„Тъпанарят е човек, на когото му липсва емоционален интелект и той остава измамен от самия себе си, като същевременно злоупотребява с другите поради своя егоцентризъм.“
За нарцистичната глупост в сферата на труда и повторението на житейските сценарии, споделено от психиатъра и когнитивен терапевт Жан Котро в книгата „Психология на глупостта“ (Изд. „Изток-Запад).
Глупост и нарцисизъм
„Двама седящи интелектуалци не стигат толкова далеч, колкото вървящия простак“ ~ Мишел Одиар, „Такси за Тобрук“ (1961)
Трудно е да се даде дефиниция на глупостта и често е трудно да я забележиш у себе си, както и у другите. И все пак един виден психолог когнитивист – Рене Зазо – направи по тази тема експериментален труд. Зазо беше блестящ човек, специалист в областта на изследването на интелекта и на представата за себе си, в която приносът му е значителен. Не се поколеба да публикува резултатите от това изследване с риск да влезе в противоречие с университетския свят, в който работеше.
Това беше анкета със сто лекари, психиатри и психолози от една голяма парижка болница, както и с двайсетина души от парижката психиатрия. На всеки от тях той даде списък със 120 имена, включително тяхното, като ги помоли да отбележат онези от тях, които заслужават епитета „тъпанар“. Зазо беше включил и своето име в списъка. Но не казва какъв е неговият резултат... Получи се кратък списък от пет имена, посочени от над 85% от гласувалите, като едно-единствено име свързваше всички отговори. Това беше името на високопоставен началник, добър лекар, с КИ поне 120, но напълно лишен от чувство за хумор. Той беше голям ерудит, но трудно установяваше контакт с другите, трудно проявяваше съчувствие и почти пълната му липса на симпатия го караше да се държи оскърбително и унизително с околните, без да го осъзнава. Логическият му интелект беше отличен, но правеше гафове поради липса на уважение към другите. Всъщност живееше затворен в своя нарцистичен балон.
Според това проучване се оказа, че тъпанарят е човек, на когото му липсва емоционален интелект и той остава измамен от самия себе си, като същевременно злоупотребява с другите поради своя егоцентризъм. Това описание се доближава до описанието на нарцистичното разстройство на личността, чиято червена нишка ще проследя в работните отношения, в любовните отношения и в социалните мрежи.
Нарцистично разстройство на личността
То се характеризира най-общо с модус на фантазии и грандоманско поведение, придружен от нуждата от възхищение и липсата на съчувствие. Според изследванията засяга между 0,8 и 6% от хората като цяло и е по-често срещано сред младите поколения, родени след масовото разпространение на интернет. Едно добре проведено проучване показа, че съществуват три основни типа нарцистично разстройство:
1. Зложелателно грандоманско нарцистично разстройство, което е манипулативно, експлоататорско и тиранично измамно, враждебно, агресивно и несъчувствено. Грандоманското поведение на човека не е компенсаторно, защото той е убеден, че има всички права. Следователно основното разстройство на този тип хора е постоянното надценяване на самите себе си. Зложелателният нарцисизъм е близък до антисоциалното личностово разстройство, с тази разлика, че човекът не е импулсивен, нито безотговорен, нито поемащ рискове. Често е приспособен и знае да отстъпи в момента, в който усети съпротива. Но е още по-опасен за жертвите, които избира.
2. Нестабилно, крехко, депресивно, тревожно, критично и завистливо нарцистично разстройство – човекът има твърде високи цели и може да е перфекционист. Прикрива чувството си за малоценност с грандоманщина, която се проявява, когато се чувства застрашен.
3. Грандоманско, съревноваващо се, показно, съблазняващо и харизматично нарцистично разстройство, което непрестанно се стреми към властта. Но откъм положителната си страна човекът е енергичен, интелигентен, лесно общува и е насочен към самореализация. Това е нарцисизмът на много видни ръководители, артисти и учени.
Освен това трябва да различаваме тези три основни смущения от баналния съвременен културен нарцисизъм, роден в консуматорското общество след 60-те години на ХХ век и в сегашното развитие на технологиите за масова комуникация, които ни принуждават да живеем в културата на нарцисизма от три поколения насам.
Нарцистичната глупост в сферата на труда
Несъмнено глупостта се проявява най-силно във връзката с труда – в неочаквания обрат на разговора, в познат израз, в жест или в поглед, който означава: „Гледам ви и виждам себе си.“ Има някакво удоволствие в това да се правиш на глупак, за да получиш известни социални облаги, защото най-лесно е да оставиш позата на интелигентност на онзи, който вярва, че е нещо повече от теб. Преструването на глупак е средство да се достигне висока позиция, като се използва стратегията на ниската позиция, състояща се в раздуване на егото на властимащите, от които си зависим. Важното е да не се поддадеш на играта и накрая да станеш цар на глупаците. Както казва Балзак в „Свещеникът от Тур“: „Господине, човек се притеснява до момента, в който започне да притеснява другите.“
Спомням си как в началото на кариерата ми един от моите началници ми каза: „Винаги съм искал да работя с глупаци, обаче с Вас се оказва, че съм сгрешил.“ Приех с усмивка този израз на уважение, отправен от порока на мандарина към качествата на новака, успял умело да се направи на глупак, за да бъде взет на работа. Постепенно, с времето и с рисковете на кариерата, в крайна сметка понякога несъмнено се включвах в редиците на глупаците...
Като оставим настрана тези моментни прояви на глупост, можем да разграничим два основни типа структурни глупаци.
Първият е огромното братство на „славните глупаци“. Тази раздута и раздуваща се разновидност има его, което непрестанно нараства. Срещаме ги често в предприятията, изобилстват в администрацията и в университетските медицински центрове. Обикновено са безобидни, при условие че знаеш как да ги „изчеткаш“, за да получиш каквото искаш. Страдат от банално леко нарцистично разстройство, чиито невидими пукнатини лесно могат да бъдат запълнени от ловките подчинени.
Втората категория е много по-отровна. Това е „мръсният глупак“, който се наслаждава на подчинението и страданието на другите и прави кариера, за да задоволи страстта си към унижаване. Това е зловредно нарцистично разстройство, което понякога може дори да се изрази в черната триада, свързваща нарцисизъм, макиавелизъм и психопатия. То може да причини сериозни поражения в предприятията, както показа едно метааналитично изследване. На него е посветена цяла книга и тя заслужава да бъде прочетена много внимателно, защото въпреки хумористичното си заглавие е съвършено сериозна – това е трудът на американския психолог Робърт Сътън, публикуван през 2007 г. „Цел: никакъв мръсен глупак“ (The No Asshole Rule). Основното правило „Без глупаци на борда“ е формулирано така: преди да бъде взет на работа в предприятие или в администрация, или в университет, даден човек – независимо колко е блестящ според автобиографията си, – трябва да е сигурно, че не е мръсен глупак. Един от начините да се разбере това, освен от реномето му и от преките контакти с него, е оценка на поведението му с въпросник, който му се дава за попълване – с надеждата, че ще го направи честно. Четейки внимателно този въпросник, всеки може да си даде сметка, че той оценява обичайното поведение и мисли при нарцистичното личностово разстройство.
Ето първите шест въпроса (Откъс от теста „Доказан глупак ли сте?“ (Sutton, 2007, френски вариант, 2012):
Посочете за всяко от следните твърдения дали е вярно (В), или грешно (Г)
Какво мислите наистина за хората?
1. Заобиколен сте от некомпетентни идиоти и не можете да се въздържите да им заявявате тази тъжна истина възможно най-често.
2. Чувствали сте се много добре, преди да започнете да работите с тази сбирщина кретени.
3. Нямате доверие на хората около вас и те също ви нямат доверие.
4. Колегите ви неизбежно са съперници.
5. Смятате, че единственият начин да стигнете до върха е като изтласкате другите от пътя.
6. Тайно се радвате на страданието на другите.
Именно сред тях се набират „полезните мръсни глупаци“, които могат безскрупулно да разбият предприятията. Точно в тази категория се намират сексуалните и професионалните изнудвачи. Когато имате работа с такива хора, единствената победа е бягството, освен ако не се прибегне до юридическо действие, позволяващо тяхната извратеност да бъде разкрита с явни доказателства. Те рядко се допитват до терапевт, само в случай на провал или на заплаха за кариерата им. Обикновено когато посещават психоаналитик, то е, за да поискат от него да им върне увереността, с която да повторят същите постъпки. Често го молят да ги научи на техники за по-добро манипулиране на другите.
Нарцисизъм, глупост и повторение на житейските сценарии
Психоаналитиците доста рядко виждат смущенията на нарцистичната личност, но често – техните жертви, уловени в собствените си житейски сценарии. Житейският сценарий е ситуация клопка, от която даден човек неуспешно се мъчи да се освободи и която се повтаря много пъти през целия му живот. Човекът непрестанно възпроизвежда едно и също, като се надява на различни резултати. Точно това се получава с жените или мъжете, които се женят (и повторно) за нарцистични партньори. Често това са депресирани хора, неуверени и тревожни, които имат чувството, че могат единствено да обичат този блестящ човек, като се чувстват виновни, че не могат да задоволят и най-дребните му желания.
Как трябва да се постъпи в този тип житейски сценарии, в които както нарцистичната личност, така и нейната жертва са интелигентни хора, но действат по начин, който отстрани може да бъде преценен като съвсем глупав? Често е необходима помощта на когнитивна психотерапия, за да промени неподходящите схеми на жертвите с цел да им позволи да постъпват като здравомислещи възрастни спрямо дете-цар.
Когато става въпрос за високопоставена нарцистична личност, здравомислещият възрастен може да възприеме ролята на покровител или на такъв, който подчертава неговата значимост, като успее да извлече изгода за себе си в успех „за двама“. Нарцистичният е движещата сила в двойката, но той умее да споделя ползите и заема позата на вечния съблазнител. Нарцистичната личност е намерила ласкаещото огледало, което винаги е на разположение и позволява на нейния творчески заряд да разцъфти. Проблемите на двойката може да се появят от умората или от избора на друга звезда, която да бъде следвана. В случай на зложелателна нарцистична личност здравомислещият зрял човек ще има тежката задача да установи граници, при това още по-трудни за определяне, тъй като няма нито угризения, нито чувство за вина. Обикновено двойката се разделя. Понякога раздялата е придружена с насилие и емоционална буря. Нерядко човекът, който е под такова влияние, бива съветван да си тръгне, без да остави адрес, за да избегне насилие или емоционален шантаж.
Когато има насреща си нестабилна нарцистична личност, зрелият човек трябва да установи граници, в които да държи гневното импулсивно хлапе, да съчувства на уязвимото дете, криещо се зад арогантността. Но и тук също зрелият възрастен може да се умори от ролята на добрия родител психотерапевт, който лекува раните от миналото.
Избрано от: „Психология на глупостта“, изд. „Изток-Запад“, 2019 г.
Изображение: pexels.com
