„Не казвам, че не иска други хора, а че не се нуждае от тях. В момента, в който имате нужда от някого, вие ставате уязвим, ставате роб.“
Независимост
„Крайният резултат на всяка връзка, в която двама са като едно цяло, е двама получовеци.“
Излитането от „психичното гнездо" е едно от най-трудните неща в живота. Змията на зависимостта нахълтва в живота ви по най-различни пътища, а пълната победа над нея се затруднява от факта, че много хора се възползуват от взаимната си психична зависимост. Психичната независимост означава пълна свобода от всички задължителни взаимоотношения и отсъствие на поведение, насочено към другите. Тя означава, че човек е свободен да не прави нещо, което не би избрал, ако не съществуваше зависимостта. Напускането на гнездото е изключително трудно, защото обществото ни учи да задоволяваме определени очаквания в специални взаимоотношения, които засягат родителите ни, децата ни, личностите, които са наши авторитети, и любимите ни хора.
Да напуснете гнездото, означава да станете господар на себе си, да живеете и избирате поведението, което искате. Не става въпрос да скъсате със света. Ако харесвате начина си на общуване с другите и той не пречи на целите ви, то вие трябва да го развивате, а не да го променяте. От друга страна, психичната зависимост означава, че поддържате взаимоотношения, в които няма място за избор и в които сте задължен да бъдете такъв, какъвто не желаете, и че се бунтувате срещу начина, по който ви принуждават да се държите. Тук е същността на това слабо място, сходно със стремежа към одобрение, който разглеждаме.
Не е нездравословно да желаете някакъв вид взаимоотношение. Ако обаче изпитвате потребност от него или ако бъдете задължен да влезете във взаимоотношение, от което впоследствие негодувате, това е проява на самопогубващо слабо място. Всъщност въпросът е по-скоро в задължението, отколкото в самото взаимоотношение. Задължението поражда чувство на вина и зависимост, а изборът създава обич и самостоятелност. Във взаимоотношенията основани на психична зависимост, няма избор, а впоследствие се появяват негодувание и лоши чувства.
Психично независимият човек няма нужда от други хора. Не казвам, че не иска други хора, а че не се нуждае от тях. В момента, в който имате нужда от някого, вие ставате уязвим, ставате роб. Ако този, от когото имате нужда, си отиде, промени намеренията си или умре, вие ще бъдете тласнат към демобилизацията, нервното разстройство или дори смъртта. Обществото ни учи да бъдем психично зависими от много хора - и най-напред от родителите си, - така че ние дълго време можем да стоим с отворена уста и да чакаме „да ни поднасят червеите“ в редица значими взаимоотношения.
Дотогава, докато смятате, че трябва да направите нещо само защото в определен тип взаимоотношения го очакват от вас, и дотогава, докато се бунтувате, че го правите, или изпитвате чувство за вина, че не го правите, вие ще трябва да положите много усилия, за да изкорените това свое слабо място.
Премахването на зависимостта започва от семейството, от начина, по който родителите ви са се държали с вас, когато сте били дете, и начина, по който вие се държите с вашите деца. Колко фрази на психична зависимост носите в съзнанието си сега? Колко от тях натрапвате на децата си?
Избрано от: „Вашите слаби места“, Уейн Дайър, изд. „Кибеа“, 2011 г.
Снимка: goodreads.com
