„Всеки симптом отразява някакво напрежение в съзнанието, което от своя страна е израз на различните начини, по които си пречим да бъдем такива, каквито наистина сме.“
За тялото като карта на съзнанието и любовта като най-животворен метод за изцеление, назаем от Мартин Брофман и книга му „Всичко може да бъде излекувано“ (Изд. „Аратрон“).
(Two Human Beings (The Lonely Ones), 1896, by Edvard Munch)
♥ Любовта лекува
Когато се родим, ние се нуждаем от любов не само за да се чувстваме добре, но и за да оцелеем. Когато усетят, че не са обичани и желани, децата избират изобщо да не се родят или да се появят на този свят с частично увредена енергийна система. Бихме могли да кажем, че всеки симптом, всеки дисбаланс в човешката енергийна система се дължи на усещането за недостиг на любов.
Ние знаем, че всеки симптом отразява някакво напрежение в съзнанието, което от своя страна е израз на различните начини, по които си пречим да бъдем такива, каквито наистина сме. Това е реакция на усещането, че любовта изобщо липсва или че могат да ни я отнемат, ако си позволим да изявим истинската си същност, защото някой друг решава какво трябва да правим. Тогава се чувстваме необичани или недостойни за любов, или не си позволяваме да бъдем себе си от страх, че няма да ни обичат.
Често в живота си повтаряме тези сценарии, които сме разигравали преди. Персонажите може и да са различни, но пиесата е една и съща. И когато това ни се случва, ние се питаме объркано: „Защо пак гледам този филм? Защо отново разигравам тази сцена?“
За да намерим отговора на този въпрос, нека се върнем във времето, когато за пръв път сме участвали в сцената. Тогава тя е останала някак недовършена. Липсвали са някои елементи. Ако всички са били налице, сцената щеше да приключи и нямаше да остави в съзнанието ни някои въпроси, заедно с усещането за незавършеност.
Липсващият елемент винаги е един и същ. Това е чувството, че не сме обичани. А въпросът, останал без отговор, е: „Как можа да се случи така, щом ме обичат?“ Детайлите може да са различни, но основният въпрос си остава същият, независимо дали в сценария се разказва за изоставяне, несправедливост или недоразумение. „Това нямаше да се случи, ако ме обичаха. Но то стана. Следователно, мен не ме обичат.“
Докато този въпрос присъства в съзнанието ни, ние пресъздаваме отново и отново сценария, за да поправим погрешните си представи, да добавим липсващия елемент и да довършим сцената по такъв начин, че да останем с впечатлението и разбирането, че любовта е присъствала, независимо дали сме я почувствали или не.
Можем да си измислим въображаеми причини, например: „Мен не ме обичат, защото не заслужавам любов“ или „Защото направих нещо лошо“, или „Не съм достатъчно добър“ и т.н. И да изживеем целия си живот по начин, който потвърждава истинността на тези погрешни представи - докато не променим идеите си.
За да решим проблема, можем да добавим липсващия елемент към първоначалната сцена, за да я завършим. Можем да я допълним с усещането, че сме обичани, да я изиграем отново от тази гледна точка („Как ли се е чувствал баща ви, когато е трябвало да ви изостави, щом наистина ви е обичал?“ - „О, сигурно се е чувствал ужасно.“) или като изпращаме сигнали чрез „радара на любовта“, за да видим какво ще получим в отговор.
Когато преиграем сцената, като добавим усещането, че наистина сме обичани, нещо втвърдено в нас се размеква, разтапя се, и вече можем да пуснем в себе си любовта, която толкова дълго сме си отказвали. И симптомите, създадени от погрешните възприятия, могат да бъдат отстранени.
Ако ни е трудно да си създадем представата, че сме обичани, „радарът на любовта“ може да ни помогне, като ни покаже, че тя не е изчезнала. Ето как се прави: представете си, че се намирате в своя балон и изпращате любов към друг човек, който си стои в своя балон, и наблюдавайте какво ще стане, когато тя достигне до него. Човекът или ще я приеме спокойно, или ще му бъде трудно да я пусне вътре, или ще се почувства много щастлив да я получи, а може би след като я приеме, ще избере да я върне към вас.
Когато изпращаме любов, можем да усетим дали е приета и ни е върната в отговор. То се вижда. Така въз основа на личния си опит ще разберем, че има любов. И макар тези усещания да са субективни, ще получим доказателство за тяхната реалност, ако общуваме с другия човек на физическо ниво.
Много е важно по време на лечението да не допускаме абсолютно никакви присъди или очаквания по отношение на този човек. Ако отстраним всякакви съждения и оценки, онова, което остава, е приемане и любов - безусловна любов. В тази атмосфера човекът ще позволи на своите възприятия да се издигнат до нивото на сърцето, освен това ще се освободи от погрешните си представи, станали причина за появата на симптомите, заради които е дошъл при вас да се лекува. Ще почувства общуването и любовта и ще разбере, че тя никъде не е изчезнала.
И тогава ще настъпи изцелението.
Любовта лекува.
Из: „Всичко може да бъде излекувано“, Мартин Брофман, изд. „Аратрон“, 2013 г.
Картина: Two Human Beings (The Lonely Ones), 1896, by Edvard Munch
