„Човекът е горделив и алчен, и също неверен и зъл; и всичко изпълнява, което дяволът иска, и се кичи с това, сякаш той е Бог!“
(1575 ~ 1624)
~ За четирите елемента на дявола и на Мрачното царство
Как да ги разпознаем в този външен свят
Първият елемент на царството на мрака и на дявола е гордост, вторият е алчност, третият завист, четвъртият е гняв. Тези четири елемента непрестанно мътят и излюпват едно младо синче, което се казва невярност (Falschheit). Туй отроче е син и на грешника Адам, наследник Адамов и господар на този свят - световен цар, който зае целия свят, той управлява по всички краища в третия принцип. Който познава този цар, той познава четирите елемента на дявола, защото в мрачното царство тези четири елемента имат цялата власт, в духа и тялото и всичко, което се нарича същество. И ето ясно виждаме, че този външен свят стои на основата на тези четири елемента и приема склонностите си от тях, а също качеството и волята си; защото синът на тези четири елемента управлява на земята, иска всички да са му послушни, и много човешки родове са негови поданици, Родът на горделивите, който иска да е над всичко, несравним с нищо друго. Родът на алчните, който иска всичко да притежава и да подчини под себе си, и всичко да е негово. Този втори род е син на първия, защото гордостта също иска всичко да има, да бъде тя единствена. Третият род е на завистниците, синове на алчните: Когато той види, че не може сам да има всичко, той боде и пръска отрова, нищо никому не дава - волята му винаги е или да заграбва и само той да има, или да беснее със зла воля. Четвъртият род е на гневните, синове на завистниците. Което той не може да постигне със зла воля, запалва го в гневния огън и го строшава със сила, устройва война и сеч и всичко иска да разруши. Този род иска всичко със сила да подчини.
Ето тези са четирите елемента на дявола, които са един в друг и са едно; единият произлиза от другия и се пораждат един от друг; произходът им е от мрачната природа, което значи: от тръпчивото, горчивото, страха и огъня.
Но тъй като Божията сила е срещу тях и те нямат цялата власт на този свят, родили са си лукавото отроче, с него да управляват, то се казва невярност (Falschheit). Този техен син се намята с одежда досущ като Божията, да не го познаят, и иска да се нарича син на истината и добродетелта, но той е хитрец; едно говори, друго мисли, друго прави: На езика му е Божията слава, а в сърцето силата и отровата на дявола.
Той е цар на земята и управлява две царства: Първото се казва поквара, второто се казва Вавилон, объркване. Царството на покварата този цар е облякъл в сила и власт, туй е дрехата на царството. А другото царство, Вавилон, облякъл е в бяла, блестяща одежда, да се покаже, че е на мястото на Бога, за да управлява на земята, сякаш е самият Бог. А народите служат на тази одежда като на Бог: Под одеждата е същият син неверен и измамен и носи майка си, четирите елемента, в себе си: Гордост, алчност, завист и гняв. 6. Тъй управляват четирите елемента на дявола, облечени с блестяща одежда, а хората ще се избият за тази одежда, всеки иска да я облече: Който обаче я облече, навлича си ада и Божия гняв. Тази одежда почитат наместо Бога, но това е одеждата, която Божият гняв облече на Адам и Ева, когато ги измами дяволът, тъй че да отстъпят от Божието послушание. И точно това е дрехата, за която Бог от преди света ни предупреди, че не трябва да я обличаме, защото вътре е дяволът: Да я облечем, значи да се нанесем у дявола и да правим, каквото той иска, защото той е хазяин на тази къща и се намира в същата одежда.
Докато дяволът е затворник на Бога, на нас облича дрехата си и така ни праща към Вавилон да му послужим, и службата е богохулство, защото имаме на тялото си Божията дреха, а под нея сме настанили дявола като наш гост. Тъй езикът говори добри думи на Бога, а сърцето има духа на четирите елемента на гнева. Дяволът се подиграва на Бога, за да види Бог, че той, дяволът, е цар и господар на хората, и счита Божието владичество в човека за блещукаща дреха, защото той, дяволът, е облечен в нея и е хванал човека в ръката си. Той му облича красивата дрешка, и му казва, че човекът е дете Божие, но той само изпълнява волята на дявола. Всичко, което дяволът не може или няма право да направи във външното царство, човекът го прави вместо него. Дяволът не може да убива, човекът охотно му услугва, Божиите твари дяволът не може да използва, затуй човекът му услугва да ги използва да хулят Бога. Човекът е горделив и алчен, и също неверен и зъл; и всичко изпълнява, което дяволът иска, и се кичи с това, сякаш той е Бог!
Затуй външното царство е станало винаги пресен трап за телата на убитите от слугите на дявола, а неверният човек, (който се нарича човек, но не е,) извършва убийствата и увеличава Божия гняв и запалва огъня на мрачното царство да гори във външното, че да гори Божият гняв непрестанно на този свят.
Тъй се попречва на Божието царство и става туй, що е воля на дявола, и дяволът остава княз на земята. Тъй като дяволът не може нищо да стори на земята, неверният човек му е слуга и изпълнява волята му. Тъй живеят два човешки рода един до друг на земята: Едните са истински човеци, те служат на Бог в одеждата на смирението и бедността, на тях се присмива дяволът и ги мъчи с ръката на своите хора и върши върху тях всичките си чудеса, чрез своите слуги. ю. Другият род се нарича пак човеци, има и човешки облик, но те са зли животни; те се обличат с дрехата на царя си, която се нарича невярност, и живеят по силата на четирите елемента на царя си, в гордост, алчност, завист и гняв.
Гордостта е първата добродетел, тя вади хляба от устата на истинския човек и го насилва, за да може тя да се насити. Тя не иска да има друг като нея, ами иска да бъде най-красивото дете от всички и е облякла бляскавата рокля, иска да я наричат набожна, да я почитат и да й се кланят. Тя иска да бъде господар, и казва: Вижте колко съм добродетелна.
Но сърцето й е алчност, това е вълкът, който изяжда на бедния потта и труда. Тя се издига над всичко, тя гледа от чудесата Божии, как може тя да блесне чрез тях. Тя се прави на мила и добродетелна, сякаш е дева пречиста, но е покварена блудница и мрази в сърцето си всяка добродетел и правда, тя е заклет враг на любовта и смирението. Тя презира добрите и смирените, но ги впряга под своя ярем. Тя казва на истинския човек: Ти си ми куче, ще те гоня, накъдето си искам, ти си глупак, аз съм умна; но тя самата е най-безумната. Тя губи Бога и небесното царство за едно кратко зрелище, тя се хвърля в мрака и се облича в страх.
Този цар на неверността има и друга добродетел, която е алчност: тя дърпа всичко към себе си и потъмнява блестящата рокля на гордостта. Тя заграбва всичко в себе си, добро и зло, и винаги пълни гордостта до горе; и когато я напълни, взема от дъщеря си завистта, и мъчи с нея гордостта, че да няма тя миг покой, колкото и да блести. Завистта хапе непрестанно алчността, сякаш е безумна и бясна, и изтезава гордостта ден и нощ, да няма ни миг покой. Алчността е като прасе, което няма насищане, тя иска повече, отколкото може да изяде: гърлото й ден и нощ стои разчекнато, не оставя на човека покой и непрестанно го мъчи с нечистотията си, тъй че човекът да копнее ден и нощ за благата, които му дава земята - но земята не иска човек да е алчен, само труд иска земята.
Алчността сама се мъчи и си е самата враг, защото се изпълва с болка и грижа, потъмнява разума човешки, да не може да познае, че всичко идва от Божията ръка. Той помрачава светлината на живота човешки, пояжда му тялото и му ограбва божествените мисли и слава, хвърля го в трапа на смъртта и му носи временната и вечна смърт. Тя вкарва мрачна същност в скъпоценния образ-подобие на човека и прави от ангела един гневен дявол: Тя покрива с турба (адска есенция) тялото и душата и е страшното животно в адовата бездна, защото тя е причината за мъката и страданието, извън нея няма страдание. Тя поражда войната и борбата, защото няма насищане, даже да имаше целия свят, щеше да иска и бездната, защото няма място, където да има миг покой за нея. Тя строи държави и царства и ги руши и тласка човеците само към страдания и борба; тя е самото сърце и воля на дявола.
Защото гордостта е прекрасният дух, прераснал от духа, тя е прекрасното дете, което трябваше да притежава небето, но алчността я направи дете на блудница, и я въведе във Вавилон, в земната майка на всички блудници, там гордостта блудства с алчността и пред Бог е дете на блудница: Не може да притежава небето, небесното й царство е на земята и тя блудства с царя на неверността, той поема всичката й работа, и я предава на четирите елемента на дявола в царството на мрака, там трябва после да идат и гордостта и алчността, когато дяволът погине - той е толкова справедлив, че ще повлече алчността си към бездната, че да се зарадва гордостта. Дяволът е шут в шутовска одежда, който се мъчи и страхува, че ражда шутовско безумие, и прави зрелище с безумствата си. И тъй поравно гордостта и алчността са шутове безумци пред Бога, слуги на дявола, който се радва от Божия образ-подобие да може да направи безумци.
Третата добродетел в четирите елемента на дявола, в царството на неверността, е завистта - тя е жило, което бясно хапе, като зла отрова, не може никъде да спре, не може миг да си почине. Майка й, алчността, не й дава покой, тя непрестанно беснее; тя трябва да влезе там, където не е родена. Завистта е устата на алчността, заклет лъжец и клеветник: Пробожда сърцето на ближния и го ранява; сама себе си яде от глад отровен, но никога не се насища; причинявайки безпокойство без цел и мярка, тя е най-голямата отрова, окото адово, дяволът чрез нея вижда в душата и тялото на човека, тя няма с какво да се сравни. Тя не е огън, но е жилото на огъня. Тя върши всякакво зло, но покой не намира, колкото повече се труди, по-безумна става. Тя е отслабнала отрова, защото няма право на същество, но прави човека повече от безумен, прави го да поиска да безумства и беснее срещу Бога. Тя е есенцията на ада и гнева, тя прави от любовта най-голямата вражда; на никой нищо не дава, но самата е едно изгладняло нищо.
Това е духът на волята на дявола: Който човек го приюти у себе си, той приема дявола и Божия гняв, защото този дух води до адските мъки и страдания. Той е вечно мъчение и борба и разрушава скъпоценния образ-подобие на Бога, защото е враг на Бога и на всички твари.
Четвъртата добродетел в четирите елемента в царството на неверността на дявола е гневът, злината; това е самият адски огън, защото гневът се ражда между алчността и завистта, той е огънят и животът на завистта. Каквото завистта не може да постигне, постига го гневът. Гневът събира тялото и душата в едно и бяга като бесен дявол, иска всичко да убие и разруши. Той се блъска в стени и дворци: И даже сам себе си да направи на парчета, той става все по-бесен, като бясно куче, което хапе и убива всичко по пътя си. Гневът е толкова отровен, че което не може да стъпче, веднага го отравя. Това е истинската подагра на света: Когато гордостта в блестящата си дреха не може да получи властта с хитрост и невярност, трябва четвъртата добродетел да се намеси, тя удря направо с юмруците и започва война. О, как се радва дяволът, когато неговите четири елемента така управляват света, и той си мисли, че е господар на земята: Той е затворник, но цялата му длъжност изпълняват животните с човешки облик, които се наричат човеци, а той им се присмива, че са по-пропаднали от него и вършат неговите дела.
Това са четирите елемента на царството на мрака, в което дяволът се мисли че е Бог, с тях управлява той земята с верния си син, неверността. Неверността е първо като пухкаво котенце, което сладки думи мърка, но приготвя се да скочи върху мишката; ако я хване, о как се радва, ако може месцето на дявола да поднесе. От тези четири елемента е обкръжен човекът, който дава подслон на царя на неверността, те всекичасно стрелят в сърцето му, искат да убият скъпоценния му образ-подобие. Той трябва вечно да се бори с тях, защото те са при него и в него у дома си, непрестанно го намушкват и искат да умъртвят най-скъпоценното му. Ако от тези четири елемента дори само един получи власт в човека да създава качество, този един запалва всички други и те ограбват на часа скъпоценния образ-подобие на човека, и правят от него маска на дявола. И тогава никой човек не може да каже, че е останал човек, ако е дал власт на тези четири елемента да създават качество, защото той създава качество в свойството на дявола и е враг на Бога. И даже дяволът с блестяща одежда да го облече, да започне той благи думи да говори и царствено да стъпва, че да го вземат за дете на Бога, той дори човек не е, додето го владеят тези четири елемента, ами е дяволски човек, полудявол, полу-човек, докато изпълни мярката си и стане цял дявол в човешки облик.
Затуй нека всеки да познае сам себе си, какви свойства управляват в него: Ако намери, че всички четири елемента, или дори един, го управляват, тогава има време да тръгне на война с тях, иначе лошо става, той няма да може да се надява на небесното царство. И нека да не дава да му наметне дяволът бляскава мантия, както се случва, когато човек живее в четирите елемента и само се кичи с Христовите страдания, това са козните на дявола. Нека управлява в царството си дяволът, но да не пипа образа Христов.
Избрано от: „Шестте аспекта на теософията“, Якоб Бьоме, изд. „Фрувег – ПЗП“, Варна, 2011 г.
*Посмъртен портрет на немския философ и християнски мистик Якоб Бьоме (1575-1624) от Готлоб Глиман; bg.wikipedia.org
