Някога гъсто населеният украински град Припят днес е призрачно място, напълно изоставено и пусто. Близо до него обаче, в Чернобил, са останали само тези, които не могат да понесат мисълта да напуснат единственото място което познават. През 1986 г. жителите са евакуирани вследствие на експлозията и пожара в Чернобилската атомна електроцентрала „Ленин". Няколко стотици от по-възрастните жители пренебрегват рисковете от остатъчно замърсяване и се връщат в домовете си разпръснати в замърсената зона. Те искат единствено правото да умрат на собствената си земя.
Със сериозни физически и психически увреждания, 5 годишният Игор е изоставен от родителите си в детски приют, където се грижат за изоставени и осиротели деца с увреждания.
Фотографът на National Geographic Герд Лудвиг посещава Чернобил за първи път през 1993 г. и оттогава се връща три пъти за последните 20 години. В момента той събира средства с помощта на уебсайта Kickstarter, за да финансира издаването на албума The Long Shadow Of Chernobyl, където са документирани посещенията му в обречения град и самата злочеста централа.
„Първоначално около 700 от по-старите хора са се върнали," разказва той. „В началото властите ги обявили за нелегални жители и се опитали да ги изгонят, но след това разбрали, че тези хора са живели там цял живот. По онова време нямало никакво движение в бившия Съветски Съюз и така за много поколения Чернобил е бил всичко, което са познавали."
„Накрая им позволили да останат – тези хора искали само правото да умрат на собствена земя, вместо от мъка на непознато място. Те отглеждали плодове и зеленчуци в замърсената почва, пиели вода от отровени кладенци и съвсем отскоро имат достъп до мобилни телефони – те живеят сред пълно опустошение." Сега в Чернобил са останали само 200 жители; останалите са починали.
Олег Шапиро, 54 г. и Дима Богданович на 13 г. се лекуват от рак на щитовидната жлеза в специализирана болница в Минск, където ежедневно се извършват операции.
Почти 30 години по-късно, нивата на радиация около мястото са все още високи – през първите години от работата си в Чернобил, Лудвиг е трябвало да носи предпазно облекло. Той единствен е стигал най-навътре в реактора от всеки друг фотограф дошъл от Запад. „Близо до реактора има стаи където можех да остана само няколко секунди и непременно трябваше да нося костюм. Части от зоната все още са много радиоактивни и не можеш да стоиш там дълго време."
Но това, което направило най-силно впечатление на Лудвиг било неподчинението на онези, които избрали да се върнат. „ Невероятно е, но когато снимах хората в страданието и болката им, те искаха да ги снимам, въпреки че бяха съвсем наясно, че тези снимки няма да им помогнат. Те искаха да покажат своето страдание на света като нещо, което да напомня, че никога повече не бива да се повтаря. За мен тези хора са герои."
„Да обикаляш около Зоната е невероятно усещане," продължава той. „Ясно е, че когато хората са били евакуирани са им казали, че ще могат да се върнат след няколко дни – има останки от радостния им живот навсякъде. Все още се търкалят детски играчки и кукли. Припят вече се е превърнал в скелет на град. Място, където времето е спряло."
Проектът на Герд Лудвиг The Long Shadow Of Chernobyl (Дългата сянка на Чернобил) се финансира от уебсайта Kickstarter и ще бъде публикуван на три езика.
Герд Лудвиг се подготвя да влезе в радиоактивния реактор #4. Атомната електроцентрала в Чернобил, 2005.
На 26 април тази година ще се навършат 28 години от Чернобилската авария.
Снимки: Gerd Ludwig ~ The Long Shadow Of Chernobyl
