Почит към загиналите за свободата и независимостта на България

"Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!"
Хаджи Димитър

(Димитър Гюдженов, Портрет на Христо Ботев, 1949 г., Къща музей Христо Ботев, Калофер)

Само онзи, който е живял, страдал и плакал с народа си - само той може да го разбере и да му помогне.

Бог да прости умрелите за тяхното скотско търпение, а на живите ум и разум да дава.

Самоволната сиромашия уби и таланта ми, и живота ми, и родителите ми.

Аз съм готов за целта да употребя всичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти...

В продължение на 8 години аз видях всички наши герои и патриоти и виждам, че големи хора вършат малки работи, а големите работи се вършат от малки хора.

Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича и своето отечество.

Учителят трябва да бъде: търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк.

Науката и образованието нямат нищо общо с белите ръкавици, с високите капели и с лаковите чепици.

Вярвам в единната обща сила на человечески род на земното кълбо, за да твори добро.

Слава богу и дяволу, природата не ни е обеднила нито умствено, нито физически – защо следователно седиме на припек и плачеме, че петли ни кълват носовете?

Наистина, най-голямата добродетел в света е любовта към отечеството, но какво да правиш, когато са малцина ония хора, които да разберат, че тая добродетел естествено е основа на друга – на любовта към ближния.

У всеки един народ, в началото на неговото възраждане и приемане европейската култура и цивилизация, се появяват на всяка една стъпка смешни, скръбни и даже възмутителни черти.

Нека ни дава Господ Бог повече разум и по-малки пъпове!

Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани...

Носим c решето вода и мислиме, че оплодотворяваме е това бащината си нива.

Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълен смисъл на думата; а който умре за свободата, той не умира само за своето отечество, а за всичкия свят.

Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите...

Аз смело мога да кажа, че в днешни времена е много по-уместна една жива дума, нежели след време цели томове дипломатически или философски разсъждения.

А гладът, морът и сиромашията са такива страшни двигатели на революцията, щото за един залък хляб или за една крачка напред човекът не жалее ни жената си, ни децата си, ни имотът си, ни животът си...

Днес за днес политиката в света е такваз, каквато винаги си е била, демек, както казва старата пословица: "Чатовете се ритат, магаретата теглят."

Нито един човек не може да разбере степените на лудостта, ако не изучи мозъците на ония философи и дипломати, които се занимават със социалните и политически въпроси от бездействие или от нямай-къде.

Едно време и аз имах нещастие да мисля, че честността стои по-високо от шкембето и от гражданските приличия, но дългогодишната опитност и здравият разум ме увериха, че вътрешната красота не струва и пробиена пара.

Най-напред науките бяха малко, от които излязоха много хора, а днес много хора, от които излиза малко наука.

Който има маша, той не трябва да си гори пръстите.

Българският народ не е в гроба на своето минало, а в люлката на своето бъдеще.

Избрано от "Мисли и афоризми от български автори", Турхан Расиев
Снимка: Димитър Гюдженов, Портрет на Христо Ботев, 1949 г.,muzeibotev.com