са маловажни и че е напълно нормално да ги споделяме с важните хора в живота си. Тази способност да приемаме истинските си емоции и нужди – и да общуваме с хората по естествен, откровен и любящ начин – ни помага да поддържаме своя Ах-ох център относително спокоен през повечето време, освен, разбира се, в случаите, когато сме изложени на реална опасност.
„Здравословна доза“ загриженост – гаранция за 50% успех
Не е нужно хората, които се грижат за нас в детството ни, да бъдат перфектни, достатъчно е да откликват на потребностите, емоциите и интересите ни искрено и заинтересовано – както и да си признават и да се извиняват за случаите, в които не са успели да го направят.
И обратно, ако в детството си не срещаме разбиране, когато плачем с основание, ако близките ни хора реагират прекалено емоционално, когато нещо се случи, ако пренебрегват или омаловажават страховете ни, ако ни заплашват, че може да се случи нещо ужасно, ако използват потребностите ни, за да ни контролират или не показват интерес към дейностите, живота и емоциите ни, това ни кара да заключим, че съкровените ни мисли, емоции, интереси и чувства са маловажни. Това е сигнал също така, че не сме в безопасност и става причина Ах-ох центърът в мозъка ни да се активира често. Честото задействане на Ах-ох центъра води до хронично безпокойство и тревожност, които мозъкът се опитва да успокои с нездравословни навици.
Накратко: в детството си имаме нужда хората, които се грижат за нас, да се стараят да бъдат „достатъчно добри“ и да откликват на нашите нужди, тревоги и страхове с любов, внимание и загриженост поне в 50% от времето. Ако те успеят да го направят, ние се чувстваме защитени и в безопасност, Ах-ох центърът ни е преобладаващо спокоен и се научаваме как да реагираме и да се справяме със стреса по здравословен начин. Ако не успеят, напускаме защитената територия на детството обременени с множество фалшиви мозъчни съобщения, с хронично задействан Ах-ох център и многобройни нездравословни модели за поведение и справяне със заобикалящия ни свят.
От: „Ти не си твоят мозък“, Джефри Шуорц, Ребека Гладинг, изд. „Изток-Запад“, 2017 г.
Изображение: pexels.com
