„Психичните реалности могат да причиняват и да лекуват болести. Колко често съм чувал някой болен да се провиква: „Само да знам, че животът ми има някакъв смисъл и значение, нямаше да имам глупави истории с нервите!“

Психичната реалност 

Идеята за психичната реалност е едно от най-важните постижения на модерната психология, въпреки че едва ли се признава за такова. Струва ми се, че е само въпрос на време тази идея да се приеме от всички. Тя трябва да се приеме, защото тя единствено ни дава възможност да отдадем справедливост на психичните прояви в цялото им разнообразие и уникалност. Без тази идея е неизбежно нашето обяснение за психичните преживявания да увреди добрата част в тях, докато с нея ние можем да отдадем дължимото на тази страна от психичния опит, която се изразява в суеверие и митология, религия и философия. И този аспект на психичния живот не трябва да се подценява.

Истина, която разчита на информация от сетивата, може да задоволи разума, но не предлага нищо, което да подбужда нашите чувства и да ги изрази, давайки смисъл на човешкия живот. И все пак чувството е решаващо за проблема добро и зло и ако то не помага на разума, той обикновено е безпомощен. Спасиха ли ни разумът и добрите намерения от Втората световна война или от каквато и да била друга катастрофална последица на човешката глупост? От разума ли произлязоха великите духовни и социални революции - да кажем, трансформацията на гръко-римския свят в ерата на феодализма или експлозивното разширение на ислямската култура?

Като лекар аз не съм директно свързан с тези световни проблеми; моите задължения са към болните хора. Доскоро медицината се облягаше на предположението, че трябва да се лекува самата болест; но сега се чуват гласове, които заявяват, че това гледище е погрешно и че трябва да се лекува болният човек, а не болестта. Същото изискване ни се налага и при лечение на психичните болести. Все повече отклоняваме вниманието си от видимата болест и го насочваме към човека като цяло. Разбрахме, че психичното страдание не е точно локализирано и ясно определено явление, а симптом на грешно поведение, приет от цялостната личност. Следователно не можем да се надяваме на пълно излекуване в резултат на лечение, ограничено до самото смущение, а само при лечение на личността като цяло.

Спомням си един случай, който в тази връзка е много поучителен. Касае се за високоинтелигентен млад мъж. който беше направил подробен анализ на собствената си невроза, ползувайки сериозна медицинска литература. Той ми донесе своите данни под форма на точна и добре написана монография. готова за публикуване, и ме помоли да прочета ръкописа и да му кажа защо не се е излекувал. Би трябвало да е здрав според прогнозата на науката. След като прочетох монографията, аз трябваше да го уверя, че ако беше въпрос само на прозрение в причинните връзки на неврозата, той наистина би трябвало да е излекуван. Но тъй като не беше, аз предположих, че това трябва да се дължи на факта, че неговата нагласа към живота е някак си фундаментално погрешна - въпреки че трябва да призная, че симптомите му не издаваха това. 

В разказа за живота му отбелязах, че често е прекарвал зимите в Сен Мориц или Ница. Затова го попитах кой е плащал за тези ваканции и се разкри, че една бедна учителка, която го обичала, се лишавала жестоко, за да му даде възможност да посещава тези курорти. Липсата на съвест беше причина за неговата невроза и не е трудно да се разбере защо научният подход не му помага. Фундаменталната му грешка лежи в неговото морално поведение. Той намери моя поглед по въпроса за шокиращо ненаучен, защото моралът нямал нищо общо с науката. Той предполагаше, че като използува научно мислене, ще прогони неморалността, която сам не можеше да смели. Той даже не признаваше, че съществува конфликт, защото неговата любовница му давала парите доброволно.

Каквато и научна позиция да заемем, остава фактът, че голяма част от цивилизованите хора просто не могат да толерират подобно поведение. Моралната нагласа е един реален фактор в живота, с който психологът трябва да се съобразява, за да не направи най-тежки грешки. Психологът трябва да помни, че някои религиозни убеждения, неосновани на разума, са жизнена необходимост за много хора. Отново е въпрос на психични реалности, които могат да причиняват и да лекуват болести. Колко често съм чувал някой болен да се провиква: „Само да знам, че животът ми има някакъв смисъл и значение, нямаше да имам глупави истории с нервите!“  Дали въпросният човек е беден или богат, има семейство и социално положение или не, не променя нищо, защото външните обстоятелства не могат да дадат смисъл на живота му. По-скоро е въпрос за неговата неоснована на разума потребност от това, което наричаме духовен живот, а той не може да се получи от университети, библиотеки и дори църкви. Той не може да приеме това, което предлагат те, защото докосват само главата му, но не вълнуват сърцето му. В такива случаи разбирането на духовните фактори в тяхната истинска светлина от лекаря е жизнено важно и несъзнаваното на пациента му помага, като произвежда сънища, чиито съдържания са несъмнено религиозни. Да не се разбере духовният извор на тези съдържания означава погрешно лечение и провал.

Общи понятия за една духовна природа са необходими съставки на психичния живот. Можем да ги посочим сред всички хора, чието ниво на съзнание ги прави до известна степен членоразделни. Тяхното относително отсъствие или тяхното отричане от цивилизовани хора се гледа като на знак за дегенерация. Докато в тяхното развитие до сегашната психология се работеше с психически процеси в светлината на физикалната причинност, бъдещата задача на психологията ще бъде изследването на техните духовни детерминанти. Но естествената история на духа днес не е по-напреднала от естествената история през XIII век. Само сме започнали да правим научни бележки върху нашите духовни преживявания.

Ако модерната психология може да се хвали, че е премахнала всички обвивки, прикриващи картината на човешката психика, то се отнася само до тази, която скриваше нейния биологичен аспект. Сегашната ситуация може да се сравнява със състоянието на медицината през XVI век, когато хората започнаха да изучават анатомия, но нямаха и понятие от физиология. Духовният аспект на психиката засега е познат само по един фрагментарен начин. Ние научихме, че има духовно кондиционирани процеси на трансформация на психиката, които стоят например под добре известните ритуали на инициация на примитивните народи и състоянията, предизвикани от практиката на хиндуистката йога. Но още не сме успели да определим техните сходства или закони. Само знаем, че голяма част от неврозите произлиза от разстройства в тези процеси. Психологичното изследване все още не е дръпнало настрани всички воали от картината на човешката психика; тя остава толкова недосегаема и неясна, колкото всички дълбоки тайни на живота. Можем да говорим само за това. което се опитахме да направим и се надяваме да правим в бъдещето по пътя към опита за разрешение на великата загадка.

Избрано от: „Съвременният човек в търсене на душата“, Карл. Г. Юнг, изд. ЕА - Плевен, 2002 г.
Снимка: Карл Густав Юнг (1875-1961); commons.wikimedia.org