Тези, които говорят много, имат по-малко сила от мълчаливите ♥ Хазрат Инаят ХАН

„Не нервният човек говори твърде много, а прекаленото говорене прави човека нервен. Основното правило за хармоничен живот е тишината.“

(1882 ~ 1927) 

Тишината 

Една известна поговорка казва, че думите са сребро, а мълчанието – злато. Това винаги се оказва истина. Колкото по-дълбоко вникваме в смисъла на поговорката, толкова повече осъзнаваме истинността й. По колко пъти на ден чувстваме, че сме казали нещо, което е било по-добре да премълчим! Колко пъти неволно нарушаваме спокойствието на заобикалящата ни среда, говорейки. Колко пъти, вместо да си мълчим, изкарваме на показ своите ограничени и тесни възгледи. Колко пъти, въпреки че искаме да покажем уважение към другите, не успяваме да го сторим, защото не млъкваме! В живота сме изправени пред една сериозна опасност – да се доверим на човек, на когото не сме искали да се доверим. На тази опасност се излагаме, когато не си мълчим. Великият тълкувател на живота, поетът Саади казва: „За какво ми е разумът, щом не ми се притичва на помощ, преди да проговоря!” Това показва, че каквато и мъдрост да притежаваме, ще сгрешим, ако не упражняваме контрол над думите си. Тази истина лесно можем да потвърдим с примери. Тези, които говорят много, имат по-малко сила от мълчаливите. Бъбривият човек може да не успее да изрази мисълта си и с хиляда думи, докато овладелият тишината прави това с една дума. Всеки може да говори, но не всички думи имат еднаква сила. Освен това думата казва много по-малко от безмълвието. Основното правило за хармоничен живот е тишината.

В своето всекидневие сме изправени пред трудности, за които не винаги сме достатъчно еволюирали да посрещнем – тогава единствено тишината може да ни помогне. Защото в основата на всяка религия и на всяко практикуване на религия лежи зачитането на божественото удоволствие чрез зачитане на удоволствието на човека. Същността на религията е разбирането. Не можем да превърнем религията в свой живот, без да овладеем думите и без да сме осъзнали силата на тишината. Толкова пъти сме наранявали приятели и после сме съжалявали, а това можеше да бъде избегнато, ако имахме контрол над думите си. Тишината е щит за незнаещия и защита за мъдрия. Първият не проявява незнанието си, ако замълчи, а вторият не хвърля бисери на свинете, ако познава стойността на тишината.

Какво дава власт над думите? Какво дава силата, която може да се постигне чрез тишината? Отговорът е – силата на волята дава власт над думите, а тишината дава на човека силата на тишината. Когато човек говори прекалено много, това е израз на неспокойствие. Колкото повече думи се използват, за да предадат една идея, толкова по-малко сила има в тях. За съжаление хората постоянно мислят как да пестят пари, а никога не се сещат да пестят думите си. Все едно да събират камъчета, а да изхвърлят бисери. Един индийски поет казва: „Бисерна мидо, кое ти дава скъпоценното съдържание? - Тишината. Години наред устните ми бяха затворени.” За момент това е борба със себе си, контролиране на импулс. В следващия момент обаче това се превръща в сила.

Стигаме до по-научното, метафизичното обяснение на тишината. Говоренето е свързано с изразходване на определено количество енергия. Дъхът, който трябва да внесе в тялото нов живот, нарушава своя нормален ритъм, ако човек не спира да говори. Не нервният човек говори твърде много, а прекаленото говорене прави човека нервен. Откъде идва огромната сила на йогите и факирите? От усвояването и практикуването на изкуството на тишината. Затова на Изток в къщите, където медитирали факири, и дори в двореца, се пазело тишина. В различни цивилизации хората били учени по време на празненства да прекарват известно време в тишина. За огромно съжаление днес пренебрегваме тази практика и за тишината рядко си даваме сметка. Това засяга здравето, докосва душата, духа, живота. Колкото повече мислим по този въпрос, толкова повече виждаме, че постоянно сме заети с някакъв вид действие. Къде ни води то и какъв е резултатът от него? Води ни към по-голяма борба, съревнование, неприязън. Резултатът е свързан с още повече безпокойство, тревога и усилие. Индусите казват: „Колкото повече щастие търсиш, толкова повече нещастие ще намериш.” Така е, защото когато търсим щастието в грешна посока, това води до нещастие. Житейският ни опит е достатъчен, за да ни научи на това, и въпреки всичко намираме живота за опияняващ и ставаме обсебени от активността и не спираме да мислим за действия.

Изглежда, че светът се пробужда за духовните идеали, но въпреки това активността е повече. Не става дума само за външна активност, а за активността на ума. В действителност хората са с разбити нерви поради липсата на тишина и поради свръхактивността на тялото и ума. Когато тялото почива, човек нарича това сън. Но умът продължава да върти плочата, която е пускал и през деня. В днешния конкурентен свят индивидът е по-зает от всякога. Естествено, той има нужда от почивка, тишина и спокойствие повече от онези, които живеят в горите и разполагат с цялото си време. Когато активността се увеличава, а изкуството на тишината е изгубено, какво можем да очакваме?

Къде се учим на размисъл? В тишината. Къде практикуваме търпението? В тишината. Тишината, която се практикува в медитация, е нещо друго, но тишината означава, че трябва да обръщаме внимание на всяка своя дума и всяко свое действие. Това е първият урок, който трябва да научим. 

Веднъж министърът попитал персийския цар, който бил много набожен: „По цяла нощ медитирате, а по цял ден работите. Как успявате?” Шахът отговорил: „През нощта аз следвам Бог. През деня Бог ме следва.” Същото важи за тишината – който търси тишина, е следван от тишина. Така е с всички неща, които желаем – когато достатъчно дълго се стремим към тях, в даден момент те сами идват при нас.

Тишината е нещо, което съзнателно или несъзнателно търсим във всеки момент от живота си. Едновременно търсим тишина и бягаме от нея. Къде може да се чуе Божието слово? В тишината. Пророците, светците, мъдреците и учителите са чули този глас, идващ отвътре, като са пребивавали в тишина. Не твърдя, че останем ли в тишина, непременно ще ни бъде казано нещо. Искам да кажа, че когато сме в тишина, ще чуем вътрешния глас, който никога не спира да говори. Когато умът е умиротворен, човек общува също и с всички, които среща. Не са му необходими много думи – когато погледите се срещнат, той разбира. Двама души може цял живот да говорят и да обсъждат и въпреки това никога да не постигнат взаимно разбиране. Други двама със спокойни умове се поглеждат и в миг между тях възниква връзка.

Откъде идват различията между хората? Отвътре. От тяхната активност. А как се поражда съгласие? С притихнал ум. Шумът ни пречи да чуем гласа, който идва от разстояние, а развълнуваните води не позволяват да видим отражението си. Когато водата е спокойна, тя отразява ясно. Когато нашата вътрешна атмосфера е тиха, чуваме гласа, който непрестанно говори на сърцето. Всички ние търсим напътствие, търсим истината, мистерията. Мистерията е в нас, напътствието е в собствената ни душа.

Из: „Лечението. Ментално пречистване и светът на ума“, Хазрат Инаят Хан, ИК „Шамбала“, 2012 г.
Снимка: The Sufi-teacher and founder of the International Sufo-Order Hazrat Inayat Khan, bg.wikipedia.org

7544 Преглеждания