„Те никога не могат да заживеят в здрава атмосфера, докато съхраняват в ума си болезнена мисъл.“
Отрицателните мисли ни парализират
Негативните мисли никога не постигат нищо. В отрицателното няма живот, а само поквара, разруха и смърт. Негативните мисли са големи врагове на човека, който се стреми към успех. Човекът, който осъжда всичко, който вечно се оплаква от трудностите на живота и проблемите в работата, лошо здраве и бедност, привлича към себе си всички разрушителни, негативни влияния и спъва всички свои усилия.
Конструктивните мисли бягат от човека, който постоянно мисли за рушене и който си служи с разрушителни думи, защото той няма нищо общо с положителното, нищо, което да го привлича. Творческите принципи не могат да съществуват в негативна, деструктивна атмосфера и никакво значимо развитие не може да се случи в нея. Следователно отрицателно настроените хора стоят винаги на по-ниско равнище и винаги се провалят. Те губят силата на положителното утвърждаване и тъпчейки на едно място, не могат да вървят напред.
Негативното отношение ще парализира всяка ваша амбиция, млади ми приятели, ако си го позволявате. То ще отрови живота ви и ще ви обезсили. Ще убие самоувереността ви и ще ви направи жертва на ситуациите, вместо вие да бъдете техни господари. Способността да правим нещата е въпрос в голяма степен на самоувереност, на себеупование. Без значение какво предприемате, никога няма да можете да го постигнете, докато не започнете да мислите, че можете да го постигнете. Никога няма да го овладеете, ако не почувствате в себе си тази сила и не го извършите мислено. Трябва предварително да го изпълните в ума си, иначе няма да можете да го реализирате.
Няма наука в света, която може да донесе нещо, докато мислите ви го отблъскват, докато умът ви е измъчван от подозрения и съмнения. Никой не може да се освободи от веригите, които сам си е наложил. Човекът, който иска да се издигне в света, трябва да се научи да не вярва в ограничения. Той трябва да разпръсне всички отрицателни внушения на ума и да мисли за успеха, преди да го е постигнал. Трябва да утвърждава твърдо и решително всичко, което желае да постигне.
Как може някое момче да се издигне в живота, ако през цялото време си казва: „Не мога да направя това. Няма смисъл да се опитвам, знам, че не мога да я свърша. Други момчета може би ще могат, но аз знам, че не мога.“ Момчето, което мисли, че не може да научи уроците си, което е уверено, че не може да реши задачите си, което е сигурно, че не може да завърши гимназия, няма да може никога да завърши тези неща. Скоро то става жертва на вечното „не мога“. Отрицанието го е завладяло. „Не мога“ е станало навик в живота му. Самоувереността и самонадеяността, съзнанието за способност са подкопани и унищожени. Неговото израстване не може да надхвърли мислите му.
Сравнете това момче с онова, което винаги казва: „Аз ще свърша тази работа“. Каквато и трудност да се изпречи на пътя му, то казва: „Ще свърша работата, с която съм се нагърбил.“ Това постоянно утвърждаване на решението усилва самоувереността му и силата да постигне поставената цел, докато най-сетне то наистина я постига.
Дотогава, докато мислите, че имате някакъв личен недостатък - умствен, морален или телесен - няма да можете да се издигнете над нивото, на което се намирате; няма да можете да се доближите до поставения идеал. Докато позволявате на отрицателните, разрушителните мисли да съществуват в ума ви, вие няма да можете да създадете нищо и ще бъдете един плазмодий.
Повечето хора минават през живота осакатени и спънати от мисли за слабост, болест и несполука. Те приличат на млада жена, която се опитва да направи от себе си най-висш тип телесна и духовна красота, но занимава ума си с най-грозни мисли и сама се мисли за чудовищно грозна. Ако иска да е хубава, тя трябва постоянно да има пред себе си идеала за хубост и да се опитва да го постигне. Тогава не само телесната, но и моралната й природа се отзовава на усилията й да постигне естествения идеал. Ако тя обаче мине през живота с мисълта, че е грозна и обезобразена и окайва себе си, хубостта вечно ще бяга от нея. Колко е печално да виждаме будни млади мъже и жени, спънати и изостанали в кариерата си поради това, че имат болни идеи, че се мислят за слаби и с недостатъци.
Прогонете завинаги тези призраци, тези въображаеми призраци, тези врагове на успеха и на радостта ви. Излезте от долината на отчаянието и унилостта, от миризмите, които са отровили въздуха около вас, от смрадта, която ви е душила толкова години и заживейте в атмосфера на превъзходство, сила и красота. Тогава ще можете да постигнете нещо в живота, ще бъдете личност.
Ако хората можеха само веднъж да схванат покваряващото влияние на мисълта за несполуката, която ги лишава от възможността да се издигнат над посредствеността, те никога вече не биха били доволни да живеят в долината на несполуките, да живеят в подземията на своя живот.
В какво положение е онзи човек, който се бори за успех, след като е изгубил вяра в способностите си и е убеден, че щастието е за други, а не за него? Той не може да прави енергични усилия да се освободи от това робско състояние, докато живее с мисълта за неуспеха. Той не вярва, че може да събори затвора, в който е затворен. Той не вижда начин да спечели отново своята увереност и самоупование, да стъпи на здрава почва. Ето защо той продължава да се мисли за беден, сънува се беден, казва, че е беден, действа като беден и после се чуди защо е нещастен.
Така се е превърнал в отрицателен магнит, отблъсква всички качества, които печелят успех, а привлича само онези, които носят неуспех. Загубил е способността си да привлича силите, които могат да го извадят от задушната, смъртоносна атмосфера.
Колко много хора се влачат в живота като пребити, без да са такива. Те никога не могат да заживеят в здрава атмосфера, докато съхраняват в ума си болезнена мисъл. Всъщност дълбоко вкоренените убеждения, че са болни, оказват своето влияние върху тялото. Убеждението, например, че сте наследили някоя страшна болест, като например рак и обстоятелството, че тя може да се прояви след четиридесетгодишна възраст, както сте чули от някой лекар, ви карат постоянно да очаквате появяването на нейните признаци и някоя обикновена раничка може да се превърне в язва.
…Каква печална гледка представлява голяма част от човечеството, на която се сочат постоянно такива отвратителни картини и която живее вечно с мисълта, че ще бъде прегазена и смазана от някоя жестока съдба, ще бъде нападната от някоя страшна болест, като следствие от греховете на нашите деди и прадеди. Това е все едно да изпратиш в затвора или на бесилката някое момче, защото баща му бил крадец или убиец. Колкото по-скоро премахнем от главите на младите тази проклета философия, толкова по-добре за света - това е все едно да казваме, че слънцето хвърля сенки, че любовта излъчва омраза, че хармонията съдържа в себе си отвратителни тонове. Да вярваме подобно нещо е не само страшно погрешно, но и крайно неразумно. Създателят не помрачава живота и бъдещето ни по такъв начин. Тия страшни картини се рисуват от хора-атеисти; те нямат божествен източник. Какъвто и да е произходът ни, ние имаме силата, дадена ни от природата, чрез която можем да победим условията.
Из: „Човекът господар на мислите и чувствата си“, Орисън Сует Марден, изд. „Здраве и щастие“, 2005 г.
Изображение: DALL-E
