„Няма по-голям неуспех от успеха“, тъй като не научаваме нищо от него. Учим се единствено от неуспеха. Успехът само затвърждава суеверията ни.“
Максимализъм
Защо е необходимо всичко да правите най-добре? Някой пише ли ви точки? Забележката на Уинстън Чърчил за максимализма показва колко демобилизиращ може да бъде непрестанният стремеж към успех: „Максимата „безполезно е всичко освен съвършенството“ може да означава ПАРАЛИЗА.“
Човек може да се самопарализира с максималистични тези от рода на „Направи всичко възможно“. Вие можете да очертаете някои значими сфери в живота си, където истински желаете да направите всичко, което е по силите ви. Стремежът ви да бъдете съвършен и добър в повечето дейности обаче е пречка за активността. Не позволявайте максимализмът да ви притиска към „страничната линия“ и да ви лишава от приятни занимания. Опитайте да промените „Направи всичко възможно“ в обикновеното „Направи го“.
Стремежът към съвършенство означава неподвижност. Ако сте си поставили максимално високи стандарти, никога нищо няма да се опитате да направите и няма да постигнете много, тъй като съвършенството е понятие, което не важи за човешките същества.
Ако имате деца, не пораждайте у тях подобна парализа и омраза, като настоявате да правят всичко по възможно най-добрия начин. Вместо това разговаряйте с тях, за да разберете кои занимания им доставят най-голямо удоволствие, и ги насърчавайте да полагат старания в тези области. Що се отнася до други дейности обаче, много по-важно е да се занимават с тях, отколкото да отбелязват големи успехи. Научете ги да играят волейбол, а не да стоят отстрани и да повтарят „Не ме бива за нищо“. Насърчавайте ги да карат ски, да пеят, да рисуват, да танцуват или да правят каквото и да е друго, защото го желаят, а не да избягват нещо само защото не умеят да го правят. Децата не бива да бъдат учени да се съревновават, да се мъчат или дори да постигат успехи. Вместо това опитайте се да култивирате самоуважение, гордост и задоволство от дейностите, които индивидът счита за значими.
До детето лесно може да достигне вредното послание, че цената, която има в своите очи, е равна на неуспехите му. Впоследствие то ще започне да избягва дейностите, в които няма успех. Още по-опасно е да не усвои навици, свързани с ниско самочувствие, със стремеж към одобрение, с чувство на вина и всички форми на поведение, свързани със слабите места и съпътстващи самоотхвърлянето.
Ако слагате знак за равенство между своята ценност и неуспехите и успехите си, неизбежно ще имате чувството, че нищо не струвате. Помислете за Томас Едисон. Ако самооценката му се беше влияла от неуспеха му в дадена задача, след първия си неуспешен опит той щеше да изгуби вяра в себе си, да обяви, че се е провалил, и да спре опитите си да даде светлина на света. Неуспехът може да даде добър урок, да послужи като стимул за по-нататъшна работа и изследване. Може да се разглежда дори като успех, ако сочи пътя към нови открития. Ето какво пише по този въпрос Кенет Боулдинг (съвременен американски икономист и публицист): „Напоследък проверявах някои народни мъдрости. Една от преработените от мен поговорки гласи: „Няма по-голям неуспех от успеха“, тъй като не научаваме нищо от него. Учим се единствено от неуспеха. Успехът само затвърждава суеверията ни.“
Помислете над тези думи. Без неуспеха не можем нищо да научим и въпреки това сме се научили да ценим успеха като единствения приемлив стандарт. Склонни сме да отбягваме всички дейности, които могат да ни донесат неуспех. Опасението от провал съставлява голяма част от страха от неизвестността. Всичко, което не сочи сигурен успех, трябва да се отбягва. А страхът от провал означава страх и от неизвестното, и от неодобрението, което човек може да предизвика, когато не прави всичко възможно.
Избрано от: „Вашите слаби места“, Уейн Дайър, Изд. „Кибеа“, 2011 г.
Снимка:
