„Никой не умира от друга смърт, освен от своята… Нищо не губиш от своето време, защото каквото оставяш, принадлежи на друг.“
(The suicide of Seneca (1871), Manuel Domínguez Sánchez, Museo del Prado)
Сенека поздравява Луцилий
Писмо LXIX
Не искам да прескачаш от място на място, защото такова местене е непостоянство на душата. Тя не може да пусне корени в почивката, докато не престанеш да скиташ и да се оглеждаш. За да можеш да владееш душата си, първо, спри тялото си от скитането. Освен това, колкото по-продължително е лечението, толкова по-голяма е ползата от него. Не трябва да се прекъсва почивката и забравата за предишния живот. Позволи на очите да се отучат, позволи на ушите си да свикнат на спасителните думи. Колкото пъти тръгнеш – и в самото местене ще изскочи нещо, което ще събуди желанията ти. Така, както човек опитва да се измъкне от любовта, трябва да се избягва всичко, което напомня за любимото тяло, защото нищо не се събужда по-лесно от любовта. Така и този, който иска да остави желанията за всичко, от страст по което е пламтял, нека да отвърне очи и уши от всичко, което е изоставил. Чувствата се разбунтуват бързо. Накъдето и да се обърне, ще види настояща цена на свое някогашно занимание. Не съществува зло без заплата. Алчността обещава богатство, разточителството – много и всякакви удоволствия, честолюбието – пурпур и ръкопляскания и от тях – власт, и всичко, което тази власт може. Пороците те съблазняват с награда; а тук трябва да живееш безвъзмездно. Едва е възможно за цял век пороците да усмирят надменността си и да влязат под иго, поради така дългата им разпуснатост, и ако още сечем този интервал на малки късове – и повече от век. Само усърдното бдение и внимание довеждат всяко нещо до съвършенство. Ако искаш да ме чуеш, размишлявай и упражнявай това, да приемеш смъртта, и ако това те убеди – да се приближиш до нея. Няма никакво значение тя ли ще дойде при нас или ние ще отидем при нея. Убеди себе си, че не са верни онези думи на невежата: „Хубаво е да умреш от своя смърт“. Никой не умира от друга смърт, освен от своята. Помисли също и за това: всеки умира в своя ден. Нищо не губиш от своето време, защото каквото оставяш, принадлежи на друг.
Бъди здрав!
Избрано от: „Нравствени писма до Луцилий“ (Том 2), Луций Аней Сенека, превод Райка Николова, изд. „Хеликон“, 2020 г.
Картина: The suicide of Seneca (1871), Manuel Domínguez Sánchez, Museo del Prado; en.wikipedia.org